Василев и Божков се оказаха прави за Гешев - слаб е, потвърди го и Европейският съд

  Иван ГешевИзточник: БГНЕС

  | 8022|11.03.2021
https://frognews.bg/novini/vasilev-bojkov-okazaha-pravi-geshev-potvardi-evropeiskiiat-sad.html?fbclid=IwAR1r7FDTrowWrbF5ZxqCNERibkdyUIFhPqzkxyl7HpOMikojiPGi9JFHwlg

Решение по дело № С-648/20 на Съда на ЕС от преди часове прави невалидни европейските заповеди на Цветан Василев, Васил Божков и много други лица, издирвани от прокуратурата. Решението е много важно и е произнесено във връзка с издадена от Районния прокурор на Свищов Европейска заповед за арест на етап досъдебно производство срещу лице, което е било обвинено в кражба.  

Както се изрази водещата Люба Кулезич в своето предаване „Честно казано“ по Евроком: „Това решение нанася апокалиптичен удар върху действията на българската прокуратура по принцип и в частност. И така – сега са на ход Цветан Василев и Васил Божков, които на практика вече не могат да бъдат валидно екстрадирани, тъй като съдът не е бил сезиран от прокуратурата при искането за тяхното задържане още на етапа на досъдебното предварително производство. Така е бил нарушен принципът за двустепенен контрол и проверка-преценка от съд при издаване на Европейска заповед за задържане“.

 

На 04.06.2020 година главният прокурор Иван Гешев е в Ябланица, където бори престъпността. Пред журналисти той заявява: „Срещу Васил Божков са изпратени документи в ОАЕ. Цветан Василев и Божков имат едни и същи интереси – те имат интерес да има слаба държава и прокуратура. Очаквам в скоро време да бъдат екстрадирани. Никой не обвинява американската държава, че един гангстер 16 години се укрива в САЩ. Интересът на двамата обвиняеми е да има слаба прокуратура, за да може да бъде командвана, да може да си крадат, както досега 30 години, безнаказано, да не бъдат издирвани, да не бъдат прибирани в арестите. Тези хора е нормално да развиват фалшивите новини как българската прокуратура не си е свършила работата и затова се укриват“, гордо добавя обвинител №1.

 

Оказва се, че Европейският съд е на мнение, че българската прокуратура е слаба и не си върши както трябва работата.

 

Гешев винаги е твърдял, че прокуратурата е силна. Друга е истината: имаме силова прокуратура, ръководена по силов начин. Тя е превърната от предшественика му и от него в силов орган, в бухалка срещу всички неудобни на властта и по-конкретно на кръга около Делян Пеевски, към който принадлежи самият Гешев. Самият Гешев е зависим от Пеевски, Борисов и Доган, защото без тях никога не би се оказал там, където е сега.

 

Фактът, че нито Сръбските съдебни власти, нито тези в ОАЕ реагират положително на исканията на Гешев за екстрадиция на банкера Василев и бизнесмена Божков е показателен. Не е важно колко обвинения им е повдигнала прокуртурата – тя това умее, - драмата е в липсата на годни доказателства. Пет хиляди страници обвинителен акт по делото „КТБ“ вече над две години не могат да убедят никого, че Гешев разполага с нещо сериозно за този съдебен процес, крепящ се на съмнителни свидетелски показания.

 

Същото важи и за много други граждани, освен тези двамата. Десетки българи минават през арестите, биват мачкани с проверки или издирвани в чужбина, тъй като прокуратурата не е сезирала съда при искането за тяхното задържане още на етапа на досъдебното производство. Така е бил нарушен принципът за двустепенен контрол и проверка-преценка от съд при издаване на Европейска заповед за задържане.

Ибрици на властта вече обвиниха в корупция двама американски сенатори и изразиха съмнения относно писмото на Европейската прокуратура, с което се повдига въпросът около номинирането на 7 от общо 10-те кандидати за българската квота. Мръсни внушения бяха направени и по адрес на Лаура Кьовеши, шеф на Европейската прокуратура.

 

И Европейският съд ли сега ще бъде обвинен в корупция и некомпетентност? Гешев и гешевистите май само това могат…

Д-р Димитър Попкутуев

Решение на Съда на ЕС прави невалидни европейските заповеди за арест на Цв. Василев, В. Божков и много други  

Съдът на ЕСИзточник: БГНЕС

Решение по дело № С-648/20 на Съда на ЕС от преди часове прави невалидни европейските заповеди на Цветан Василев, Васил Божков и много други лица, издирвани от прокуратурата.  

Решението е много важно и е произнесено във връзка с издадена от Районния прокурор на Свищов Европейска заповед за арест на етап досъдебно производство  срещу лице, което е било обвинено в кражба, обяви за първи път Люба Кулезич в предаването „Честно казано“ по Евроком.

 

Кулезич уточни: „С това решение, което има императивен и тълкувателен характер за съдилищата, съдът на ЕС се произнася, че на етап на предварително производство без произнасяне на съда, т.е. без начален контрол от съда върху задържането на лице относно валидността на задържането по националното право, българската прокуратура няма право да издава Европейска заповед за арест.

 

Това решение нанася апокалиптичен удар върху действията на българската прокуратура по принцип и в частност. И така – сега са на ход Цветан Василев и Васил Божков, които на практика вече не могат да бъдат валидно екстрадирани, тъй като съдът не е бил сезиран от прокуратурата при искането за тяхното задържане още на етапа на досъдебното предварително производство.  Така е бил нарушен принципът за двустепенен контрол и проверка-преценка от съд при издаване на Европейска заповед за задържане“.

Евростат попари "статистиката" на Гешев и Терзийски - оказахме се първи и по престъпност  

Иван Гешев и Ивайло Иванов ”вляво”

Всеки ден страната ни получава по някой звучен шамар за начина, по който се управлява и функционира. Те станаха толкова много, че на тупан сме се превърнали. Европейският парламент излезе с резолюция за ширещата се корупция, ръководителят на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши върна 7 от предложените й 10 български прокурори, защото не стават за там, а двама американски сенатори поставиха под въпрос двустранните отношения между България и САЩ отново заради корупцията, зависимата съдебна система и липсата на свободни медии.  

За съжаление и днес не ни се размина. Евростат /статистическата служба на Европейския съюз/ излезе с неприятната новина, че България е с най-високо ниво на престъпления, насилие и вандализъм в целия ЕС. Ако живеехме като отшелници и слушахме само нашите си вождове, щяхме да си мислим, че по-запазена от престъпници държава надали има в света. Само преди няколко дни МВР и прокуратурата отчетоха грандиозни успехи на този фронт. Според двете ведомства престъпността рязко е намаляла. Главният секретар на вътрешното ведомство Ивайло Иванов  гордо се изпъчи: „резултатите в борбата с престъпността са постигнати въпреки условията на пандемията“.

 

А помните ли обиколките на главния прокурор Иван Гешев по селата.  Той навести лично бабите и дядовците, станали жертва на апаши. И оттам каза, че обявява война на битовата престъпност. За забравилите тези каскетни  сценки ще припомним, че случките се разиграваха в началото на миналата година.  От тогава, обаче не сме се наслаждавали на подобни циркови изпълнения.  

 

Преди време главсекът Ивайло Иванов реши да ни успокои: "Резултатите, които сме постигнали, са безспорни.  Нашата страна е много сигурна. Няма място в България, на което да не може всеки да отиде без страх. Продължаваме да гоним основните си цели, а именно сигурността на българските граждани“. Или накратко казано - Иванов се опитва да ни убеди, че благодарение на тях, е  прекършен гръбнака на престъпността.

 

Ако пък решите да се заровите в статистиката на МВР за разкриваемостта на престъпленията и недай боже притежавате малко математически способности, ще разберете, че 100-те процента отдавна са ги минали. Многократно сме писали за начините, по които силовото ведомство си натъкмява статистиката, за да оправдае милиардът и много отгоре, който пилее за година. Вътрешното ведомство бяга като ужилено от предложението да се измерва усещането на хората за сигурност. Началниците се дърпат,  знаят, че ще лъсне измамата  и ще стане ясно, че и в тази сфера живеем в паралелен свят –единият, стъкмен за пред телевизора, само и само шефовете да блеснат пред когото трябва. И другият свят – на  реалните жертви, разбирайте всички нас.

 

Очаквано за това, че сме първи по престъпност в ЕС,  по върховете на държавата и този път ще се направят на „ни лук ял, ни лук мирисал“.  Все едно такова животно няма.  За сметка на това двама от тези, на които дължим този „ грандиозен успех“ – действащият все още министър Христо Терзийски и предшественикът му Младен Маринов са се запътили към парламента и очаквано скоро ще седнат като народни избраници в него. Тук, в България се благодари така. Но не за процентите,  а за други неща.

 

И хич няма да е изненада, ако след целодневно умуване, някоя държавна калинка не рече на всеослушание, че Евростат изразяват лична позиция и затова няма за какво да й се обръщаме внимание. А разни жълти издания да "изровят" как разни корумпирани и престъпни кариеристчета са се загнездили там и искат на всяка цена да ни очернят, защото завижнат на успехите ни.  Опит с подобно унизително поведение вече имаме.   

 

 

Ина Костадинова

 

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

10 март 2021 г. ( * )

(Преюдициално запитване - Спешна преюдициална процедура - Съдебно сътрудничество по наказателни дела - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584 / ПВР - Член 8, параграф 1, буква в) - Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата на Държава-членка за целите на наказателно преследване въз основа на заповед за задържане, издадена от същия орган - Без съдебен контрол преди предаването на издирваното лице - Последици - Ефективна съдебна защита - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз Съюз)

По дело C ‑ 648/20 PPU,

ИСКАНЕ за преюдициално запитване по член 267 ДФЕС от Уестминстърския магистратски съд (Обединеното кралство), постановено с решение от 26 ноември 2020 г., получено в Съда на 1 декември 2020 г., в производството, свързано с изпълнението на издадена европейска заповед за арест за

PI,

СЪДЪТ (първи състав),

съставен от J.-C. Bonichot, председател на състав, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, L. Bay Larsen, C. Toader (докладчик) и N. Jддskinen, съдии,

Генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

Секретар: C. Strцmholm,

предвид писмената процедура и в съдебното заседание от 27 януари 2021 г.,

след разглеждане на забележките, представени от името на:

- PI, от H. Malcolm QC, и J. Kern, Barrister, инструктиран от S. Bisnauthsing, Solicitor,

- за българското правителство, от Л. Захариева и Т. Цингилева, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от M. Wilderspin и S. Grьnheid, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат в съдебното заседание от 11 февруари 2021 г.,

дава следното

Решение

1         Искането за преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584 / ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, стр. 1), изменено с Рамково решение 2009/299 / ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, стр. 24) („Рамково решение 2002/584“), прочетено в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

2         Искането е отправено в контекста на изпълнението в Обединеното кралство на европейска заповед за арест, издадена от rayonna prokuratura Svishtov (прокурор на Свищовска регионална прокуратура, България) за целите на наказателното преследване на PI.

 Правен контекст

 Право на Европейския съюз

3         Съображения 5, 6, 10 и 12 от Рамково решение 2002/584 имат следното съдържание:

„(5) Целта, поставена пред Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, води до премахване на екстрадицията между държавите-членки и замяната му със система за предаване между съдебните органи. Освен това, въвеждането на нова опростена система за предаване на осъдени или заподозрени лица за целите на изпълнение или преследване на наказателни присъди дава възможност да се премахне сложността и потенциалът за забавяне, присъщи на настоящите процедури за екстрадиция. Традиционните отношения на сътрудничество, които досега са преобладавали между държавите-членки, следва да бъдат заменени от система за свободно движение на съдебни решения по наказателноправни въпроси, обхващаща както присъди, така и окончателни, в рамките на пространство на свобода, сигурност и справедливост.

(6) Европейската заповед за арест, предвидена в настоящото рамково решение, е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, прилагаща принципа на взаимното признаване, който Европейският съвет посочи като „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество.

...

(10) Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо ниво на доверие между държавите-членки. Изпълнението му може да бъде спряно само в случай на сериозно и трайно нарушение от една от държавите-членки на принципите, посочени в член 6, параграф 1 [ЕС], определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 [ЕС] с последиците, посочени в член 7, параграф 2 от него.

...

(12) Настоящото рамково решение зачита основните права и спазва принципите, признати от член 6 [ЕС] и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз ..., и по-специално глава VI от нея. ...

4         Член 1 от това рамково решение, озаглавен „Определение на европейската заповед за арест и задължение за нейното изпълнение“, предвижда:

„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, издадено от държава-членка с оглед арестуването и предаването от друга държава-членка на поискано лице, за целите на водене на наказателно преследване или изпълнение на присъда или лишаване от свобода.

2. Държавите-членки изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3. Настоящото рамково решение не води до изменение на задължението за зачитане на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ЕС]. “

5         Член 2 от това рамково решение, озаглавен „Обхват на европейската заповед за арест“, предвижда в параграф 1 от него:

„Европейска заповед за арест може да бъде издадена за деяния, наказуеми от закона на издаващата държава-членка с лишаване от свобода или заповед за задържане за максимален период от най-малко 12 месеца или, когато е постановена присъда или е издадена заповед за задържане за присъди от поне четири месеца. “

6         Съгласно член 6 от рамковото решение, озаглавен „Определяне на компетентните съдебни органи“:

„1. Издаващият съдебен орган е съдебният орган на издаващата държава-членка, който е компетентен да издаде европейска заповед за арест по силата на закона на тази държава.

2. Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава-членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест по силата на закона на тази държава.

3. Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета за компетентния съдебен орган съгласно нейното законодателство. “

7         Член 8 от Рамково решение 2002/584, озаглавен „Съдържание и форма на европейската заповед за арест“, предвижда в параграф 1 от него:

„Европейската заповед за арест съдържа следната информация, изложена в съответствие с формуляра, съдържащ се в приложението:

...

в) доказателства за подлежащо на изпълнение съдебно решение, заповед за арест или всяко друго изпълнимо съдебно решение със същия ефект, попадащо в обхвата на членове 1 и 2;

...

 U nited K ingdom закон

8         Процедурата за изпълнение на европейска заповед за арест се урежда от Закона за екстрадицията от 2003 г. Част 1 от този закон определя териториите, на които може да се извърши екстрадиция от Обединеното кралство. Република България е сред тези територии. Съгласно раздел 2 (7) от закона, определеният централен орган трябва да издаде удостоверение, ако смята, че заповедта за арест е издадена от издаващ орган от една от тези територии.

 Българското право

 ZEEZA

9         Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест (Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест, DV № 46, от 3 юни 2005 г.), във версията, приложима за спора в главното производство („ZEEZA“), транспонира рамката Решение 2002/584 в българското право. Член 37 от ZEEZA излага разпоредбите, свързани с издаването на европейска заповед за арест в термини, почти идентични с тези на член 8 от това рамково решение.

10       Съгласно член 56, параграф 1, параграф 1 от ZEEZA, прокурорът е компетентен на досъдебната фаза на наказателното производство да издаде европейска заповед за арест на обвиняемия.

 NPK

11       Съгласно член 14, параграф 1 от Nakazatelno-protsesualen kodeks (Наказателно-процесуален кодекс, DV № 86, от 28 октомври 2005 г.), във версията, приложима за спора в главното производство („NPK“), прокурорът е да взема решения в съответствие със собственото си твърдо убеждение, въз основа на обективно, безпристрастно и всеобхватно проучване на всички обстоятелства по делото, в съответствие със закона.

12       В наказателното производство прокурорът е компетентният орган, който в съответствие с член 46 от NPK води прокуратурата, ръководи разследването и контролира неговото законосъобразно и правилно поведение.

13       Настаняването във временен арест на лице, което е обект на наказателно преследване, се урежда на досъдебната фаза на наказателното производство от член 64 от NPK.

14       Съгласно член 64, параграф 1 от NPK, „временното задържане се приема по време на предварителното производство от първоинстанционния съд, който е компетентен по молба на прокурора“.

15       В съответствие с член 64, параграф 2 от NPK, прокурорът може да приеме мярка, с която разпорежда задържането на обвиняемия за най-много 72 часа, за да гарантира, че това лице е изправено пред съда с компетентност временно задържане, ако е подходящо.

16       Член 64, параграф 3 от NPK предвижда, че „съдът, действащ от един съдия, незабавно разглежда делото в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия или нейния защитник“.

17       Освен това, в съответствие с член 64, параграф 4 от NPK, съдът е компетентният орган да разгледа молбата за задържане на обвиняемия във временно задържане и да прецени дали такова задържане трябва да бъде разпоредено или да избере да наложи по-малко тежка мярка или като цяло отказ да се наложи ограничителна процесуална мярка по отношение на обвиняемия.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

18       На 28 януари 2020 г. прокурорът на Свищовска областна прокуратура издаде европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване на PI („въпросната европейска заповед за арест“).

19       Както е видно от информацията пред Съда, PI е заподозрян, че е извършил на 8 декември 2019 г. в град Свищов (България) престъпление за кражба на пари и бижута с обща прогнозна стойност 14 713,97 български лева (BGN) (приблизително 7 500 EUR), наказуемо с лишаване от свобода между една и десет години.

20       Спорната европейска заповед за арест се основава на решение на този прокурор, издадено на 12 декември 2019 г., с което се постановява задържане на ПИ за максимален период от 72 часа.

      По този начин 21 PI беше арестуван и задържан в Обединеното кралство на 11 март 2020 г. въз основа на разглежданата европейска заповед за арест.

22       Пред запитващата юрисдикция, Уестминстърския магистратски съд (Обединеното кралство), PI оспорва валидността на разглежданата европейска заповед за арест с аргумента, че българската съдебна система не отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584, както се тълкува от съдебна практика на Съда, по-специално с решения от 27 май 2019 г., OG и PI (прокуратури, Любек и Цвикау) (C ‑ 508/18 и C ‑ 82/19 PPU, ЕС: C: 2019 : 456) и PF (генерален прокурор на Литва) (C ‑ 509/18, EU: C: 2019: 457).

23       От преюдициалното запитване е видно, че според прокурора на Регионалната прокуратура в Свищов искано лице под европейска заповед за арест е, съгласно българското законодателство, представлявано от адвокат, така че неговите или нейните интереси са напълно защитен. Доколкото решението за издаване на такава заповед се основава на решение, постановяващо задържане, което изисква след предаването на издирваното лице последното да бъде изправено пред съд, който решава задържането му, българската процесуална система е , твърди се, в съответствие с Рамково решение 2002/584, както се тълкува от практиката на Съда.

24       Според запитващата юрисдикция съгласно българското законодателство нито решението на прокурора, разпореждащо задържането на издирваното лице, нито европейската заповед за арест, издадена от същия орган в резултат на това решение, не подлежат на съдебен контрол преди предаването на поисканото лице. Следователно тази ситуация изглежда се различава от процедурните системи, познати в други държави-членки и които са породили практиката на Съда по този въпрос.

25       Препращащата юрисдикция прилага към своето искане за преюдициално заключение удостоверението, издадено от Националната агенция за престъпност (Обединеното кралство), в съответствие с раздел 2 (7) от Закона за екстрадицията от 2003 г., удостоверяващо, че е издадена въпросната европейска заповед за арест от компетентен съдебен орган в това отношение.

26       Въпреки това този съд пита дали двойното ниво на защита на правата, на които трябва да се ползва исканото лице, както се изисква от практиката на Съда, по-специално в параграф 56 от решението от 1 юни 2016 г., Боб- Dogi (C ‑ 241/15, EU: C: 2016: 385) се предоставя в контекста на разглежданото дело, доколкото както въпросната европейска заповед за арест, така и националната заповед за арест или съдебното решение същият ефект като последните са издадени от прокурора на Регионалната прокуратура в Свищов, без участието на български съд преди предаването на PI от Обединеното кралство.

27       При тези обстоятелства Уестминстърският магистратски съд реши да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато се търси предаване с цел преследване на поискано лице и когато решението за издаване на основна национална заповед за арест („ NAW “) и решението за издаване на европейска заповед за арест („ EAW “) се вземат от прокурор , без каквото и да е участие на съд преди предаването, получава ли поисканото лице двойното ниво на защита, предвидено от Съда [в решението от 1 юни 2016 г.] в Bob-Dogi (C ‑ 241/15, EU: C: 2016 : 385) ако:

(а) ефектът от NAW се ограничава до задържането на лицето за максимум 72 часа с цел извеждането му пред съд; и

б) при предаване единствено въпросът на съда е дали да разпореди освобождаване или да продължи задържането в светлината на всички обстоятелства по делото? “

 Спешната процедура

28       Препращащата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по спешната процедура, предвидена в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

29       В това отношение на първо място следва да се посочи, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което попада в секторите, обхванати от дял V на част трета от ДФЕС относно зона на свобода, сигурност и справедливост. Следователно тя може да бъде разгледана в рамките на спешната процедура за преюдициално заключение, предвидена в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 107 от Процедурния правилник на Съда.

30       По отношение на второ място, критерия за спешност, в съответствие с установената съдебна практика на Съда е необходимо да се вземе предвид фактът, че засегнатото лице по делото в главното производство в момента е лишен от свобода и че въпросът дали може да продължи да бъде задържан зависи от изхода на спора в главното производство (заповед от 12 февруари 2019 г., RH , C ‑ 8/19 PPU, EU: C: 2019: 110, параграф 24 и цитираната съдебна практика).

31       В настоящия случай, както става ясно от точки 18 до 21 от настоящото решение, PI е арестуван и задържан в Обединеното кралство въз основа на разглежданата европейска заповед за арест.

32       От това следва, че продължаващото временно задържане на PI зависи от решението на Съда, доколкото отговорът му на поставения от запитващата юрисдикция въпрос може да има незабавен ефект върху изпълнението на разглежданата европейска заповед за арест и следователно от продължаването на временното задържане на PI.

33       При тези обстоятелства на 17 декември 2020 г. Първият състав на Съда, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, решава да уважи искането на запитващата юрисдикция настоящата справка да бъде разгледана по спешност преюдициално производство.

 Разглеждане на поставения въпрос

34       С въпроса си запитващата юрисдикция по същество пита дали член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, прочетен в светлината на член 47 от Хартата и съдебната практика на Съда, трябва да бъде тълкува се в смисъл, че изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, която трябва да бъде предоставена на лице, което е обект на европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, са изпълнени, когато както европейската заповед за арест, така и съдебното решение, по което тази заповед базирани са издадени от прокурор - който може да бъде класифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение - но не може да бъде преразгледан от съд в издаващата държава-членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава-членка.

35       В началото трябва да се припомни, че както принципът на взаимното доверие между държавите-членки, така и принципът на взаимното признаване, който сам по себе си се основава на взаимното доверие между последните, са от основно значение в правото на ЕС, тъй като те позволяват зона без да се създават и поддържат вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, особено по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, всяка от тези държави, освен при изключителни обстоятелства, да счита, че всички останали държави-членки спазват законодателството на ЕС и особено основните права, признати от правото на ЕС (решение от 12 декември 2019 г., Openbaar Ministerie (Шведска прокуратура) , C-625/19 PPU, ЕС: C: 2019: 1078, параграф 33 и цитираната съдебна практика).

36       Независимо от това, ефективността и правилното функциониране на опростената система за предаване на лица, осъдени или заподозрени в нарушение на наказателното право, установена с Рамково решение 2002/584, се основават на спазването на определени изисквания, определени в това рамково решение, обхватът от които е установено от практиката на Съда.

37       На първо място, от акта за преюдициално запитване е видно, че прокурорът на Регионалната прокуратура в Свищов е орган, който участва в управлението на наказателното правосъдие и е независим при изпълнението на онези от неговите отговорности, които са присъщи на издаването на европейска заповед за арест, и двете условия позволяват да се класифицира такъв орган като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (вж. по аналогия решение на 12 декември 2019 г., General parquet du Grand-Duchй de Luxembourg и Openbaar Ministerie (прокурори на Лион и Турс), C ‑ 566/19 PPU и C ‑ 626/19 PPU, ЕС: C: 2019: 1077, параграф 52 и цитираната съдебна практика). Освен това тази класификация не се оспорва от PI, както посочи неговият защитник в съдебното заседание пред Съда.

38       На второ място, установената съдебна практика на Съда е, че съдебният контрол на решението, взето от орган, различен от съд за издаване на европейска заповед за арест, не е условие за класифицирането на този орган като издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, тъй като такъв преглед не попада в обхвата на законовите правила и институционалната рамка на този орган, а се отнася до процедурата за издаване на такава заповед, която трябва да отговаря изискването за ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл MM, C ‑ 414/20 PPU, EU: C: 2021: 4, параграф 44 и цитираната съдебна практика). Следователно статутът на „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не е обусловен от преразглеждане от съда на решението за издаване на европейска заповед за арест и национално решение, на което се основава тази заповед. Съответно, фактът, че класификацията на прокурора на Регионалната прокуратура в Свищов като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не е оспорен, не е достатъчен, за да може да се счита, че българската процедура, свързана с издаването на европейска заповед за арест от прокурор, отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.

39       На трето място, подобно на генералния адвокат в точки 37 и 38 от заключението си, следва да се отбележи, че решението на прокурора, постановяващо задържането на исканото лице за максимум 72 часа, на което се основава европейската заповед за арест, трябва да се класифицира като „изпълнимо съдебно решение със същия ефект“ като национална заповед за арест по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584.

40       В тази връзка Съдът е приел, че понятието „[национална] заповед за арест или всяко друго изпълнимо съдебно решение със същия ефект“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, обхваща национални мерки, приети от съдебен орган за издирване и арестуване на лице, което е обект на наказателно преследване, с оглед изправянето на това лице пред съд с цел провеждане на етапите на наказателното производство (вж. в сила, решение от 13 януари 2021 г., MM , C ‑ 414/20 PPU, EU: C: 2021: 4, параграф 57).

41       Следователно трябва да се прецени дали системата на наказателно производство, съгласно която както европейската заповед за арест, така и решението, на което се основава, се издават от прокуратурата, отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584, а именно спазването на двойното ниво на защита на правата, които трябва да се ползват от издирваното лице, както се тълкува от съдебната практика на Съда, тъй като съдебен контрол в тази връзка може да се осъществи само след предаването на издирваното лице.

42       В тази връзка следва да се припомни, че в точка 56 от решението от 1 юни 2016 г. Bob-Dogi (C ‑ 241/15, EU: C: 2016: 385) Съдът постанови, че европейската система за заповед за арест предполага, с оглед изискването, посочено в член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, двойно ниво на защита на процесуалните права и основните права, които трябва да се ползват от издирваното лице, тъй като освен съдебната защита, предоставена на първо ниво, при което се приема национално съдебно решение, като например национална заповед за арест, е защитата, която трябва да бъде предоставена на второ ниво, при което се издава европейска заповед за арест, която може да възникне в зависимост от обстоятелствата, малко след приемането на националното съдебно решение.

43       Тази защита означава, че решение, отговарящо на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, трябва да бъде прието поне на едно от двете нива на тази защита (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (прокуратури, Любек и Цвикау) , C ‑ 508/18 и C ‑ 82/19 PPU, ЕС: C: 2019: 456, параграф 68).

44       От това следва, че когато законодателството на издаващата държава-членка предоставя правомощието да издава европейска заповед за арест на орган, който, макар и да участва в правораздаването в тази държава-членка, не е съдия или съд, националният съдебен орган решение, като например национална заповед за арест, на която се основава европейската заповед за арест, трябва само да отговаря на тези изисквания (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (прокуратури, Любек и Цвикау) , C ‑ 508/18 и C ‑ 82/19 PPU, ЕС: C: 2019: 456, параграф 69).

45       Когато тези изисквания са изпълнени, изпълняващият съдебен орган може следователно да се убеди, че решението за издаване на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване се основава на национална процедура, която подлежи на контрол от съда и че лицето по отношение за които е издадена тази национална заповед за арест, се е възползвала от всички защитни мерки, подходящи за приемането на този тип решение, наред с другото тези, произтичащи от основните права и основните правни принципи, посочени в член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002 / 584 (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (прокуратури, Любек и Цвикау) , C ‑ 508/18 и C ‑ 82/19 PPU, ЕС: C: 2019: 456, параграф 70).

46       Освен това, когато законът на издаващата държава-членка предоставя компетентността за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, макар и да участва в правораздаването в тази държава-членка, сам по себе си не е съд, решението за издаване на такъв заповед за арест и, inter alia, пропорционалността на такова решение трябва да може да бъде предмет в държавата-членка на съдебно производство, което напълно отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури, Любек и Цвикау) , C ‑ 508/18 и C ‑ 82/19 PPU, ЕС: C: 2019: 456, параграф 75).

47       Както отбелязва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, от практиката на Съда следва, че на лице, което е обект на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване, трябва да бъде предоставена ефективна съдебна защита, преди да бъде предадено на издаваща държава-членка, поне на едно от двете нива на защита, изисквани от тази съдебна практика.

48       Следователно такава защита предполага, че е възможно съдебно преразглеждане или на европейската заповед за арест, или на съдебното решение, на което тя се основава, преди изпълнението на тази заповед.

49       Това изискване дава възможност, съгласно системата, установена с Рамково решение 2002/584, която се основава, както е припомнено в параграф 35 от настоящото решение, на взаимно доверие между държавите-членки, изпълняващият съдебен орган да бъде убеден, че европейският арест заповед, чието изпълнение е поискано, е издадена в съответствие с национална процедура, която подлежи на съдебен контрол, в контекста на която издирваното лице се е възползвало от всички защитни мерки, подходящи за приемането на този тип решение, inter alia тези, произтичащи от основните права и основните правни принципи, посочени в член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, както става ясно от параграф 45 от настоящото решение.

50       Тези съображения по никакъв начин не се поставят под въпрос от съдебната практика, установена с решенията от 12 декември 2019 г., Parquet gйnйral du Grand-Duchй de Luxembourg и Openbaar Ministerie (прокурори на Лион и Турс) (C-566/19 и C ‑ 626/19 PPU, EU: C: 2019: 1077) и Openbaar Ministerie (Шведска прокуратура) (C ‑ 625/19 PPU, EU: C: 2019: 1078), на които се разчита по време на изслушването преди Съдът.

51      В параграфи 70 и 71 от първото от тези решения Съдът е приел, че включването в правната система на издаващата държава-членка на процесуални правила, съгласно които пропорционалността на решението на прокуратурата за европейски арест заповедта може да бъде подложена, преди или след реалното предаване на издирваното лице, на съдебен контрол преди или почти едновременно с издаването на европейската заповед за арест и във всеки случай, след като е издадена, отговаря на изискването за ефективно съдебна защита. В случая, породил това решение, както става ясно от параграфи 68 и 69 от него, тази констатация се основава на съществуването на набор от процесуални разпоредби, гарантиращи участието на съд веднага след издаването на националната заповед за арест срещу заявено лице и,

52       По същия начин по делото, породило решението от 12 декември 2019 г. Openbaar Ministerie (Шведска прокуратура) (C ‑ 625/19 PPU, EU: C: 2019: 1078), европейската заповед за арест, издадена от обществеността прокурорът се основава на съдебно решение за предварителното задържане.

53       Така, както отбелязва генералният адвокат в точки 69 и 72 от заключението си, в решенията, цитирани в точка 50 от настоящото решение, Съдът взе предвид факта, че условията за издаване на европейска заповед за арест от прокуратурата могат подлежи на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице, доколкото в разглежданото национално законодателство по делата, породили тези решения, европейската заповед за арест се основава на национална заповед за арест, издадена от съдия, който освен това направи оценка на условията, които трябва да бъдат изпълнени при издаване на европейска заповед за арест и по-специално дали тя е пропорционална.

54       Въпреки това, за разлика от делата, породили тези две решения, в настоящото дело от акта за преюдициално запитване става ясно, че българското законодателство предвижда само последващо съдебно преразглеждане на решението на прокурора за издаване на европейска заповед за арест, тъй като такова прегледът може да се извърши само след предаване на исканото лице.

55       Що се отнася до факта, че в своя писмен отговор на въпроси, поставени от Съда, българското правителство, позовавайки се на решението от 13 януари 2021 г., MM (C ‑ 414/20 PPU, EU: C: 2021: 4), посочва че след предаването на издирваното лице след изпълнението на европейска заповед за арест, това лице незабавно ще бъде изправено пред съд, който ще разгледа необходимостта от налагане на превантивна мярка, включваща лишаване или ограничение на свободата и по този начин ще преразгледа и пропорционалността на тази заповед обаче тази практика не е такава, че да гарантира, че българската процесуална система е в съответствие с изискванията, произтичащи от Рамково решение 2002/584.

56       Следва да се посочи, както отбелязва генералният адвокат в точки 33 и 34 от заключението си, че с това решение Съдът не се е произнесъл директно по въпроса дали българската процедура за издаване на европейска заповед за арест от прокурор по време на досъдебната фаза на наказателното производство отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, но се ограничава до това, че когато правото на издаващата държава-членка не съдържа отделно правно средство за защита, правото на ЕС предоставя юрисдикция на съд от този Държава-членка да преразгледа непряко валидността на европейската заповед за арест. Съответно от това решение не може да се направи извод, че Съдът е постановил съществуването на такава възможност ex post съдебният контрол е бил такъв, че да отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита на правата на издирваното лице.

57       Следователно, съдебен контрол на решението на прокурора за издаване на европейска заповед за арест, който се извършва само след предаване на издирваното лице, не отговаря на задължението на издаващата държава-членка да прилага процесуални правила, позволяващи на компетентния съд да извърши преглед преди това предаване, законосъобразността на националната заповед за арест или на съдебното решение със същия ефект, също прието от прокурор, или на европейската заповед за арест.

58       Разбира се, при прилагането на Рамково решение 2002/584, държавите-членки запазват, в съответствие със своята процесуална автономия, възможността да приемат правила, които могат да се различават в различните държави-членки. Те обаче трябва да гарантират, че тези правила не нарушават изискванията, произтичащи от това рамково решение, по-специално що се отнася до съдебната защита, гарантирана от член 47 от Хартата, която го основава.

59       От това следва, че целта на Рамково решение 2002/584, която чрез създаване на нова опростена и по-ефективна система за предаване на лица, осъдени или заподозрени в нарушение на наказателното право, се стреми да улесни и ускори съдебното сътрудничество между съдебните органи на издаващата Държавите-членки и тези на държавата-членка, изпълняваща европейска заповед за арест, могат да бъдат постигнати само чрез зачитане на основните права и правни принципи, както е заложено в член 6 от ДЕС и отразено в Хартата, задължение, което освен това засяга всички държави-членки, и по-специално както издаващата, така и изпълняващата държава-членка (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2019 г., TC , C ‑ 492/18 PPU, EU: C: 2019: 108, параграфи 41 и 54 и съдебната практика цитиран).

60      В светлината на всички тези съображения отговорът на поставения въпрос е, че член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, прочетен в светлината на член 47 от Хартата и съдебната практика на Съда, трябва да се тълкува в смисъл, че изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, която трябва да бъде предоставена на лице, което е обект на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване, не са изпълнени, когато както европейската заповед за арест, така и съдебното решение относно които се основават на тази заповед, се издават от прокурор - който може да бъде класифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение - но не може да бъде разгледан от съд в издаващата държава-членка преди това на предаването на поисканото лице от изпълняващата държава-членка.

 Разходи

61       Тъй като настоящото производство е за страните по главното производство стъпка от висящото дело пред запитващата юрисдикция, решението за разноските е въпрос на този съд. Разходите, направени при представяне на становища пред Съда, различни от разходите на тези страни, не подлежат на възстановяване.

По тези съображения Съдът (първи състав) решава:

Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584 / ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, изменен с Рамково решение 2009/299 / ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., прочетено в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съдебната практика на Съда,трябва да се тълкува в смисъл, че изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, която трябва да бъде предоставена на лице, което е обект на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване, не са изпълнени, когато както европейската заповед за арест, така и съдебното решение относно които се основават на тази заповед, се издават от прокурор - който може да бъде класифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение - но не може да бъде разгледан от съд в издаващата държава-членка преди това на предаването на поисканото лице от изпълняващата държава-членка.

Bonichot

Силва де Лапуерта

Бей Ларсен

Жаба

Яяскинен

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 март 2021 г.

 

А. Калот Ескобар

J.-C. Bonichot

Секретар