Защо Владимир Путин не може да бъде арестуван от Международния наказателен съд  

https://strategic-culture.org/news/2023/03/23/why-vladimir-putin-cannot-be-arrested-by-international-criminal-court/

Татяна Обренович 23 март 2023 г © Снимка: Обществено достояние

Човек трябва да си спомни колко незаконни нашествия, брутални непровокирани агресии, оркестрирани цветни революции и войни са започнали и водили САЩ и НАТО през миналия век в продължение на години и десетилетия, за да се получи „по-голяма картина“.

Всички трябва да сте чували, че преди няколко дни е издадена заповед за арест на Владимир Владимирович Путин от Международния наказателен съд. Ако не е толкова смешно, бихме изплакали сърцата си за фарсовия потенциал на него и основната му погрешна логика. Но на първо място.

На 20 февруари 2023 г. се навършват 20 години от американското нахлуване в Ирак. Човек трябва да се чуди по какви стандарти се ръководи този (квази)съд? Има доста дълъг списък на бруталните жестокости на САЩ, извършени в Ирак при военната намеса, започнала без съгласието на Съвета за сигурност на ООН. Трябва да започнем с Абу Гариб и да продължим с многобройните убийства на цивилни до използването на бял фосфор и за съжаление списъкът продължава...

Да се ​​върнем към самото начало: произхода и досегашната му работа и превръщането й в чиста политическа далавера по пътя. А именно международното наказателно право признава само един международен наказателен съд, който е точно този, който е издал горепосочената заповед за арест, докато всички останали законодателни органи са били трибунали. Какво означава това?

Тези са необикновени, ad hoc съдилища, т.е. законодателни органи, създадени за определени дела, които по правило са създадени за определени дела със съдиите, избрани след извършване на престъпленията. Основният проблем на такива законодателни институции беше тяхната легитимност, тъй като те бяха създадени за някои случаи, но не и за множество други. Друг проблем беше тяхната ретроактивност. По правило те се установяват едва след извършване на престъпните деяния. По този начин не може да се даде т. нар. право на естествен съдия, тъй като лицето, което трябва да бъде избрано за съдийска длъжност, вече е изградило някакви нагласи и е изградило някакво мнение за извършените престъпни деяния. Не можете да формирате безпристрастни възгледи, обективност и незаинтересованост,

Международният наказателен съд беше сформиран с тази идея да поправи всички грешки и да поправи всички грешки на международното наказателно законодателство веднъж завинаги и да замени всички трибунали по следния начин: той ще бъде основан предварително, съдиите ще бъде избран предварително и те неизменно ще разглеждат всички съдебни дела, няма да бъде избирателен в работата си и няма да има обратно действие. За съжаление през изминалите двадесет години от работата си от 2002 г., през годината на започване на дейността си, тя доказа, че основната обосновка за нейното създаване и нейните намерения и цели не успяха да изпълнят.

Например, през 2003 г. трябваше поне да проведе разследване за агресията на САЩ в Ирак, но МНС не направи такова разследване. Нито е започнало съдебно производство. Напротив, в този момент, във връзка със специалната военна операция в Украйна, съдът намери за тяхно задължение да започнат тези съдебни производства и в сътрудничество с голям брой държави в рамките на ЕС да работят с тях. Какво ни казва това?

Това означава, че политиката на обвиняване на хора в международните органи за наказателно преследване се извършва по същия начин, както беше в международните трибунали. Това означава, че някои случаи са подбрани ръчно, за да бъдат обработени, други просто са прескочени и напълно забравени. И тези дела, които се подбират за съдебни процеси, обикновено са политически. Ако вземеш правните критерии и ги загърбиш, остават само политически критерии. През 2003 г., когато се случи агресията срещу Ирак, нищо, което се случи по време на тази война, никога не намери за разумно да го разследва от никого, камо ли да повдигне обвинителен акт. Това не е единственият подобен случай. Още от 2003 г. насам имаше редица подобни случаи, които трябваше да бъдат подложени на юрисдикциите и експертизата на Международния наказателен съд поне за започване на производство, за да може съдията/ите евентуално да установи, че няма извършено престъпление. Дори не това в повечето случаи, освен тези със скрития политически дневен ред.

В случая с агресията на НАТО срещу СР Югославия (Сърбия и Черна гора) компетентен съд беше МНС Хагският трибунал за бивша Югославия, но като се има предвид, че селективността в работата му отдавна се отбелязва като един от основните им недостатъци, което прави такива съдилища са нелегитимни; също така е съмнително колко законни са те, особено в случая със СР Югославия. Прокуратурата, ръководена от Карла Дел Понте, заведе съдебно производство за предполагаеми военни престъпления на НАТО по време на агресията и стигна до извода, че няма правни основания за образуване и провеждане на производството, което само по себе си беше срамно решение. Всеки гражданин на СР Югославия, живял там по това време, е бил свидетел на голям брой военни престъпления на НАТО.

За да се върнем към американската инвазия в Ирак през 2003 г., нека си спомним онзи 5 февруари, когато Колин Пауъл размаха ръката си във въздуха, разбърквайки обикновена епруветка в Съвета за сигурност на ООН, за да се опита да използва това като доказателство, че Саддам Хюсеин и Ирак притежаваше оръжия за масово унищожение. Американската инвазия в Ирак започна на 20 март в рамките на две седмици същата година. Дори Пазителят, в памет на 20-ата годишнина, припомня изказването на Жорж Бенджамин Клемансо, че „войната е поредица от бедствия, които завършват с победа“, но „Гардиън“ продължава да казва, че в случая с Ирак „инвазията е започнала с победа, но завърши с поредица от бедствия“. Към тях се присъединиха и много военни престъпления и брутални зверства, извършени от САЩ в Ирак и няколко други страни от Европа. Странно, Германия за първи път в новата история отказа да се присъедини към САЩ и Обединеното кралство в тяхната инвазия срещу Ирак и да застане под знамената на войната на Буш-младши. По този начин беше създаден изненадващ триумвират с Жак Рене Ширак, тогавашния президент на Франция, Герхард Шрьодер, тогавашният президент на Германия и Владимир Путин, тогавашният и настоящ президент на Русия, и тримата сякаш действат в унисон под един и същи политически лозунг. Дори и сега германците отново повтарят на тази 20-та годишнина, че войната е започнала с лъжи. С тази новоиздадена заповед за арест срещу Владимир Владимирович Путин те твърдят, че ако руският президент пътува до друга държава, той трябва да бъде арестуван от тази страна. Но нещата със сигурност са много по-сложни от това.

В правото има много повече правила и много повече принципи, с които правните експерти трябва да се съобразяват. Наказателната отговорност на физическо лице, което извършва международно престъпно деяние, е една от тях. Това обаче не са единствените принципи, правила и разпоредби, в които е залегнал международният ред. Ако вземем предвид две или повече суверенни държави/държави, има принцип на суверенно равенство на държавите, който трябва да се спазва.

Един принцип в римското право е Par in parem non habet imperium (което означава „равните нямат суверенитет един над друг“ на латински). Друг принцип на правото е: Nemo dat quod non – habetкоето означава „Никой не може да прехвърли по-добро право на собственост от това, което самият той притежава“ Това означава, че онези страни, които са създали Международния наказателен съд и са подписали Римския статут досега, не могат да прехвърлят в него повече права и права, отколкото са имали в момента, в който те се присъединиха към Устава. Ако се върнем към момента преди създаването на МНС, могат ли двете страни, които са в процес на подписване на споразумение за регулиране на взаимоотношенията си, да наложат някакви задължения на третата страна? Със сигурност не. Третата държава не е сключила същото споразумение с тях.

Това доказва, че те са равни помежду си, но нямат никаква власт над третата страна. Не може Римският статут да бъде добавен с повече права и титли, които вече имат/имаха страните, които биха искали да се откажат от възможността за безнаказаност на заемащите най-високите позиции в международното право. Точно така, че по този начин се утвърждава принципът на суверенното равенство на държавите: президентът на една държава, министър-председателят, министърът на външните работи и др. Без значение колко държави създават или след това се присъединяват към международния наказателен съд, просто не могат да прехвърлят повече права (заглавия), отколкото самите те вече имат. Те не могат да предприемат правни действия срещу държавния служител на третата страна i. д. президента на третата държава, техния премиер и т.н.

За тези от вас, които биха искали да прочетат повече по този въпрос, трябва да прочетат решението на Международния наказателен съд по делото за заповедта за арест, издадена по делото Конго срещу Белгия 2002 г.за министъра на външните работи на Конго, защото Белгия се опита да издаде заповед за ареста му и да го съди за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, за които се твърди, че е извършил в собствената си страна. Конго събра двете и двете заедно и заведе дело срещу Белгия пред Международния съд и спечели делото. Международният съд даде да се разбере абсолютно ясно с тази резолюция, че Белгия няма никакви правомощия, като се има предвид, че техният министър на външните работи притежава дипломатическа безнаказаност от наказателно преследване в която и да е страна. Освен това Международният съд издаде задължителна заповед на Белгия да отмени заповедта за арест. Това означава, че те утвърждават принципа на суверенното равенство в международните отношения в това, че институтът на (дипломатическата) безнаказаност, което е негово разширение и една формула, която да го позволи и по този начин поддържа и препотвърждава отношенията между страните. Ако държавите не са в състояние да наложат тежестта на наказателното преследване на президента на друга държава, министър-председателя и т.н., те дори не могат да прехвърлят това правомощие на Международния наказателен съд. Тогава те не могат да направят това и с третата страна.

Тази заповед за арест от Международния наказателен съд е не само незаконна, но и противоречи на самите правила, установени от самия Международен наказателен съд. Още повече, че при създаването му в него участваха голям брой сериозни юристи, а не само аматьори и не онези, които планираха да злоупотребяват с неговите принципи и функции или правомощия. Можете да прочетете повече тук и особено интересен Римският статут, член 98, параграф 1 – всичко е ясно:

Римски статут член 98

Сътрудничество по отношение на отказ от имунитет и съгласие за предаване

1. Съдът не може да пристъпи към искане за предаване или помощ, което изисква от замолената държава да действа в противоречие със задълженията си по международното право по отношение на държавата или дипломатическия имунитет на лице или собственост на трета държава, освен ако Съдът може първо да да получи съдействието на тази трета държава за снемане на имунитета.
2. Съдът не може да пристъпи към искане за предаване, което би изисквало от замолената държава да действа в противоречие със задълженията си по международни споразумения, съгласно които се изисква съгласието на изпращаща държава за предаване на лице от тази държава на Съда, освен ако Съдът може първо да получи съдействието на изпращащата държава за даване на съгласие за предаването.

Решението кой да бъде арестуван не може да бъде изпълнено, ако се отнася за която и да е трета страна, а третата страна означава всяка страна, която не е страна по Римския статут. Този принцип е залегнал в Римския статут именно с цел да се спази и утвърди принципът на имунитет в международното наказателно право, тъй като Международният наказателен съд не печели от ситуацията, ако заповедите за арест влязат в конфликт с трета страна/държави – неподписали. Това би било напълно неоснователно, защото в този случай би изглеждало, че този съд е бил създаден, за да предизвика конфликти от такова естество на първо място. Неподписалите Римския статут са някои от най-могъщите държави в света като Русия, Китай и дори не толкова смешно САЩ. Освен това, по времето, когато Международният наказателен съд беше създаден през 2002 г., САЩ, независимо че са знаели за член 98, те приеха така наречения Закон за защита на американските военнослужещи, който превежда закона за защита на американските държавни служители и държавни служители, който се нарича разговорно Законът за нахлуването в Хага. По проста причина централата на ICC е в Хага, Холандия. Конгресът на САЩ даде правомощия на президента на САЩ да използва дължимата власт и сила, за да защити всеки американски държавен служител или държавен служител, който би бил обвинен или обвинен от МНС и всяка държава реши да го/я екстрадира в седалището на МНС в Хага. В такъв случай дори САЩ

Но Русия не е страна по Римския статут и за щастие страните не могат да го налагат на други страни, които не са го подписали, поради всички горепосочени причини. Това се нарича принцип на суверенното равенство на държавите в международното право . Ако някоя държава или държава има повече или по-малко права и титли от която и да е друга, това ще отрече Хартата на ООН въз основа на ненамесата във вътрешните работи. Човек просто не може да определя вътрешните работи на трета държава чрез собствените си актове или закони.

Тези, които отчаяно са решили да издадат тази заповед за арест, просто бъркат въпросите тук и правните институти като правния институт на безнаказаността и правния институт на отговорността и компетентността/юрисдикцията. Те изглежда смятат, че ако няма безнаказаност, неизменно няма компетентност/юрисдикция. Никой не е перфектен и държавните служители носят юридическа отговорност освен пред законодателната власт в собствените си страни/щати. За да съкратим тази дълга история, нашият високоуважаван Владимир Путин е юридически отговорен само за законодателството в Русия. Той приема компетентността/юрисдикцията на собствения си законодателен орган в собствения си щат/държава.

Дори самият МНС е предположил възникването на такъв проблем и по този начин те нямат органи, разпръснати по света, които да извършват преследванията по света и да събират обвинените лица и да ги предават на Хага. Те изцяло разчитат на съдействието на държавите, подписали споразумението. Но дори ако подписалите поради естеството на техните взаимни отношения не могат да обвинят или обвинят съответните си държавни служители, ICC не може да се намеси, нито да наложи нещо различно, нито са задължени да изпълняват такава заповед или заповед.

Позволете ми да илюстрирам всичко това с много добър пример: през 2015 г. на официалната среща на Африканския съюз : организацията на африканските държави в Южна Африка Ал Башир Омарбеше там, президентът на Судан, срещу когото по това време имаше заповед за арест, издадена от МНС, но Южна Африка отказа категорично, като се позова на принципа на безнаказаност на президента на Судан, за да го лиши от свободата му, но той прекара три дни " във веселие и радост“ в Южна Африка, докато участват в официалната среща на върха. Той се върна. Когато МНС настоя тази заповед за арест да бъде изпълнена изцяло, но Южна Африка започна процеса на собственото си оттегляне от Римския статут. Те бяха готови и готови да се изправят срещу лудостта на МНС, защото ако това би ги вкарало в сериозен конфликт със съседната им страна Судан. Като цяло правните системи както в Судан, така и в Южна Африка са много по-стари исторически, юридически и политически от МНС.

Трябва само да си припомним колко незаконни нахлувания, брутални непредизвикани агресии, оркестрирани цветни революции и войни са започнали и водили САЩ и НАТО през миналия век години и десетилетия наред, за да добием "по-голяма картина".

Тази статия се основава на  видеото, излъчено от Sputnik Сърбия,  и задълбочената разработка по въпроса, направена от  проф. д-р Бранислав Ристивойевич  , университетски професор по право в Юридическия факултет на Университета в Нови Сад, Сърбия