2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
01 юни 2009 г.
Пет приоритета на управлението
1. Възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество
2. Превръщане на България в основен фактор на стабилност в региона и света, уважаван член на Европейския съюз
3. Благоденствие и просперитет за българските граждани и българската икономика
4. Подобряване на социалната сигурност. Създаване на благоприятна и здравословна среда на живот
5. Развитие на човешкия капитал на нацията за по-високо национално самочувствие. Цялото обещание ТУК.
Акцент
Видимо е, че правителството връща доверието на българските граждани в държавата
02-06-2010
Правителството ще се старае да ограничи бюджетният дефицит до и под 3 % до края на 2010 г. или началото на 2011 г. Това обяви българският еврокомисар Кристаина Георгиева пред журналисти в Еврокоисията в Бркюксел. Срещата бе организирана от водача на българските евродепутати в групата на ЕНП в Европарламента д-р Андрей Ковачев.
Приказка за стълбата .Посветено на всички, които ще кажат: “Това не се отнася до мене!”
- Кой си ти? – попита го Дяволът…
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
ГОСПОД
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…
- Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
* * *
Стълбата я слагаме ние и пак ние я дърпаме.Два извора пишат за хуни и българи в Хал...
Робот засне тайно помещение в Хеопсовата...
Поздрави и успехи за теб :)
14.06.2010 12:26
14.06.2010 13:17
14.06.2010 13:36
Иначе, добър постинг!
Май ти си за там не ние! Тоя нещастник излъга всички! Какво го защитаваш, или си от тия дето всяка вечер заспиват с негва снимка, АААА?
Твойто идолопоклоннчество ми прилича на това в Северна Корея - ония промити мозъци, не престават да хвалят президента си, а той ги държи гладни и произвежда оръжие!
Бойко Борисов е комунист и такъв ще си остане патицо непоръбена!Те го възпитаха МА! Зад чий гръб стои тоя на младини бе пуйко проста??? Съжалявам, че те оприличавам на животните пуйка и патка - НЕ ти не си и животно, ти си някакво подобие на безмозъчно!
-------------------------------------------------------------------------------------
На Вас колеги-блогъри дължа извинения, за грубия и неприличен тон, но вече не ги понасям такива! Моля, простете за епитетите!
14.06.2010 14:46
14.06.2010 15:21
Това да не е поръчано?
Наричайки лъжльо някои вие трябва да си послужите със доказателства които показват достоверноста на вашите тежки обвинения.Незнам дали повечето хора знаят този инетресен факт за вас че сте имали вризка със 1-ва ваша братовчедка!
14.06.2010 16:13
14.06.2010 16:17
И какво друго може да се очаква, след като и най-кьопавия африкански президент е завършил ако не Кембридж и Харвард, то поне някой читав университет на Запад, а не школата в Симеоново!
Не знам дали ще има истинският ефект,защото много от читателите са оскотяли духовно.Погледнах 2-3 коментара и ми стана ясно.
Но, по добре борба с ограничен ефект,отколкото безучастен плазмодий.
Поздрави!
14.06.2010 23:13
следващия път когато не мутрата на Бойко, а мутрата Маджо ти се кандидатира на парламентарни избори - пак да ни го натресеш да ни управлява, тъп, неориентиран кон с капаци такъв...
теб и сто пъти да те качват и яздат слабоумни педали - пак ще ти е малко и няма да го разбереш
05.01.2011 23:00