2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 758 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2017 21:58
Костенурката е животно, което живее на земята.
Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея.
Хоризонтът й обхваща една педя от околността.
И пъргавината й стига да си хване някоя маруля.
Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, защото не е заплаха за никого и е трудничко да я изядеш.
Ето го и орелът.
Създание на въздуха и висините, чийто хоризонт се простира чак до ръба на света.Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър.
Целият е сила и власт.
Светкавична смърт с криле.
Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо създание.
Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава, и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята.
Накрая отскача…
И след минута костенурката открива, че светът пропада под нея.
За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли: “Какъв приятел ми е орелът!”
Тогава орелът я пуска.
И почти винаги костенурката пада към смъртта си.
Всички знаят защо го прави.
Трудно е да се отърсиш от притеглянето.
Но никой не знае защо орелът го прави.
Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия да я изядеш, на практика всичко останало е по-подходящо за ядене.
Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките.
Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети…
„Малки богове“
„Има ярост в писането на Тери Пратчет. Тази ярост е горивото, което захранва двигателя, който движи „Светът на диска“. Писателският глас на Тери е характерен: сърдечен, информиран, разумен и иронично заядлив. Ако не внимавате, може да ви се стори дори весел.
Но в основата на всичко весело се крие гневът. Той е гневен за толкова много неща: глупостта, несправедливостта, наивността, тесногръдството. И ръка за ръка с гнева, като ангел и демон, вървящи към залеза, е любовта. Любовта към човешките същества, към техните несъвършенства, към добрите истории, към достойнството, към всичко.“ – Нийл Геймъ
Още от Тери Пратчет в Lunatic.bg
Благодаря!