Ден шести

Сутринта, след като един друг се разбудихме, постояхме още малко заедно, за да обсъдим, какво ли би могло да се получи от всичко това. Някои мислеха, че всички царе заедно отново ще бъдат събудени за живота. Другите им противоречаха; понеже смъртта на старите, би трябвало не само да се последва от живот за младите, но в резултат младите трябва да стават все по­многобройни. Други пък даже бяха на мнение, че те изобщо не са убити, а други са били обезглавени на тяхно място. След като известно време спорихме, дойде старият мъж, поздрави ни и огледа дали всичко е свършено, и дали са изпълнени дадените указания; и понеже ние така съвестно бяхме работили, той не можеше да направи друго, освен да признае нашето старание, събра всички стъкленици и ги постави в едно сандъче.
Скоро след това пристигнаха няколко пажа, които носеха стълби, въжета и големи крила, положиха ги на пода пред нас и отново се оттеглиха. Старият започна да говори: «Мили синове, всеки от вас трябва да вземе едно от тези три неща и през целия ден днес трябва да го носи със себе си, вие можете свободно да избирате. Или искате да теглим жребий?» Но тъй като ние искахме сами да избираме, старият отвърна; «О не, трябва да решим чрез жребий.» Той взе три листчета, на първото написа «стълба», на второто «въже», на третото «крила». Постави ги в една шапка и всеки трябваше да тегли. Каквото изтегли, това и му оставаше. Тези, които получиха въже, мислеха, че са изтеглили най­добрия жребий; на мен ми се падна стълба, което дълбоко ме подтисна, понеже тя беше дванадесет стъпки дълга и доста тежка, това обаче трябваше да го понеса. Другите можаха да си омотаят въжетата около кръста си. На третите старецът така добре им върза крилата на плещите, че изглеждаше, като че ли са им израснали там. Тогава той затвори един кран; фонтанът престана да работи и ние трябваше да го отместим от средата. След като и всичко останало беше изнесено от помещението, той взе сандъчето със стъклениците, сбогува се и здраво затвори вратата зад себе си, така че не ни оставаше нищо друго, освен да помислим, че сме затворени в кулата.
Но не измина и четвърт час, и на тавана се отвори един кръгъл отвор и ние зърнахме нашата девица, която ни повика,...

Целият текст четете ТУК