Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2020 13:15 - От сърце за хората с увреждания
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
1



  От сърце за хората с увреждания 03.12.2020 11:55

image

Снимка: iStock

imageРосен Карамфилов

Трети декември – световен ден на хората с увреждания. 
Онези, които често не можем да видим на улиците, защото са се затворили по къщите си, заради недостъпната среда и разбитите тротоари. Онези, които живеят като сенки зад сенките на близките си, които полагат за тях неимоверни грижи. Онези, които наричаме инвалиди, без да осъзнаваме обидата, скрита в значението на тази дума. Онези, които живеят в пълна тишина и издишват дълбоко своето трудно битие, без да трепнат.

Различните – така бих искал да ги нарека. Те наистина са различни. Не само защото не могат да ходят, да виждат, да чуват или друго. Увреждането не определя какъв е човекът. Не го видоизменя. Не го характеризира. Самият аз, както може би сте наясно, съм роден с парализа. Тя никога не ми е пречила да бъда този, който съм. Да, правила е ежедневието ми по-сложно, защото живея в държава, отдавна обрекла различните на гибел. Ще речете, че съм краен. Ще отговоря – де да бях.

 

image Снимка: iStock

 

Това е самата истина. Хората с увреждания заслужават достоен живот. Живот на човеци, не на сенки, както се изразих в началото. С тая своя статия бих искал да се обърна към всички тях – поотделно и едновременно – и да им кажа така:

Събратя мои, слънцето скоро ще изгрее. Зная, че сте чакали прекалено дълго. Зная, че сте уморени от всичко. Зная и защо е така. Познавам вашия героизъм, понеже и аз го нося върху плещите си. Никой от нас всъщност не иска да е герой. На нас ни се налага да сме такива до края на земните си мигове. Не ни е оставен друг избор. Просто ни е дадена сила, за да минем през цялото изпитание. Да се справим с него по един или друг начин. Със средствата на собствената си воля. Само тя не бива да се изчерпва никога. Може да се изтощим в битката, ала волята не бива да ни напуска.

Волята е ресурс, който винаги ще ни бъде необходим. Та ние сме бойци и като такива не бива да се отказваме! Дори когато гумите на инвалидните ни колички пропадат в снега и не можем да продължим по пътя си. Дори когато асансьорите не работят и рампите са заледени. Дори когато ни отхвърля обществото. Дори когато се опитват да ни смачкат. Дори когато не им изнася да сме живи и да ни се чуе гласът. Именно тогава трябва да повишим тон. Да викаме силно. Да не търпим. И най-вече – да не спираме да гледаме нагоре. Към небето, в което все още изгрява слънце. Друга надежда едва ли някога ще ни бъде потребна.image Снимка: iStock

 

Още от Росен Карамфилов:

  • За втория локдаун и куража, който ни е нужен
  • COVID-19: вирусът на самотата
  • Какво стои зад вратата, където се крие страхът?
  • Тази година маските за Хелоуин са в аптеките
  • Писмото, което всяка жена би желала да получи от мъжа си
  • Как да си върнем усмивките?



Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 30181931
Постинги: 17760
Коментари: 20103
Гласове: 26983
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930