Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2021 08:45 - След Ковида: Спомени от бъдещето
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.10.2021 08:47


  понеделник, 13 септември 2021 г. След Ковида: Спомени от бъдещето  
       image


– Защо пишеш всичко това Батил? Съвета наблюдава внимателно постъпките ти и дори има предложения да унищожат пирамидата, а ако трябва и теб. Според някой, ти се съмняваш в правотата на действията ни, в нуждата от тях, в резултата, който постигнахме.

– И какъв е той? – повдигна вежди Батил, без да спира да пише.

– Кой?

– Резултата, Елесар, резултата. Какъв е той?

– Запазването на живота и неговата разумна форма проявена чрез нас. Устойчиво съществуване без опити за надскачане на природните закони.

– Тоест ние сбъркахме, цялата ни цивилизация, елита на човечеството, допусна грешка, за чието отстраняване се наложи да унищожим милиарди животи. Нима не трябва да оставим предупреждение за бъдещите поколения? Или вярвате, че те никога няма да се изкушат да повторят грешката ни?

– Историята няма да бъде забравена Батил, но ти я представяш в недобра светлина. Ние не сме убийци, ние спасихме човешкият вид и неговото господстващо положение. Ако не бяхме действали, днес милиарди хора щяха да умрат от глад, жажда и отровен въздух в гърчеща се в спазми жива материя, която наричаме Природа или пък, което е още по лошо, щяхме да изчезнем напълно оставяйки планетата в ръцете на изкуствен интелект и армия от безропотно подчиняващи му се машини. Ние спряхме унищожението на човечеството и възхода на машините.



– Нима това не заслужава да се опише Елесар?

– Не и по твоя начин. С всяка следваща плоча, която слагаш в проклетата пирамида, с всяка следваща страница на безумния ти Дневник, ти представяш нещата, все едно сме чудовища. Кой ще ги чете твоите писания Батил, кой? Безумно е начинанието ти, вече мнозина се съмняват в здравия ти разум и то май не без основание.

– И какво ще направи съвета, ще ме задължи да се ваксинирам? – попита през смях Батил.

– Шегата ти е тъпа, ваксинацията беше належаща стъпка, към удържане на популацията в разумни граници. Ти самият си гласувал за нея. Ние не сме убили никого, просто ваксинираните не оставиха поколение и нито един от тях, не е умрял в мъки, нищета и лишения. Напротив, дори последните им години бяха изпълнени с удоволствия, забавления и безгрижие.

– И безсмислие, Елесар и безсмислие. Питаш ме, кой ще чете моите писания? Не знам, може никой да не ги прочете, аз просто ще знам че съществуват и това ми носи удовлетворение. Нима искате да ми отнемете това право. Явно има хора в съвета, които се чувстват гузни от стореното и искат да забравят това, което се случи. Не можем да гледаме само добрите страни Елесар, цената, която сме платили също е важна. И ако някой забрави, и тръгне отново по стария път изкушен от възможностите за власт които позволява, ако си въобрази, че този път ще успее да надхитри неумолимите закони на еволюцията, тогава тази пирамида и написаното от мен, ще са единственото, което може да го възпре.

– Никой не те разбира Батил, дори на мен ми е трудно да уловя мисълта ти. Защо трябва да човъркаме старите рани, точно сега, когато сме постигнали устойчивост? Когато бъдещето на човечеството е гарантирано? Какъв е смисъла?

– Нищо не е гарантирано Елесар и съвета много добре го знае. Човешката цивилизация не за първи път прави опит за рестрат, за устойчиво съществуване. Дори по-развити от нашата цивилизация са се сгромолясвали и съдим за тях само по руините на съществуването им. Подозирам, че и ние рано или късно ще деградираме дотам, че да започнем всичко отначало. Парите, оръжията, борбата за ресурси, за власт и колелото на прогреса ще се завърти отново, мачкайки всичко по пътя си, изопачавайки смисъла на живота. Много лесно приятелю, се стига от спокоен ход, до безумен бяг. Затова всичко което сторихме трябва да се знае.

– И кое е това всичко, Батил, кое?

– Поробването на човек от човека и подчиняването му на една безмилостна изкуствено създадена система. Създаването на парите и илюзорната възможност, чрез тях да си осигуриш безгрижно съществуване, като купуваш живота – времето на другите, за да служат на твоите цели и да изкарват още пари за теб, с които да си купуваш още от тяхното време. Завъртането на колелото на прогреса, борбата за власт и ресурси и надпреварата в измислянето на нови все по-опасни оръжия, с които да си гарантираш позицията в тази борба. Тежестта от непрестанното гонене на все по-голяма печалба и нарастващата роля на парите, която постоянно заплашваше да взриви мирното съществуване и да доведе до самоунищожителна световна война. И накрая стигаме до машините, които трябваше да заместят хората, понеже пренаселването на планетата ги правеше трудни за управление, а и ненужни и дори пречка за прогреса и еволюцията. Изкуственият интелект, който заплашваше нашата цивилизация, като цяло и който щеше да ни унищожи или да ни превърне в низ от безсмъртни редици данни. Това е което описвам Елесар. А също и нашето решение за безболезнено намаляване на населението чрез ваксинация водеща до стерилитет, спиране на техническото развитие в сферата на изкуствения интелект. Намиране на равновесие между съществуването на машините и хората, което се оказа труден момент и бяхме принудени да създадем фабрики за биороботи, които да ни служат, защото машините ни излизаха по-скъпи и трудни за поддържане, отколкото генно-модифицирани клонинги с заложен ускорен растеж и срок на съществуване.

– И твоята пирамида, твоите писания ще дадат решение на всичко това?

– Няма решение Елесар, колелото неумолимо ще иска да се завърти и ако ние си въобразяваме, че сме го спрели, някъде в безкрайната Вселена то може би се върти и може би въпреки нейната безграничност, един ден на нашата планета ще долетят машини ръководени от изкуствен интелект и ще ни унищожат, независимо от устойчивото ни развитие. А ако не долетят и ние действително успеем да живеем устойчиво, докато планетата ни осигурява благоприятни условия за живот, тогава какво пречи моята пирамида? Мислех, че членовете на съвета са подчинили емоциите и чувствата си на разума, но явно греша. И това е доказателство, че бъдещето ни е неясно и възможността да повторим грешките си и отново да отключим цикъл на несигурност и страдание не е изключена. Затова строя моята пирамида, за да съществува паралелно с нас, безчувствена и неумолима, носителка на истината, за това, което сме направили и цената, която сме платили и смятам в най-скоро време да изложа всичко това пред Съвета.

Когато Батил умря, той бе погребан в ниша дълбоко под пирамидата, която предварително бе проектирал. Заедно с него в неразрушима кутия , бе положен и дневникът му. В началото достъпа до външните граници на пирамидата бе ограничен, а до вътрешността ѝ забранен. Но нейните размери и внушителност, ослепителният ѝ кехлибарен цвят и легендите носещи се за създаването ѝ, я правеха притегателно място за хората. Постепенно забраната за посещението ѝ бе вдигната и поток от хора се нижеше да прочете написаното в залата на истината. Пирамидата се превърна в световно богатство и грижата за нея бе поверена на армия от клонинги. Дневникът на Батил стана най-четената книга след края на голямото зануляване, а самият Батил бе обявен за първи пазител на устойчивото съществуване на цивилизацията.

https://ravenbg.wordpress.com



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 33918127
Постинги: 20752
Коментари: 21211
Гласове: 29293
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031