Автор: Любомир Кольовски

Борисовите областни управители подват оставки и се кандидатират за депутати. Очевидно, това не се прави без неговото знание и без неговата воля. Очевидно, кадровата банка на ГЕРБ е изпаднала в състояние на остър дефеицит не може да намери хора за листите си. Разиграва се пиеската „баитското мълчание на Борисов“, но този път не е на фона на президентските избори и внушителната му кандидатка Цецка, а е на фона на извънредните парламентарни избори. Новото в случая е, че Борисов е лишен от любимата си детска (тарикатска) играчка – заплахата, че ще подаде оставка, ако го бият на изборите. Това променя комичния колорит на картинката. В смисъл, че прави картинката още по-шарена и още по-смешна. Защото Борисов няма как да подаде оставка. Няма откъде да подаде оставка. И това го убива. Това е китайската капка в живота му. Това е прегладнелия плъх, ззаврян в гърнето, закрепено на туловището му, (китайцте казват, че и тая смърт е мъчителна и болезнена). Южноамериканските индианци убиват пленение си противници, като връзват телата им в хоризонтално положение върху покълнал бамбук. Бамбукът расте бързо, но не достатъчно бързо, за да убие жертвата на кръвожадните индианци веднага и жертвата страда дълго време, преди душата й да отлети в небесата над Мачу Пикчу.
Борисов няма с какво да се накокържи на противниците си и това му предизвиква дива ярост. А яростта и гневът са лоши съветници.
Борисов не може да не знае, че е взел едни гигантски заеми и знае, че не знае как да ги върне.
Борисов не знае какво да прави и налита на бой. Налита на махленски бой, в който, както знаем, няма правила и противниците използват и курвенски приоми. Хапят се, драскат и се ритат по кокалчетата и по други непозволени анатомични зони. В такива битки победители няма, но след битката побойниците от враждуващите банди се хвалят по кръчмите как са пребили другия до смърт.
В такива битки най-много страда публиката.

АЛАРМА