• ДРЕВНИ АРИЙЦИ
• ЗАНАЯТЧИЙСТВО
• ОРИГИНАЛНИ ПРЕВОДИ
• НАРОДНА ИСТОРИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=nLjGH_Ml3O0&feature=emb_imp_woyt

Бронзови примамки – Гласове от най-великата епоха на Дания

Имаше време, когато Дания, люлката на древния скандинавски народ, беше не само център на мощно, лъчезарно движение на народите; но също така беше и сърцевината на една култура, която далеч превъзхождаше във всяко отношение Европа от онова време; бронзовата епоха. Никога преди или по-късно мощно напредващата творческа сила на германската природа не е създавала толкова изключителни и типични характеристики в толкова малко пространство. Това развитие достигна кулминацията си, когато създаде вид меч, чиято красота никога повече не е била равна на другия си народ на земята. Защото тук мечът, най-мъжественото оръжие в света, е концептуално замислен и изработен в най-високо съвършенство. Времето, което създава такива произведения на изкуството, трябва да бъде героично като никое друго - и поради тази причина германската бронзова епоха е за нас наистина свещената епоха от нашата праистория.

Това се вписва и в историческата картина, която праисторическите изследвания, особено скандинавските, са разработили за това време. В нашите откъси за праисторията и ранната история ние често сме описвали великите исторически събития, чрез които Германия е завладяна от север от германците от ранната каменна епоха до малко след края на бронзовата епоха (вж. особено епизод 34/1936 ). Постепенното разширяване на територията на германското селище от големите каменни погребения в крайбрежната зона на Северна Германия, Дания и Южна Скандинавия далеч в Централна Германия се случи в епохата, в която стремежът към форма в бронзовата епоха (вж. серия 43/1935) достигна своя зенит.

Свидетели на велики времена

Центърът и източникът на силата на целия този народнически и културен излишък от желание за действие беше днешна Дания – по-точно островният свят между Ютланд и Южна Швеция. Броят на съобщенията от тази тясна зона надвишава този на всички други германски радиационни зони с фактор четиринадесет. Качеството им превъзхожда във всяко отношение това на периферните райони. И още едно, силно убедително доказателство за централното значение на тази област пада тежко на везните: само тук е произведен и открит най-съвършеният продукт на дизайна от бронзовата епоха: Лур в най-силно развитата му форма – свещената война рог на германците.

Защото в Дания, Южна Швеция и Южна Норвегия са открити общо двадесет и пет от тези приказно стари музикални инструменти – в най-северната част на Северна Германия само девет, от които само четири принадлежат към напълно развития голям тип, докато останалите показват много по-примитивен характер.

Никъде другаде в останалия свят обаче духовите инструменти не са били толкова силно развити преди и след това; дори днешната технология намира за трудно дори да имитира тези примамки.

Мнозинството германци ще бъдат учудени да разберат, че в периода около 1100 г. преди повратната точка – или, казано на обикновен език, малко след Троянските войни – Дания от всички места трябва да е притежавала най-силно развитата музика. В нашето въображение добре известното твърдение: „Frisia non cantat!“ е толкова общоизвестно, че ние правим изводи от нашите най-северни народни другари, „непеещите фризийци“, на техните съседи и смятаме, че музиката е по-у дома си с южните народи.

Всеки, без да разбере, ще бъде на мнение, че тромпетът или тромбонът трябва да са дошли при нас от юг. А примамките и техните предшественици, животинските рога, разширени с метални звънци и мундщуци, свидетелстват, че домът на всички духови инструменти трябва да се намери на север.

Ще ни отведе твърде далеч, ако навлизаме тук в подробности за сложната предистория на произхода на лурите. Не бива да се пренебрегва, че такива по-стари форми са оцелели в стерилните останали области на аурата на Volkish на нордическата раса до по-късни времена, дори до наши дни. Алфорните, чийто странен жалък тон порази странно много посетители на Швейцария, много приличат на други инструменти с широк тон в Исландия и – в Тибет, където са остатък в напълно непроменен вид от времето на арийската имиграция.

Никоя първична находка – с изключение на златните рога – не стимулира въображението така, както големите бронзови примамки. Дори тайнствената им гледка ни изпълва със странна плахост. Защото тези три хиляди годишни бронзови предмети все още позволяват гласовете им да се чуват днес – и когато звънят, сякаш предците ни говорят в продължение на сто поколения. Техните горди, героично-назидателни гласове са за нас поздрав от собствените ни предци – и те ни призовават като тях към жертвоприношението или празника.

Какво представляват примамките? Инспекторът на Датския национален музей д-р Брьонстед разгледа подробно. Най-силно развитите примамки не са отлети от едно парче, а са съставени от няколко части. Всяка от тези части е отлята със загубена форма. Това означава: около глинена сърцевина се поставя восък по ширината на тръбата, която трябва да се отлее, и това отново се обгражда отвън с глина. След това восъкът се изтича чрез нагряване. За да се предотврати контактът между глинената обвивка и глиненото ядро, във восъчния слой са вмъкнати малки бронзови ламели, които предотвратяват падането на глиненото ядро ​​върху външната стена на глината, когато се разтопи.

Излят технически шедьовър

Това е произведение на възхищение, начинът, по който леярските майстори преди три хиляди години са предотвратили разтопяването на тези бронзови ламели по време на леенето, което се извършва сега. Те направиха ламелите с по-ниско съдържание на калай от тръбния бронз. Тъй като точката на топене е по-висока, колкото по-малко калай съдържа бронзовата сплав, вливащият се тръбен бронз не може да разруши ламелите.

След отливането на отделните тръбни части, тяхното сглобяване беше извършено по също толкова усъвършенстван технически начин. Кръпките бяха захванати заедно, направиха серия от вдлъбнатини с длето и всичко се покри първо с восък, а след това с глина. Отливането, което се извърши след разтопяването на восъка, създаде органична връзка, тъй като използваният материал за отливане беше по-богат на калай от този на тръбата, той не се разтопи и само се постави около краищата на тръбата като твърд свързващ пръстен, след като беше изтичаше в поставените вдлъбнатини.

Читателят може да попита как е открита тази производствена тайна. Това е доста лесно. Използваният материал беше анализиран (разбира се върху парче, което вече беше повредено) и беше установено:

Можете да видите: майсторът на леярната преди три хиляди години е знаел точно как трябва да градира точките на топене, за да постигне желания успех.

Друго чудо, дори за днешната високо развита технология, е изключително изкусният дизайн на примамките. Те са извити в два смисъла – т.е. лулите от усъвършенствания тип описват криви на две нива, като забележителното е, че обичайното за всички находки на чифт лури е, че те са взаимно симетрични.

Чудесното в това е, че във всеки случай беше постигната абсолютна чистота на звука и в двата сдвоени екземпляра – техническа прецизност, която прави днешната имитация изключително трудна.

Сега какво означава това появяване по двойки на примамките? Самите находки не само показват, че са били използвани по двойки – обикновено се намират два допълващи се инструмента, в един случай дори три чифта – но като допълнително важно доказателство има изобразителни изображения от бронзовата епоха, известните скални изсичания Bohuslдn. Вече е несъмнено, че двата гласа са били неизбежни, особено когато духовият музикант изсвири грешен удар, и следователно можем да добием представа за основните принципи на хармонията по онова време.

Можем да заключим, че в началото на историята на музиката, около 1100 година преди повратната точка, е имало поредица от тонове, които са били конструирани доста по-различно от нашите. Естествените тонове на примамките щяха да доведат до подобни на фанфари строфи, които с помощта на обертоновете, формиращи гамата, развиха мелодии, които бяха значително различни от нашата тонална система.

Не трябва обаче да се предполага, че хората от бронзовата епоха са се ограничили до малък диапазон от тонове поради „техническо несъвършенство“. Защото с техните леярски умения щяха лесно да извадят гама от цяла октава, като удължиха тръбите и увеличиха тънкостта им, ако бяха почувствали нужда да го направят.

Интересни заключения

Така че трябва да се предположи, че те са били доволни от тоналния диапазон, който е бил там. Поради това винаги е интересно да се отбележи, че най-голямата колекция от примамки, направена през 1797 г., се състои от чифт примамки, настроени на C и два чифта от широките линии на примамките вече показват трудността да се направят примамки, настроени на E- бемол – Четиричастна хармония, която, отчасти във взаимодействие, отчасти във взаимодействие, направи възможно изключителното богатство на звучност. Може да се приеме за доказано, че свирач на лур от бронзовата епоха не само е владеел основите, но и обертоновете на своите инструменти, защото иначе фактът, че те винаги са се появявали по двойки, не би могъл да бъде обяснен.

Този факт дава основание да се заключи, че възникването на теорията за хармонията се дължи на германците от бронзовата епоха. Този факт, който е изключително важен за цялата история на музиката, в момента е обект на подробно разследване от Музикалния инспектор на DNSAP. (Датско националсоциалистическо движение), които продължават и които ще покажат защо изкуството на хармонията дължи съществуването си на жителите на Дания от бронзовата епоха.

Заслужена задача

DNSAP си постави почтената национална задача, в смисъла на тяхната рамка за скандинавския културен живот в нашия съседен брат Волк, да възроди вече оживеното чувство за единство между миналото и настоящето на Дания и като звучно доказателство за енергията на миналото, направи два чифта лури като копия на оригиналите и ги представи на Райхсфюрера SS.

Нека техните горди гласове – утешители и съветници в трудни времена, а в щастливи времена ликуваща благодарност – обявяват, че този скандинавски народ също е намерил своя път обратно към пътя, определен от предпочитанията към собствения си вид.

Превод от: Das Schwarze Korps: 20 март 1941 г., p. 6 / еп. 12