Кингсли Л. Денис , сътрудник
Waking Times

„Ако не развием в себе си това дълбоко вкоренено чувство, че има нещо по-високо от нас, никога няма да намерим сили да се развием към нещо по-високо.” ~ Рудолф Щайнер

Човечеството преминава през трудна фаза в своето развитие и тревожен е потенциалният риск да бъде потопен в по-дълбоки състояния на материализъм и автоматизм. Тези две състояния често са в сътрудничество заедно, тъй като колкото по-дълбоко се вграждаме в материалните сили, толкова по-големи са влиянията, които могат да ни накарат да действаме без съзнателна мисъл или намерение. Може също да се каже, че има определени сили или агенти в това настоящо време, които настояват за по-голямо потапяне в материализма, за да парализират или предотвратят духовното развитие на човечеството. В това отношение дори понятието за нещо „духовно“ е било или осмивано, разводнено в комерсиализъм, или отвлечено в псевдодуховни форми (като корпоративни отстъпления и онлайн гуруизъм).

Важно е сега да хвърлим критичен поглед върху състоянието на човешкото общество и естеството на нашето време. Това не е за критика, а за привличане на вниманието – за осъзнаване на неговите аспекти – сякаш за да хвърли светлина върху него. Необходимо е да се погледне отвъд „декора на външните работи“.

За тези хора, уловени във външната цивилизация на момента, с нейните въздействия, разсейвания и стимули, е трудно да признаят съществуването на знание и възприятие, което се намира отвъд обусловените сетива. Но също така трябва да се каже, че сега е време хората да живеят и да бъдат ръководени, повече в съответствие с вътрешните или езотерични принципи от всякога. Именно тази връзка с вътрешния живот носи по-голямо осъзнаване на външните събития. И без това осъзнаване, тази степен на проницателно прозрение, тогава ние позволяваме по-големи концентрации на власт да бъдат управлявани в ръцете на малцината, които ще упражняват този контрол над масите по отрицателен начин. Това, което е необходимо, е осъзнаването и намерението да се появяват чрез всеки индивидуализиран човек. Това е това състояние на индивидуализация,

Вземайки работата на австрийския мислител/мистик Рудолф Щайнер, състоянието на човешкото възприятие и осъзнаване може да бъде разпознато като свързано с три душевни етапа: разум, интелект-ум и съзнание. В рамките на етапа на чувствителна душа (i) човешкото същество живее предимно в света на сетивата. Те са привлечени от своите страсти, желания и лесно се маневрират или манипулират, за да следват тенденции, политика и масови движения. Тези хора съставляват мнозинството, движат се от медиите и са масите, които се движат с машинациите на тълпата.

Те са повлияни от „инфлуенсърите“, убедени от консенсусния разказ и плуват в масовия поток. Вторият етап, този на интелектно-умната душа (ii), представлява личността на интелекта, която се стреми да се освободи от необмислените импулси на сетивата. Те са наясно с тези тенденции, но се ръководят от рационално мислене. Те също така се опитват да държат чувствата си под контрол и да изразяват желанието на сърцето си чрез критична ангажираност. В същото време това рационално подреждане често свързва такива хора с консерватизъм, догми, идеологии и чувство за праведност. Както могат да манипулират другите, така и те могат да бъдат манипулирани от собствената си вярност към фиксирани системи. Те могат да бъдат заслепени от идеали и некритични към собствените си слабости.

Такива хора могат да изглеждат изключително умни, докато им липсва човечност. Най-общо казано, такива хора попълват редиците на политическите и лидерските организации. И третият етап, този на душата на съзнанието (iii), тепърва ще се появи напълно в рамките на настоящата епоха. Именно този етап се занимава с формирането на осъзнат индивид, който не е лесно повлиян или повлиян от емоционално-психологическите маси, и стратегиите, използвани за тези убеждения.

Фазата на индивидуализация в човечеството беше и продължава да бъде необходима стъпка за освобождаване на човешкото същество от предишния начин на групово съзнание. При това пренасяне в индивидуализация се изискваше егоистичното аз. И все пак опасността сега е, че това оперативно его надхвърля своята функция и се превръща в доминиращ аспект на човешкото същество. Действието и стремежът от егоистичния Аз е това, което води до дисбаланса и неравенството в света. Етапът на индивидуализация е свързан с повишен егоизъм, но това е необходима връзка, за да се достигне до дълбините на самореализацията. Става обезпокоително, когато егото, вместо да води до вътрешен растеж, се проектира външно и се превърне в основен аспект на външната личност.

Това може да доведе до забавен вътрешен растеж и продължителна външна проекция на егото. Крайността на това е, когато човек потъва обратно в груповото съзнание и търси сигурност в груповата среда. Това може да доведе до култови тенденции, както и до национализъм и други идеологически и религиозни групировки. Част от напрежението в полярността в световните дела е привличането между доминиращите егоисти и масите на груповия манталитет. Но също така може да се признае, че този етап на растеж трябва да се изживее и изживее, за да бъде преминат. Напреженията и стресът се увеличават, когато хората изглеждат неспособни или им е забранено да преминат отвъд този етап от човешкото развитие. В този случай човекът остава на нивото на нисшия „аз”, което е масово явление и под това на пълната индивидуализация.

Нисшото Аз се превръща в доминиращ израз на личността и това може буквално да вбесява, да се оплита в страсти, убеждаване, разногласия и спорове. Най-лошият случай е, когато обществата създават структури, системи и форми на управление, които се грижат за този по-нисък етап от човешкото развитие. След това хората са уловени в примка, където базовото поведение на тази по-ниска индивидуализация се поддържа и подкрепя, съзнателно създавайки цивилизация на стагнация и забавен растеж. Задачата тук е хората да поемат посоката на живота си в свои ръце.

Човешкото същество трябва да създаде намерение да развие своята индивидуализация, тъй като изглежда, че има сили, противопоставени на това човешко развитие. Поради тази причина сега е от съществено значение да се позволи едно перцептивно състояние на съзнанието (наречено в терминологията на Щайнер като душа на съзнанието) да се появи сред онези хора, възприемчиви и подготвени за това. Може да се каже, че душата на съзнанието предизвиква по-висок морал и ценности в индивида. Това изисква също така личността да има вътрешна свобода и способност да възприема и действа извън границите на социалната обусловеност. Това е форма на перцептивно мислене, за разлика от програмираното мислене. Човешкото същество има в своята сила да се трансформира, докато участва в активен живот. Всъщност животът създава триене за процеса на трансформация. И тази трансформация се извършва в най-вътрешното Аз, което по-късно може да бъде проектирано навън в живота. Не е достатъчно да се повлияе на правилното поведение, ако вътрешният живот е закърнял (както е случаят с толкова много хора, особено тези, които са най-видими на световната сцена). Както каза Рудолф Щайнер:

„Защото всяко човешко същество носи в себе си по-висш човек, освен това, което можем да наречем обикновения човек. Този висш човек остава скрит, докато не бъде събуден. И всяко човешко същество може сам да събуди това висше същество в себе си. Докато това висше същество не се събуди, висшите способности, които дремят във всяко човешко същество и водят до свръхсетивно познание, ще останат скрити."[1]

Щайнер също смята ентропичните сили (това, което някои биха нарекли „зли“ или дееволюционни сили) като необходима част от човешкото развитие. Такива сили създават триенето, което подхранва потенциалното развитие, като триенето между пътя и гумата помага да се създаде движение на автомобила. До известна степен подобни сили са неизбежни във физическото съществуване. Цялото развитие е въпрос на етапи и всеки етап трябва да бъде достигнат, преди да се опита да премине към друг. Къде е човечеството при този сегашен мащаб на развитие, може да се чудим?

Всеки сам трябва да реши как да живее. Може да се каже, че човек, който е в неведение за това решение или който отрича вземането на такова решение, е по-вероятно да попадне под властта на ентропийните сили, тъй като именно тези сили са насочени/привличат неосъзнатите или мързеливи души. Това признание трябва да ни насърчи да правим проницателни избори в живота. Във всяка сфера на човешкия живот – независимо дали е социална, културна или политическа – действат сили, които представляват сфери на дейност с по-голям мащаб, отколкото повечето хора могат да осъзнаят. Има „универсални сили“, които са били в спор – в движение – от много дълго време. Що се отнася до хората, всяко движение, всяко движение изисква усилие. Това, че мнозина не са наясно с това, само поставя повече акцент върху отговорността на малцината, които са наясно.

Вътрешният импулс за работа за по-голямото благо на човечеството – „макрокосмическото благо“ – идва от истинското разбиране, а не от общите емоции или масовата психология. Също така е отговорност на такива осъзнати личности да придобият разбиране, ниво на перспектива за възприемане на събитията от нашето време. Именно това разбиране на силите зад събитията по номинална стойност помага за растежа на душата на съзнанието. Точно както можем да разпознаем, че има окултни сили, които играят във физическата сфера, това също предполага, че има сили, действащи извън физическата област. Да не признаеш това е същото като да видиш клоните на дърво да се люлеят от вятъра и да смяташ, че клоните се движат по собствено желание и по свое желание. Основна грешка е да се бъркат вторичните явления с първични причини. И когато човек действа поради ограничено разбиране, има потенциал да служи не на доброто, а в крайна сметка на обратното. По отношение на ентропийните сили (моят термин за „зло“), те не могат да бъдат прогонени, тъй като са част от съществуването; по-скоро те трябва да бъдат трансформирани в добро  , за да бъдат преодоляни. И това е задачата на нашето време, задачата за днешната духовна душа.

Това, което е необходимо, е повторно разпознаване и префокусиране върху метафизичните реалности. Рудолф Щайнер заяви, че ако всички човешки същества решат, че не искат по-високо развитие, тогава този потенциал за развитие ще приключи. Следователно е отговорност на тези, които имат съзнание и вътрешно познание, да поддържат в човечеството стремеж към вътрешно развитие. Настоящата задача за отговорно осъзнатите хора днес е да търсят онова знание, което разбира не само световните сили, но и основните причини за събитията в тази феноменална, физическа сфера. По този начин човекът е в състояние да се издигне отвъд дребните наклонности и егоистичното, егоистично поведение. Това не е отричане на физическата реалност, а по-скоро засилено разпознаване на първичната сфера на духа.

В заключение може да се каже, че има сили, влизащи в тази сфера, за които човечеството има ограничени познания или опит. Това не е нещо, от което да се страхуваме, тъй като тези сили са част от самото човечество. Ние-ти-аз сме част от едно и също съзнание, само че материалното съществуване – физическият живот – е разделило, разделило и разцепило тези аспекти. Човечеството, в по-голямата си част в последно време, живее като частично съществуване – полусъществуване – защото е откъснато от признаването на своя Източник и по-голямото поле на съзнанието. Планетата Земя, както и други планети в Слънчевата система, навлизат в ново изравняване, където ще бъде по-лесно да се направят тези съответствия. Това, че тази епоха идва, е известно отдавна от други групировки, които имат сила и влияние в рамките на човешката цивилизация.

Поради тази причина тези групировки са се събрали, за да създадат условия по цялата планета – физически, умствени, психически – които биха се опитали да спрат появата на по-голямо перцептивно съзнание. Опитите, които се правят по цялата планета, са за реализиране на анестезиране на определени аспекти на човешкото същество, така че то да бъде по-малко възприемчиво към „духовните“ или метафизичните истини и техните съответствия. С други думи, човечеството е допълнително откъснато от присъщата му връзка с импулсите за развитие. И все пак този подход има само ограничен обхват на успех. Способностите на човечеството могат да бъдат „заслепени“ само за толкова дълго време. Еволюционните сили на развитие са много по-мощни, отколкото се предполага от тези планетарни силови групи. По същото време, трябва да признаем, че събитията от световната история са симптоми на събитията на метафизичното ниво на реалността, където съществуват първични, нематериални аспекти. Тези съществени, първични явления имат своите импулси, които възникват във физическия свят на вторичните явления. За по-голямата част от човечеството тези основни аспекти са непознаваеми .

Време е да станем възприемчиви към силите, с които разполагаме, за да можем като човешко същество да бъдем полезни, а не невежи или, още по-лошо, пречка. За тези хора, способни да развият своето разбиране и възприемчивост към подобни импулси, е време да започнат пътуването към опознаването на непознаваемото.

Кингсли Л. Денис  е автор на  The Phoenix Generation: A New Era of Connection, Compassion, and Consciousness и  The Sacred Revival: Magic, Mind & Meaning in a Technological Age , достъпни в Amazon. По