Пясъчни дюни в египетската пустиня. Какъв феномен би могъл да повиши температурата на пустинния пясък до поне 1815°C, стопявайки го на огромни листове солидно, жълтозелено стъкло? (Wael Abed/AFP/Getty Images)

„Сега аз съм Смъртта, разрушителят на светове.” — „Бхагават Гита”

Седем години след ядрените тестове в Аламогордо, Ню Мексико, д-р Дж. Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, изнасял лекция в колеж, когато един студент го попитал дали е имало американски атомни тестове преди Аламогордо. „Да, в съвременната епоха”, отвърнал той. Този отговор, загадъчен и същевременно неразбираем, е всъщност алюзия към древните хиндуистки текстове, описващи апокалиптична катастрофа, която няма връзка с вулканични изригвания или други познати явления...

Опенхаймер, който жадно изучавал древен санскрит, несъмнено имал предвид откъс от „Бхагават Гита”, описващ едно всемирно бедствие, причинено от „неизвестно оръжие, железен лъч”.

Докато може да е обезпокояващо, когато научните кръгове говорят за съществуването на атомни оръжия преди настоящия цикъл на цивилизация, доказателствата за това явление като да нашепват тези думи от всяко кътче на планетата.

Пустинното стъкло

Това доказателство идва не само от хиндуистките стихове, но и от изобилните издължени стопени късчета стъкло, пръснати в много пустини по света. Силиконови кристали, излети в любопитни форми, изумително наподобяват фрагментите, намерени след ядрените експлозии в Белите пясъци на Аламогордо – полето за провеждане на атомни опити.

През декември 1932 г. Патрик Клейтън,  изследовател от Египетската организация за геоложки проучвания , карал между дюните на Великото пясъчно море близо до платото Саад в Египет, когато чул хрущене под гумите. При проверката откъде идва този звук, той открил огромни парчета стъкло в пясъка.

Откритието привлякло вниманието на геолозите по света и посяло семената на една от най-големите съвременни научни загадки. Какво явление би могло да повиши температурата на пустинния пясък до поне 1815 °C, стопявайки го на огромни листове солидно, жълтозелено стъкло?

Минавайки покрай ракетния обсег на Белите пясъци на Аламогордо, Албион У. Харт, един от първите инженери, дипломирали се в Масачузетския технологичен институт, забелязал, че парчетата стъкло, останали след ядрените опити, са идентични с образуванията, които наблюдавал в африканската пустиня 50 години по-рано. Но за обхвата на останките в пустинята би била необходима експлозия, 10 000 пъти по-мощна от наблюдаваната в Ню Мексико.

Много учени са се опитвали да обяснят разпръскването на големи стъклени късове в Либийската пустиня, в Сахара, в Мохаве и в много други места по света, като резултат от сблъсъци на гигантски метеорити. Но поради липсата на съответни кратери в пустинята, теорията не е правдоподобна. Нито сателитни изображения, нито сонар е успял да открие такива.

Нещо повече, намерените в Либийската пустиня стъклени късове са със степен на прозрачност и чистота от 99%, което не е типично за разтопената маса от паднали метеорити, където желязо и други материали са смесени с образувалия се след сблъсъка силикон.  

Дори и така, учените са изказали предположение, че метеоритите, причиняващи стъклените късове, може да са експлодирали няколко мили над земната повърхност, подобно на Тунгуския метеорит, или просто да са отскочили по такъв начин, че да са отнесли със себе си доказателството за сблъсъка, но оставяйки горещината от триенето.

Това обаче не обяснява как две от зоните, открити близо една до друга в Либийската пустиня, са с еднаква структура – вероятността за два метеоритни сблъсъка, толкова близо един до друг, е много ниска. Нито пък обяснява отсъствието на вода в тектитните образци, при положение че се счита, че тези зони на сблъсък са били покрити с вода преди около 14 000 години.

Древната катастрофа на Мохенджо Даро

Градът, където се е появила култура в днешната Индуска долина, е огромна мистерия. Скалите на руините са частично кристализирали, заедно с неговите обитатели. Нещо повече, загадъчни местни текстове говорят за период на седемдневна благодарност към летящи коли, наречени „вимани”, затова, че спасили живота на 30 000-те жители на града от ужасяващ епизод.

През 1927 г., години след откритието на руините на Мохенджо Даро, са намерени 44 човешки скелета в покрайнините на града. По-голямата част от тях са открити с лице надолу, лежащи на улицата и държащи се за ръце, като че ли сериозна катастрофа внезапно погълнала града. Освен това някои тела показват признаци на необяснима радиация. Много експерти са убедени, че Мохенджо Даро е недвусмислен знак за ядрена катастрофа две хилядолетия преди Христос.

Въпреки всичко, градът не е единственото древно място с подозрения за ядрени събития. Десетки сгради от древния свят имат тухли, слети със скалите, като пример за топлинния тест, който съвременните учени не могат да обяснят, като например:

- Древни крепости и кули в Шотландия, Ирландия и Англия

- Град Чатал Хуюк, Турция

- Алалакх, северна Сирия

- Руините на Седемте града, близо до Еквадор

- Градовете между р. Ганг и хълмовете на Раджмахал, Индия

- Области от пустинята Мохаве, САЩ

Където и да е по света, присъствието на невероятна температура и ярки описания на ужасен катаклизъм предполага, че може да е имало една по-ранна епоха, в която вероятно ядрената технология вече е била позната – епоха, в която атомната технология е била обърната срещу човека.