• От Новото познание
• 14.12.2016 • 10:46
• коментирайте

Когато Карл Сейгън и Стивън Соутър създават телевизионния филм „Космос“ в края на 70-те години, много неща са различни. В онези години САЩ и Съветският Съюз държат цялата планета като заложник на една безкрайна криза, наречена Студената война. Богатството и научният гений на нашата цивилизация са впрегнати в бясна надпревара за въоръжаване. В нея са включени повече от половината световни учени и светът е затрупан с 50 000 ядрени оръжия. Днес всичко е различно. Но дори сега, след 20 от най-плодотворните години в историята на науката, прозренията на Сейгън се оказват пророчески. Те са не само история на научните постижения, но и опит за извисяване на духа до едно фундаментално прозрение: единството ни с Вселената.

Карл Сейгън е учен, поел много удари заради дързостта си да разсъждава.Търсенията на 40 000 поколения от наши прадеди доведоха до откритието на нашите координати в пространството и времето. С помощта на изключително могъщите методи на науката човечеството успя да възстанови вихъра на космическата еволюция и да открие собствената си роля във великата й история.

Карл Сейгън твърди: „Космосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде. Размислите за космоса не дават покой. По гърба ни преминава тръпка, гласът ни потреперва… едно странно усещане като далечен спомен за падане от голяма височина. Осъзнаваме, че се докосваме до най-великата загадка. Големината и възрастта на космоса са отвъд границите на обикновения човешки разум. Изгубен някъде между безкрайността и вечността, е нашият мъничък планетарен дом, Земята. За първи път е в нашата власт да решаваме съдбата на планетата ни, която е и собствената ни съдба“.

Според него нашият вид е млад и смел, и любопитен. Той има голям потенциал. През последните няколко хилядолетия човечеството направи най-невероятните и неочаквани открития за космоса и мястото ни в него. Бъдещето зависи от това доколко добре разбираме този космос, в който се реем като мъничка прашинка в утринно небе.

По дългия път на науката в космоса се срещат галактики, слънца и планети, живот и разум, които се зараждат, развиват и загиват. Светове от лед и звезди от диамант, атоми с големината на слънца и вселени по-малки от атом. Но това е и история на собствената ни планета. Това е история и за нас – как сме достигнали до настоящите си знания за Космоса, как той е оформил еволюцията и културата ни и каква би могла да бъде съдбата ни.

За да открием истината, е нужно и въображение, и скептицизъм. Без страх от разсъждаване, но и внимателно отличаване на разсъждението от факта.

Космосът е препълнен с примамливи истини, с изтънчени взаимоотношения, с прекрасния механизъм на природата. Повърхността на Земята е брегът на космическия океан. На този бряг сме научили почти всичко, което знаем. Напоследък започнахме да навлизаме малко по-навътре, може би до глезените, а водата изглежда така гостоприемна.

Една част от нас знае, че това е мястото, откъдето сме дошли. Ние копнеем да се завърнем… и можем да го направим, защото космосът е и вътре в нас – ние сме изградени от звездна материя. Ние сме средство космосът да опознае себе си. Пътешествието за всеки от нас започва тук. Изследваме с кораба на нашето въображение, неподвластен на обикновените ограничения за скорост и големина. Изтъкан от музиката на космическата хармония, той може да ни отведе навсякъде в пространството и времето. Съвършен като снежинка, органичен като семе на глухарче, той ще ни отнесе до световете на мечтите и световете на фактите.

Интелигентните същества са еволюирали и са преработили планетарната повърхност в едно мащабно инженерно предприятие. В галактиката Млечен път може да има много светове, в които материята е развила съзнание.

Дали са много по-различни от нас? Как ли изглеждат? Каква е тяхната политика, технология, музика, религия? Възможно ли е дори да не можем да си представим тяхната култура? Дали те също са заплаха за самите себе си?

Градивните частици на живота са навсякъде. Те се създават лесно. В колко ли светове тези сложни молекули са се съчетали във форми, които бихме нарекли живи?

В плитчините на Слънчевата система има светове с рядка атмосфера и твърда повърхност – земеподобни планети, чиито пейзажи ни изкушават да ги изследваме внимателно. Един такъв свят е Марс. На Марс има вулкан с размерите на Аризона и почти три пъти по-висок от Еверест. Наречен е Връх Олимп. Това е свят на чудеса. Марс е планета с древни речни долини и яростни пясъчни бури, предизвикани от ветрове със скорост 1/2 от скоростта на звука. На повърхността му има гигантски разлом с дължина 5000 км. Наречен е “Долината на мореплавателите“.

Пътешествията на човечеството ни дават възможност да видим Земята по нов начин, сякаш сме дошли от другаде. Има стотици милиарди галактики и милиарди трилиони звезди. Защо нашата скромна планета да е единственият населен свят? Много по-вероятно е Космосът да кипи от живот и разум. Но засега всяка жива твар, всяко съзнателно същество, всяка цивилизация, за която знаем нещо, са били там, на Земята. Под тези облаци се разгръща драмата на човешкия вид.

Добре дошли на планетата Земя – място със сини азотни небеса, океани от течна вода, прохладни гори, меки ливади… един свят, бълбукащ от живот.

От космическа гледна точка той засега е уникален. Единственият свят, в който със сигурност знаем, че материята на Космоса е оживяла и развила разум. Вероятно има много такива светове, разпръснати из Космоса, но нашето търсене започва тук, с натрупаната мъдрост на мъжете и жените от нашия вид, придобита на висока цена в продължение на милиони години.

Дългото колективно начинание на науката разкри една Вселена на около 15 милиарда години – времето от експлозивното раждане на Космоса- Големия взрив.

Космическият календар компресира историята на Вселената в една-единствена година. Ако началото на Вселената е на 1-ви януари, Млечният път се е формирал едва през май. Други планетарни системи може би са се появили през юни, юли и август, но нашето Слънце и Земята – едва към средата на септември. Скоро след това възниква животът. Цялата история на човечеството се събира в едно светло петънце в космическия календар.

15 милиарда години по-късно е настоящото време – последната секунда на 31-ви декември. Всеки месец е дълъг 1 1/4 милиарда години. Всеки ден представлява 40 милиона години. Всяка секунда отмерва 500 години от нашата история – едно премигване в мащабите на космическото време.

В този мащаб космическият календар е с размерите на футболно игрище, а цялата човешка история заема пространство с размерите на ръка. Ние тъкмо започваме да проследяваме дългия мъчителен път, започнал с праисторическото огнено кълбо и довел до кондензирането на материята – газ, прах, звезди, галактики и, поне в нашето малко кътче от Вселената, планети, живот, разум и любознателни мъже и жени.

Появили сме се толкова скоро, че познатите събития от писаната ни история заемат само последните секунди от последната минута на 31-ви декември. Но някои критични събития за човешкия вид са започнали много по-рано. И така, променяме нашата скала от месеци в минути. Първите хора са се появили около 22:30 часа на 31-ви декември. С отминаването на всяка космическа минута с дължина 30 000 години, човечеството е започнало усилното пътуване към осъзнаването къде живеем и кои сме.

Ние, хората, сме се появили в космическия календар толкова скоро, че писаната ни история заема само последните няколко секунди от последната минута на 31-ви декември. В огромния океан на времето, което представлява този календар, всички наши спомени се свеждат… до това малко квадратче.

Всеки, за когото някога сме чували, е живял някъде там. Всички онези крале, битки, преселения, изобретения, войни и любови… всичко в книгите по история става тук, през последните 10 секунди на космическия календар.

Ние едва сме се събудили за огромните океани на пространството и времето, от които сме се появили. Човечеството е наследството от 15 милиарда години на космическа еволюция.

Ние имаме избор – можем да подкрепим живота и да опознаем Вселената, която ни е създала или да пропилеем 15 млрд. години наследство в безсмислено самоунищожение.

Какво става в първите секунди на следващата космическа година зависи от това, какво правим тук и сега с нашия разум и нашите познания за Космоса.

НП/ по материали на Карл Сейгън