Глави 30, 31 и 32
След десет минути Гарин изскочи от автомобила на булевард Сен Мишел. Огледалните прозорци на кафене „Пантеон“ бяха вдигнати. В дъното до една масичка седеше Виктор Леноар. Щом видя Гарин, вдигна ръка и щракна с пръсти.
Гарин припряно седна на неговата масичка – с гръб към светлината. Сякаш беше седнал пред огледало: Виктор Леноар имаше същата продълговата брадичка, мека шапка, папионка, раирано сако.
– Привет! Успех! Необикновен! – каза Гарин и очите му се смееха. – Ролинг е съгласен на всичко. – Поема еднолично предварителните разходи. Когато започне експлоатацията, петдесет процента от печалбата – на него, петдесет – на нас.
– Подписа ли контракт?
– Ще го подпише след два-три дни. Демонстрирането на апарата ще трябва да се отложи. Ролинг постави условия – да подпише едва тогава, когато с очите си види как работи апаратът.
– Черпиш ли бутилка шампанско?
– Ако искаш две, три, една дузина.
– И все пак жал ми е, че тази акула ни глътна половината доходи – каза Леноар, повиквайки келнера. – Бутилка „Ироа“, от най-сухото…
– Без капитал ние все едно не можем да работим със замах. Знаеш ли, Виктор, ако моето камчатско предприятие беше успяло – десет ролинговци щях да пратя по дяволите.
– Какво камчатско предприятие?
Келнерът донесе вино и чаши. Гарин запали пура, облегна се на плетения стол и присвил очи, заразказва поклащайки се:
– Помниш ли Николай Христофорович Манцев, геолога? Преди петнайсет години той ме намери в Петроград. Току-що се беше върнал от Далечния изток, уплашил се бе да не го мобилизират и помоли да му помогна да не го изпратят на фронта.
– Манцев служеше в английската златна компания, нали?
– Провеждаше проучвания за находища на Лена, на Алдан, по-късно в Колима. Разправяше чудесии. Просто под краката си намирали самородни късове злато от по петнайсет килограма… Точно тогава в мен се зароди идеята, генералната идея в моя живот… Тя е много дръзка, дори безумна, но аз вярвам в нея. А щом вярвам, и дяволът не може да ме спре. Разбираш ли, скъпи мой, единственото нещо на света, което желая с цялото си същество, е властта… Не някаква си там кралска, императорска – това е нищожно, пошло и скучно. Не, абсолютна власт… Някой път ще ти разкажа за моите планове. За да властвуваш, е нужно злато. А за да властвуваш както аз искам, е нужно повече злато, отколкото имат всички индустриални, борсови и прочее крале, взети заедно…
– Наистина смели планове – с весел смях каза Леноар.
– Но аз съм на верен път. Ще държа целия свят ето тук! – Гарин стисна юмрук. – Ориентири по моя път са гениалният Николай Христофорович Манцев, после Ролинг, по-точно – неговите милиарди, и трето – моят хиперболоид…
– А Манцев какво?
– Та тогава, в петнайсета година, аз мобилизирах всичките си парички, повечето с нахалство, отколкото с подкуп освободих Манцев от военна повинност и го изпратих с малка експедиция на Камчатка, в джендема… До седемнайсета година той все още ми пишеше: работата му беше тежка, много трудна, условията – ужасни… От осемнайсета година – сам разбираш – загубих следите му… Всичко зависи от неговите проучвания…
– Какво търси той там?
– Нищо не търси… Манцев само трябва да потвърди моите теоретични предположения. Крайбрежието на Тихия океан – азиатското и американското – е краят на древния континент, потънал на дъното на океана....

Целите глави четете ТУК