Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2022 17:15 - M=EC2 – УРАВНЕНИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ
Автор: zahariada Категория: Технологии   
Прочетен: 3109 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 20.05.2022 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  M=EC2 – УРАВНЕНИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ

11 май 2022 г

image

Кингсли Денис , Време за събуждане на гости

„Когато човек започне да медитира, той постига единственото наистина свободно дело в този човешки живот… ние сме напълно свободни в това. Медитацията е архетипното свободно дело. – Рудолф Щайнер

Вероятно едно от най-известните уравнения в света е E = mc  на Айнщайн, където енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат. Сега предлагам мое собствено уравнение, което вероятно няма да бъде толкова признато или празнувано. Въпреки това смятам, че си заслужава да го споделим. Ето го: M = EC  Какво означава? Това означава: медитацията е равна на удължен ум, времена за контакт и комуникация. В този момент смятам, че е необходимо някакво обяснение. Ето го.

Философи, художници и учени от векове обсъждат въпросите за човешкото съзнание: какво е то и как се появява. Въпросът за човешкото съзнание също е бил в основата на много учения на мъдростта, въпреки че те са склонни да се основават на откровение, а не на разследване и емпирично изследване. В хода на тези разнообразни дискусии дебати бяха разделени между материалистичния подход (умът се съдържа в мозъка) и това, което може да се нарече доста свободно като „духовно-метафизичен“ мироглед (умът съществува извън мозъка) . През последните десетилетия, благодарение до голяма степен на напредъка в технологиите, учените успяха да картографират и изучават човешкия мозък – включително невронни модели, мозъчни нарушения и пътища на човешкото мислене. И все пак това доведе основно до 

 

С други думи, съзнанието съществува като страничен продукт на физическия мозък и като такова не може да съществува без мозъчна функция. Това е доминиращата гледна точка сред материалистичните мислители и учени. През последните години обаче и с по-нататъшните изследвания на нелокални и полеви феномени, изследователите преразглеждат основните теории за човешкото съзнание. По-конкретно, тъй като теорията на единното поле получава повече подкрепа, сочеща природата на нелокалния, взаимосвързан космос, се появява различна гледна точка за това как съзнанието може да работи. И разбирането за истинската природа на съзнанието ще потвърди и придаде смисъл на акта на медитация; по-конкретно как медитацията може да осигури достъп до контакт и евентуално комуникация извън материалната сфера. първо,

Концепции за съзнанието: 1 – Теорията на турбините

Доминиращият мейнстрийм разказ за човешкото съзнание е, че то се генерира от мозъка като форма на страничен продукт. Това е посочено като „теория на турбините“, според което как електричеството ще бъде генерирано от работеща турбина като страничен продукт, така и човешкото съзнание е страничен продукт на функциониращ човешки мозък (мотор). Тази теория постулира човешкото съзнание като локално и произведено  от  нещо осезаемо. Също така, когато този производител/мотор спре да функционира – т.е. мозъкът престане да бъде жив – тогава съзнанието и свързаните с него потоци от опит също спират. Медицинската наука е извървяла дълъг път, за да потвърди „теорията на турбините“ на съзнанието чрез многократни експерименти за това как нарушеното функциониране на мозъка води до изкривено съзнание.

Основната предпоставка на това разбиране за съзнанието е, че невронните мрежи в човешкия мозък са еволюирали до толкова високо състояние на сложност, че произвеждат ниво на самосъзнание над това на всяко друго животно на планетата (освен може би делфини, морски свине, и китове). Тук степента на съзнание, произведена от всяко конкретно живо същество, е свързана с нивото на биологична сложност. През последните години има подновени призиви за неврологична основа на съзнанието. За много учени, работещи в тази област, съзнанието е страничен продукт на сложността; по този начин сложните системи произвеждат различни нива на съзнание и „колко съзнание имат зависи от това колко връзки имат и как са свързани“. [1] Въпреки последните научни теории за съзнанието, повечето все още се придържат към основата на стара парадигма „теория на турбините“.

С други думи, това съзнание е вторичен феномен, произтичащ от първичната дейност, локализирана в човешкия мозък. Независимо от опитите на основната наука да засили своя възглед за съзнанието, тази гледна точка на „сложността произвежда съзнанието като страничен продукт“ има толкова много дупки. Многото дупки в тази доминираща, но консервативна теория се дължат на редица опитности, които поставят под съмнение нейната валидност. Предизвикателствата към теорията на турбината на съзнанието идват, като един пример, от нарастващите доказателства за съзнателни преживявания „след смъртта“.

Според ортодоксалния възглед, съзнанието спира, когато мозъкът умре – т.е. няма генератор, няма ток. За мнозина това може да изглежда като очевидна дедукция. Доказателствата за обратното обаче явно противоречат на тази теория. Много случаи показват, че човешкото съзнание се поддържа, въпреки че човек е технически обявен за мозъчна мъртъв. Опитът близо до смъртта (известен като NDE) е докладван от достатъчно голям брой хора, които са били обявени за мозъчна смърт. Съзнателно преживяване при хора с мозъчна смърт е докладвано в почти 25 процента от проследените случаи. Понастоящем феноменът NDE е широко изследван и обсъждан от много достоверни източници. [2]  Освен това, това явление не е ново и има разкази за НДЕ, възникващи през средновековието. [3] Съществуването на съзнание – страничен продукт от мозъчната дейност – при липса на мозъчна функция не може да се обясни с основната теория за турбините. Съществуват и множество индикации, че човешкото съзнание съществува в случаи на трайна смърт. Тоест, много години след като човек е починал, съзнанието му остава достъпно за контакт и комуникация, като например чрез канализиране или форми на ESP. Сега има достатъчно достоверни доказателства, които да поставят под съмнение основната теория, че съзнанието е единствено страничен продукт от локализирана мозъчна дейност.

Един от начините за обяснение на тези аномалии би бил да се предположи, че съзнанието е по някакъв начин запазено извън мозъка – тоест като нелокален феномен. В тази хипотеза съзнанието е нещо  съхранено външно за мозъка. Това може да се очертае от гледна точка на „облачна теория“ на съзнанието, тъй като това е подобно на начина, по който информацията ще бъде запазена на цифрови платформи, достъпни от компютърни мрежи или други устройства, поддържащи облак. По същия начин, използвайки тази аналогия, основната „теория на турбините“ на съзнанието би била подобна на старомоден компютър без интернет или вградена памет, който би загубил всичките си данни, след като бъде изключен. В това отношение теорията за облака поставя съзнанието като нелокално, а не като локализирано в мозъка. Освен това, теорията на облака позволява не само индивидуалното съзнание да бъде съхранявано и извикано, но и множество.

Тази перспектива за достъп до множество съзнания, извън индивидуалното, напомня за колективното несъзнавано на Юнг. Тази теория изглежда подкрепя наблюденията на психиатри и изследователи на съзнанието, които са предизвикали променени състояния на съзнанието у своите клиенти, включително регресия в минал живот. Когато са в променени състояния, огромното мнозинство от хората имат способността да си спомнят почти всичко, което им се е случило, както и в предишни прераждания в живота. Освен това тяхното припомняне не се ограничава само до техния собствен опит, но може да включва и опита на други хора. [4] Следователно тази облачна теория предполага нещо подобно на колективно поле на съзнанието, което прави достъпна пълна информация относно начина на достъп. Тази гледна точка има прилики с научните изследвания за полето на Акаша [5]  и морфичния резонанс. [6]  Въпреки това, въпреки уместността на облачната теория на съзнанието, тя също не отчита всички наблюдения.

 

 

 

Концепции за съзнанието: 3 – Теория на единното поле

В различни записани разкази за променено състояние на съзнанието изглежда, че контактът/достъпът се осъществява не само със следи от нелокалното съзнание, но също и с отличителен отделен съзнателен интелект. Тоест с активно съзнание, което не е съзнанието на човешко същество. Подобни преживявания, някога в сферата на мистичните, шаманските или местните традиции, все повече навлизат в основната култура. Преди това такива „срещи“ бяха етикетирани като  свръхестествени или просто удобно игнорирани като странна аномалия. Въпреки това, тъй като западната наука развива своето изследване на вътрешните сфери (като в трансперсоналната психология и подобни практики), подобни преживявания станаха по-широко разпространени и следователно трябва да бъдат отчетени. От това доказателство произтича забележителен извод: че човешкото съзнание може да се свързва и често да комуникира със съзнателни същности, които не само проявяват чувство за себе си, но също така носят различни спомени и информация. Този опит не може да бъде обяснен нито в основната теория за турбините, нито в облачната теория на съзнанието. Сега трябва да разгледаме още една концепция – че съзнанието е единно полево явление с холографски качества.

Теорията на единното поле твърди, че съзнанието може да се прояви  в  пространство-времето, но произхожда от източник, който съществува в сфера отвъд пространство-времето. С други думи, съзнанието има своя произход в по-дълбоко измерение (в „обединено изворно поле“) и все пак се проявява чрез физическо-материална реалност. Тази концепция предполага, че всички форми на локализирано съзнание са израз на единно поле на съзнанието, което е извън пространството-времето. Изводите от това разбиране са, че съзнанието не е „в“ мозъка, „произведено“ от мозъка, нито „съхранено“ отвъд мозъка. По-скоро човешкият ум е локализиран аспект на съзнателна интелигентност, която влива космоса от неговия източник  отвъд пространството-времето.

Това може да е трудно за преглъщане за много хора. Въпреки това, когато изследваме феномена, който е съзнание, тази перспектива има много смисъл. Гледната точка на този нов модел казва, че мозъкът приема и интерпретира съзнанието, което е взаимосвързан аспект на космоса, и след това го проектира като индивидуален ум. И все пак мозъкът не  произвежда съзнание. Това разбиране, което сега все повече се подкрепя от най-новите научни открития, сочи към Единно поле на източника (USF) като генериращо това, което възприемаме като пространство-време. Следователно материалността на пространство-времето е холографска проекция, кодирана от основното космическо интелигентно поле. Именно това основно поле на интелигентност е източникът на цялата материална реалност и съзнателен живот. Всеки елемент, който се появява във физическата реалност, е едновременно взаимосвързан с основното поле на Единния източник. Като такъв, всеки съществуващ материален елемент също е в контакт и общуване с това единно интелигентно поле. Човешкото съзнание – човешкият ум – винаги е свързано с по-дълбоко измерение на Източниковото съзнание.

По-дълбоко измерение: съзнание, контакт, комуникация

Разбирането, че съзнанието произлиза от по-дълбоко измерение на реалността отвъд пространството-времето, е прегърнато от много известни духовни фигури, мистици, визионери, художници и дори шепа интуитивни учени. Един ден може да дойде да представлява доминиращото разбиране сред човечеството (както може би е било някога). Вселената вече е призната от основната наука като проявяваща невероятна – почти невъзможна – степен на съгласуваност. Сега може би знаем защо е така. Това е така, защото няма случаен космос, няма разделяне на материалност и нематериалност, няма празно пространство, няма „там“ и „тук“. Всичко – абсолютно всичко – е неразделна част от нелокално съзнателно поле, чийто произход е Единно изворно поле (USF), съществуващо извън измерението пространство-време. Това означава, че има присъща форма на ред на материалното измерение. Космосът и всички подравнени аспекти в него се придържат към интелигентен, съзнателен импулс към съгласуваност и връзка.[7]  Възприятието също, като атрибут на съзнанието, има тенденция към по-голяма съзнателна съгласуваност (осъзнаване) и свързаност. В основата на този стремеж към свързаност, предполагам, е стремежът към съзнателно осъзнаване на Източника (Обединеното поле на източника). И така, това ме връща към уравнението в началото на това есе; това, което наричам  уравнение за медитация : M = EC 2 .

Медитацията се равнява на удължено време за контакт и комуникация. Медитацията от незапомнени времена е била част от човешкия живот, дори и да не е официално призната за такава. Медитацията може да отнеме само секунда. Бърза пауза на бърборене в ума. Моментно затваряне на очите. Преходна крачка назад от заплитането във физическата реалност. Мимолетна почивка от външни стимули. Кратка почивка от външния свят, за да се съсредоточите върху вътрешния. А вътрешният свят е обширен – там се намира произходът. И в това състояние може да се осъществи контакт с онези аспекти, които съществуват отвъд нашата материална реалност. А с контакта може да дойде и комуникацията.

Като човешки същества ние вече сме в контакт и общуваме с аспекти извън нашето възприятие или признание. Ние само не разпознаваме такива контакти като такива. Вътрешният тласък, вдъхновяващата идея, случайното случване, неизразимото усещане, неописуемото знание. Това са контактите на човечеството. Ами ако съзнателно го издигнем на следващото ниво, като възнамеряваме да  слушаме  такъв контакт? Ами ако тогава  поискаме  комуникация? Можем да си дадем разрешение да започнем да търсим контакт и комуникация, докато сме в медитативно състояние. Показвайки приемане и готовност да позволим контакт и комуникация отвъд нашите физически сетива и сетивна реалност, ние признаваме взаимосвързаността на целия живот. И житейски  желания  да общуваме помежду си. Животът на разума иска да бъде чут и да сподели.

Животът не е безсмислен, нито без цел. Нашата присъща свързаност надхвърля локализираното пространство и време. Човешкото същество е неразривно свързано с космоса и с Източниковото съзнание. Един ден, надяваме се, това разбиране ще бъде за всички нас чисто като чиста вода; и ще се смеем нежно на себе си, мислейки си как би могло да бъде иначе.

 

за автора

Кингсли Л. Денис  е автор на  The Phoenix Generation: A New Era of Connection, Compassion, and Consciousness и  The Sacred Revival: Magic, Mind & Meaning in a Technological Age , достъпни в Amazon. Посетете го в мрежата на  http://www.kingsleydennis.com/ . 

[1]  Вижте http://www.wired.com/2013/11/christof-koch-panpsychism-consciousness/all/

[2]  Известни примери включват: Александър, Ебен (2012)  Доказателство за небето: Пътуването на неврохирург в отвъдното . Оксфорд: Пиаткус; Картър, Крис (2010)  Науката и преживяването близо до смъртта; Как съзнанието оцелява смъртта . Рочестър: Вътрешни традиции; Грей, Марго (1986)  Завръщане от смъртта: изследване на преживяването близо до смъртта . Лондон: Аркана; Ласло, Ервин; Пийк, Антъни (2014)  Безсмъртен ум: Наука и непрекъснатостта на съзнанието отвъд мозъка . Рочестър: Вътрешни традиции; Лоримър, Дейвид (1990)  Цяло в едно: преживяването близо до смъртта и етиката на взаимосвързаността . Лондон: Аркана; Мурджани, Анита (2012) Умирай да бъда аз: моето пътуване от рак, до смърт, до истинско изцеление . Ню Йорк: Hay House

[3]  Zaleski, Carol G. (1988)  Пътешествията от другия свят: разкази за преживяване близо до смъртта през Средновековието и Новото време . Оксфорд: Oxford University Press

[4]  Например вижте работата на Станислав Гроф – http://www.stanislavgrof.com/

[5]  Ласло, Ервин (2004)  Науката и Акашовото поле: Интегрална теория на всичко . Рочестър: Вътрешни традиции

[6]  Шелдрейк, Рупърт (2009)  Морфичен резонанс: природата на формиращата причинност . Рочестър: Park Street Press

[7]  Във Вселената също има ентропични сили – това е тема за друго есе.




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. sekirata - https://www.youtube.com/watch?v=Pl_NzuzPveY
20.05.2022 17:55
за узурпаторките на саЙта -две са и добродан вожда им с още една подгласничка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39689572
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031