Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
13.07.2010 20:25 -
Премиерът довърши Винету, започва нова...!
Автор: zahariada
Категория: Новини
Прочетен: 5497 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2010 23:18
Прочетен: 5497 Коментари: 13 Гласове:
15
Последна промяна: 13.07.2010 23:18
....довърши да чете Винету, иначе той си е довършен отдавна. Започва да чете нова, но е раздвоен между това , дали да чете или да управлява!?! Дилемата е голяма, но той ще я довърши!
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...
За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.
Така ли е всъщност?
Доктор Поуст, таен психиатър на световните лидери
Благодарение на американските телевизионни сериали всички ние сме слушали за експертите, които помагат на полицията да разкрива серийните убийци. Виждали сме ги как работят, разгадавайки маниите на някой serial killer1, анализирайки и най-дребните детайли от неговото ежедневие, как разплитат детството му, за да пресъздадат функционирането на неговата психика и тайните му мотивации. Всички сме потръпвали при успехите на тези проницателни ченгета, възхищавайки се на способностите им да отгатват - тръгвайки от някоя невинна подробност - къде и кога ще се случи следващото престъпление. Днес тези profilers, както ги наричат на английски, са задължителни за полицейските институции.
Онова, което по-малко знаем, е, че психолози с подобни методи работят за тайните служби, за дипломацията и за армията, както и за политическите лидери. Мисията им е да съставят психологически профил на определени политически водачи, приятелски или неприятелски. В професионалния жаргон тези политици се наричат key leaders2. А психолозите, натоварени със създаването на профилите, наричат key leader profilers, буквално „профайлъри на ключови лидери".
Във филмите профайлърите на серийни убийци често са привлекателни герои с гениална интуиция. В истинския живот key leader profilers изглеждат по-скоро като притеснени очилатковци, дешифриращи тонове хартия, прекарващи дни наред в екипна работа върху планини от писани или филмови документи. Заключенията им са сдържани, предпазливи и сухи и не се вписват в опростенческия сценарий на телевизионния сериал. При все това работата, която вършат, е също толкова завладяваща, но с много по-важни последствия, отколкото тази на профайлърите на серийни убийци.
Не си струва да търсите професията „профайлър" в телефонния указател или в интернет. Тя не съществува официално. Разбира се, намират се, особено в университетските среди, психолози с интерес към политическата психология. Очевидно някои от тях са в изгодно положение и не скриват своята дейност. Но когато ги попитате дали работят за политици, за армията или за някоя правителствена агенция, те ви поглеждат изненадано. И бързат да отрекат всякакво участие в политическите, дипломатическите или военните дела.
Трябва да ги разберем. Дискретност и конфиденциалност - това са двете основи на необикновения им занаят. Тези key leader profilers имат нужда от спокойствие. За да работят дискретно. Защото във въпросната малко известна професия съществува нещо като омерта. Профайлърите не говорят за работата си. Или поне не казват всичко. Официално те са психолози, психиатри, професори, изследователи, антрополози, социолози, етнолози или сексолози. Някои работят пряко за правителствени агенции - като Агенцията за национална сигурност, или ЦРУ в Съединените щати, или пък за службите за психологически операции на различните родове войски. Някои от тях са военни, други - цивилни. Някои са на пълен работен ден, повечето работят по договор. Рядко за много пари - професията е зле платена. Почти винаги работят поради интелектуална страст. Понякога договорът идва от политици, които искат да опознаят по-добре противника. Или защото искат по-добре да опознаят себе си и да се усъвършенстват.
Последното е по-рядко. Можем да се досетим - политиците не се доверяват на профайлърите. Не искат да чуват някои засягащи ги истини. Предпочитат да вкусват меда на ласкателите си или да слушат песента на сирените от сондажите. Твърдят, че психолозите говорят глупости. Грешат.
ййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййй
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...
За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.
Така ли е всъщност?
От половин век насам дисциплина, родена в Съединените щати, изучава личността на онези, които ни управляват – политическата психология. Вътре в ЦРУ, зад кулисите на международните преговори и в екипите на кандидат-президентите „политическите профайлъри“ разглеждат лидерите под лупа. Разчепкват речите им, анализират и най-малките им жестове, разпитват сътрудниците им и обработват получената информация. Паскал дьо Сютер се среща с тях: с Джералд Поуст, с Обри Имелман, с Дейвид Уинтър. Задава въпроси на най-добрите световни експерти по психология: Антониу Дамазиу, Пол Екман.
Тази книга е посветена на политическата психология. Тя анализира личността както на лидера изобщо, така и на някои световни лидери, от чиито характери, комплекси и настроения в крайна сметка зависим всички ние. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран, Саркози и на много други от близкото и по-далечното минало ни представят овластения политик нерядко в изненадваща светлина. „Лудите, които ни управляват“ е не само завладяваща, но и полезна книга – и за управляващите, и за управляваните. И едните, и другите ще видят, че политиката не е лесна работа, като първите може би ще научат какви не трябва да бъдат, а вторите – за кого не трябва да гласуват.
йййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййй
Паскал дьо Сютер
ЛУДИТЕ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ
ВЪВЕДЕНИЕ
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси.“
Франсоа Митеран
Подлудява ли властта? Или пък трябва да си луд, за да достигнеш властта?
Дали политическата сфера е машина, която смачква психическото здраве на онези, които са там? Съперничествата и постоянната заплаха не водят ли до параноя? Различните маски и ролевите игри във властта дали не благоприятстват някаква форма на шизофрения? Кой може да се съпротивлява на множеството напрежения в политическата система: свръхнатоварването с работа, хроничната непредсказуемост, липсата на сън, предателствата, медийния натиск?
И обратно, не трябва ли да бъдеш малко луд, за да станеш голям политически хищник? Може ли човек да влезе във властта без определен минимум мегаломания, параноя и манипулативност, дори – митомания? Може ли човек да обезврежда интригите, да се противопоставя на медийния линч, да се завръща след неуспеха, без да притежава определен психологически профил, който в друга среда би могъл да бъде определен като „психопатия“?
И още по-просто, къде е границата между лудост и душевно здраве? Има ли общи точки между патологичния нарцисизъм на Ниязов и потребността на Митеран от възхищение? Между антисоциалния характер на Саддам Хюсеин и липсата на емпатия у Хилари Клинтън? Каква е разликата между лудостта на големите диктатори и прищевките на политиците-демократи?
Преди няколко десетилетия се появи политическият маркетинг, който революционизира функционирането на нашите демократични институции. Днес на сцената излиза политическата психология. Тя е точно обратното на политическия маркетинг. Маркетингът е игра на видимостите, премоделиране, дори – манипулиране на имиджа. Политическата психология е работа върху реалността, върху обратната страна на декора – какви всъщност са политиците1? На какво са способни? Какво ги движи? Политическата психология не претендира да замести други подходи, които съставляват политологията, а само ги допълва: психологията е единият от параметрите, който се вписва в идеологическия, икономическия и социокултурния контекст; начинът, по който един индивид, движен от своето минало, своя темперамент и своите емоции, се съчетава с тези различни елементи.
За да напиша тази книга, започнах с едно пътуване в Съединените щати, страната, в която през 1943 г. се е появил първият психологически политически анализ – този на Адолф Хитлер. Срещнах се с най-големите специалисти в дисциплината: Джерълд Поуст, човекът, създал за ЦРУ първия Център за анализ на личността и на политическото поведение; Дейвид Уинтър, водещ в школата за политическа психология, автор заедно с Джерълд Поуст на няколко задължителни днес труда по въпроса; Филип Тетлок от университета в Бъркли, един от стоте най-цитирани в научната литература психолози; Обри Имелман, най-добрият специалист по дистанционно психологическо проучване. Посетих най-големите имена в психологията: Антониу Дамазиу, неуморим изследовател в Южнокалифорнийския университет, който успя да обедини емоциите и неврологическите науки; Пол Екман от университета в Сан Франциско, най-големият теоретик на емоциите и на лъжата, чиито изследвания са известни на всички студенти по психология; Мери Ротбарт, изтъкната специалистка по генетичните измерения на нашия темперамент. Това пътуване ми позволи да събера значителен брой свидетелства и документи върху този свят, който изследвам от доста години. Аз съм професор по психология, преподавам в Белгия и прекарвам по-голямата част от професионалния си живот в Канада. Изобщо не участвам в политическия живот и това ми беше полезно при написването на тази книга и при тази ми стъпка – да се опитам да обхвана личността на политиците, да повдигна завесата на видимото, за да ги видя в тяхната най-вероятна истинност.
Върху поведението на homo politicus отправих поглед на ентомолог. Без да взимам страна, нито да осъждам, нито да карикатуря, опитах да разбера какво става в главите на тези необикновени хора. Дали са луди или пък притежават такива психологически качества, че могат да се съпротивляват на напрежения, които биха докарали обикновения човек до лудост?
Необичаен дом за психичноболни 04.06.10
Сleveland clinic lou ruvo center — това е психиатрична клиника и център по здравоопазване, създадена по проект на Фрэнк Гери и открита на миналата седмица в Лас-Вегас. Зданието се состои от вълнообразни стоманени пластини. с За строителството са били изразходвани 100 милиона долара. Комплексът включва : две крила, свързани помежду си с открит двор, научно-изследователски център, медицински кабинетыи, както и стаи за пациентите.
На външен вид изглежда, каточе ли я е строил "випусник" от самото заведение!
У мен възниква логичния въпрос, хоризонтални ли са подовете в тази сграда или следват линията на стените и прозорците?
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...
За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.
Така ли е всъщност?
Доктор Поуст, таен психиатър на световните лидери
Благодарение на американските телевизионни сериали всички ние сме слушали за експертите, които помагат на полицията да разкрива серийните убийци. Виждали сме ги как работят, разгадавайки маниите на някой serial killer1, анализирайки и най-дребните детайли от неговото ежедневие, как разплитат детството му, за да пресъздадат функционирането на неговата психика и тайните му мотивации. Всички сме потръпвали при успехите на тези проницателни ченгета, възхищавайки се на способностите им да отгатват - тръгвайки от някоя невинна подробност - къде и кога ще се случи следващото престъпление. Днес тези profilers, както ги наричат на английски, са задължителни за полицейските институции.
Онова, което по-малко знаем, е, че психолози с подобни методи работят за тайните служби, за дипломацията и за армията, както и за политическите лидери. Мисията им е да съставят психологически профил на определени политически водачи, приятелски или неприятелски. В професионалния жаргон тези политици се наричат key leaders2. А психолозите, натоварени със създаването на профилите, наричат key leader profilers, буквално „профайлъри на ключови лидери".
Във филмите профайлърите на серийни убийци често са привлекателни герои с гениална интуиция. В истинския живот key leader profilers изглеждат по-скоро като притеснени очилатковци, дешифриращи тонове хартия, прекарващи дни наред в екипна работа върху планини от писани или филмови документи. Заключенията им са сдържани, предпазливи и сухи и не се вписват в опростенческия сценарий на телевизионния сериал. При все това работата, която вършат, е също толкова завладяваща, но с много по-важни последствия, отколкото тази на профайлърите на серийни убийци.
Не си струва да търсите професията „профайлър" в телефонния указател или в интернет. Тя не съществува официално. Разбира се, намират се, особено в университетските среди, психолози с интерес към политическата психология. Очевидно някои от тях са в изгодно положение и не скриват своята дейност. Но когато ги попитате дали работят за политици, за армията или за някоя правителствена агенция, те ви поглеждат изненадано. И бързат да отрекат всякакво участие в политическите, дипломатическите или военните дела.
Трябва да ги разберем. Дискретност и конфиденциалност - това са двете основи на необикновения им занаят. Тези key leader profilers имат нужда от спокойствие. За да работят дискретно. Защото във въпросната малко известна професия съществува нещо като омерта. Профайлърите не говорят за работата си. Или поне не казват всичко. Официално те са психолози, психиатри, професори, изследователи, антрополози, социолози, етнолози или сексолози. Някои работят пряко за правителствени агенции - като Агенцията за национална сигурност, или ЦРУ в Съединените щати, или пък за службите за психологически операции на различните родове войски. Някои от тях са военни, други - цивилни. Някои са на пълен работен ден, повечето работят по договор. Рядко за много пари - професията е зле платена. Почти винаги работят поради интелектуална страст. Понякога договорът идва от политици, които искат да опознаят по-добре противника. Или защото искат по-добре да опознаят себе си и да се усъвършенстват.
Последното е по-рядко. Можем да се досетим - политиците не се доверяват на профайлърите. Не искат да чуват някои засягащи ги истини. Предпочитат да вкусват меда на ласкателите си или да слушат песента на сирените от сондажите. Твърдят, че психолозите говорят глупости. Грешат.
ййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййй
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...
За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.
Така ли е всъщност?
От половин век насам дисциплина, родена в Съединените щати, изучава личността на онези, които ни управляват – политическата психология. Вътре в ЦРУ, зад кулисите на международните преговори и в екипите на кандидат-президентите „политическите профайлъри“ разглеждат лидерите под лупа. Разчепкват речите им, анализират и най-малките им жестове, разпитват сътрудниците им и обработват получената информация. Паскал дьо Сютер се среща с тях: с Джералд Поуст, с Обри Имелман, с Дейвид Уинтър. Задава въпроси на най-добрите световни експерти по психология: Антониу Дамазиу, Пол Екман.
Тази книга е посветена на политическата психология. Тя анализира личността както на лидера изобщо, така и на някои световни лидери, от чиито характери, комплекси и настроения в крайна сметка зависим всички ние. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран, Саркози и на много други от близкото и по-далечното минало ни представят овластения политик нерядко в изненадваща светлина. „Лудите, които ни управляват“ е не само завладяваща, но и полезна книга – и за управляващите, и за управляваните. И едните, и другите ще видят, че политиката не е лесна работа, като първите може би ще научат какви не трябва да бъдат, а вторите – за кого не трябва да гласуват.
йййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййй
Паскал дьо Сютер
ЛУДИТЕ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ
ВЪВЕДЕНИЕ
„Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси.“
Франсоа Митеран
Подлудява ли властта? Или пък трябва да си луд, за да достигнеш властта?
Дали политическата сфера е машина, която смачква психическото здраве на онези, които са там? Съперничествата и постоянната заплаха не водят ли до параноя? Различните маски и ролевите игри във властта дали не благоприятстват някаква форма на шизофрения? Кой може да се съпротивлява на множеството напрежения в политическата система: свръхнатоварването с работа, хроничната непредсказуемост, липсата на сън, предателствата, медийния натиск?
И обратно, не трябва ли да бъдеш малко луд, за да станеш голям политически хищник? Може ли човек да влезе във властта без определен минимум мегаломания, параноя и манипулативност, дори – митомания? Може ли човек да обезврежда интригите, да се противопоставя на медийния линч, да се завръща след неуспеха, без да притежава определен психологически профил, който в друга среда би могъл да бъде определен като „психопатия“?
И още по-просто, къде е границата между лудост и душевно здраве? Има ли общи точки между патологичния нарцисизъм на Ниязов и потребността на Митеран от възхищение? Между антисоциалния характер на Саддам Хюсеин и липсата на емпатия у Хилари Клинтън? Каква е разликата между лудостта на големите диктатори и прищевките на политиците-демократи?
Преди няколко десетилетия се появи политическият маркетинг, който революционизира функционирането на нашите демократични институции. Днес на сцената излиза политическата психология. Тя е точно обратното на политическия маркетинг. Маркетингът е игра на видимостите, премоделиране, дори – манипулиране на имиджа. Политическата психология е работа върху реалността, върху обратната страна на декора – какви всъщност са политиците1? На какво са способни? Какво ги движи? Политическата психология не претендира да замести други подходи, които съставляват политологията, а само ги допълва: психологията е единият от параметрите, който се вписва в идеологическия, икономическия и социокултурния контекст; начинът, по който един индивид, движен от своето минало, своя темперамент и своите емоции, се съчетава с тези различни елементи.
За да напиша тази книга, започнах с едно пътуване в Съединените щати, страната, в която през 1943 г. се е появил първият психологически политически анализ – този на Адолф Хитлер. Срещнах се с най-големите специалисти в дисциплината: Джерълд Поуст, човекът, създал за ЦРУ първия Център за анализ на личността и на политическото поведение; Дейвид Уинтър, водещ в школата за политическа психология, автор заедно с Джерълд Поуст на няколко задължителни днес труда по въпроса; Филип Тетлок от университета в Бъркли, един от стоте най-цитирани в научната литература психолози; Обри Имелман, най-добрият специалист по дистанционно психологическо проучване. Посетих най-големите имена в психологията: Антониу Дамазиу, неуморим изследовател в Южнокалифорнийския университет, който успя да обедини емоциите и неврологическите науки; Пол Екман от университета в Сан Франциско, най-големият теоретик на емоциите и на лъжата, чиито изследвания са известни на всички студенти по психология; Мери Ротбарт, изтъкната специалистка по генетичните измерения на нашия темперамент. Това пътуване ми позволи да събера значителен брой свидетелства и документи върху този свят, който изследвам от доста години. Аз съм професор по психология, преподавам в Белгия и прекарвам по-голямата част от професионалния си живот в Канада. Изобщо не участвам в политическия живот и това ми беше полезно при написването на тази книга и при тази ми стъпка – да се опитам да обхвана личността на политиците, да повдигна завесата на видимото, за да ги видя в тяхната най-вероятна истинност.
Върху поведението на homo politicus отправих поглед на ентомолог. Без да взимам страна, нито да осъждам, нито да карикатуря, опитах да разбера какво става в главите на тези необикновени хора. Дали са луди или пък притежават такива психологически качества, че могат да се съпротивляват на напрежения, които биха докарали обикновения човек до лудост?
Необичаен дом за психичноболни 04.06.10
Сleveland clinic lou ruvo center — това е психиатрична клиника и център по здравоопазване, създадена по проект на Фрэнк Гери и открита на миналата седмица в Лас-Вегас. Зданието се состои от вълнообразни стоманени пластини. с За строителството са били изразходвани 100 милиона долара. Комплексът включва : две крила, свързани помежду си с открит двор, научно-изследователски център, медицински кабинетыи, както и стаи за пациентите.
На външен вид изглежда, каточе ли я е строил "випусник" от самото заведение!
У мен възниква логичния въпрос, хоризонтални ли са подовете в тази сграда или следват линията на стените и прозорците?
Следващ постинг
Предишен постинг
Ти къде беше преди 20 години?
цитирайПосле комунистите ме изгониха най-на изток. Като квартал, приятелю! Поздрави!
цитирайКонфликт с пожарникар - това ти пише в хроскопа.
цитирайСериозен постинг , но не мога да се удържа : след прочитането на Винету - да опита с блог.бг :) и подобни постинги . Много ли е изискването ? :)
Усмихната вечер :)
цитирайУсмихната вечер :)
Радвам се Боре, радвам се! Вече не знам рай ли е, ад ли е. Имам комшийка, шеф на Централните гробища в София. Какво ще кажеш, а? Аз проблеми нямам. Ако го видиш твоя човек, гробаря, да го поздравиш. Много е готин!
цитирайТой има да довършва и една картина - "Слънчогледите на Ван Гог." И една музикална пиеса за акордеон и шланга. Поздрав!
цитирайВесо ли?
Той сега е звезда - кой го знае къде е.
цитирайТой сега е звезда - кой го знае къде е.
A ти знаеш ли колко струва Цанков камък, а ? :-)))
Като свършим и тая книга, че дойдем да ти избием зъбите, да не можеш да говориш глупости! :-))
цитирайКато свършим и тая книга, че дойдем да ти избием зъбите, да не можеш да говориш глупости! :-))
9.
анонимен -
galatceq,
14.07.2010 14:08
14.07.2010 14:08
Опасно е да чете тук. Ще вземе да се увлече и да прочете и останалите избрани и препоръчани четива, да се поучи от тях и тогава - жална ни майка. :)
цитирайДобре, че са маркирали домовете за психоболни. Значи тия домове за легитимни и там не се крадат и подменят диагнози като в Швеция. (повече на темата в моя блог от личен опит). В Швеция обаче им викат Затворени отделения (аватара на профила ми е от истинско такова "отделение'. Това е балкончето - единствения отдушник и контакт с действителността за някои от месеци, за други - при години съхранително инавалидизиране на централната нервна система), диагнозофалшификациите и убийствата с принудителни невролептици стават на много скрити места. Пъхат ги на последния етаж и в последния коридор на ОГРОМНИ болнични гигантски комплекси където никой журналист не може да ги намери. Посещението е отделен въпрос, защото са опасани с железа и строго охранявани. На глед са си много толерантни и хуманни "болнични отделения". Ама вътре си убиват по 100 000 души годишно. Хай, Швеция страната на щастливите хора след това. Ама разбира се!
цитирайВСЕКИ,ДОБРАЛ СЕ ДО ВЛАСТТА, СЕ ПРЕВРЪЩА В ДРУГ ЖИВОТИНСКИ ВИД ПО ЗАКОНИТЕ НА ДЪРВЕНИТЕ ФИЛОСОФИ,СТОМАНЕНИТЕ ЗАКАЛЕНИ КИБИЦИ, КНИЖНИТЕ БЮРАКРАТИЧНИ ПЛЪХОВЕ И МОДЕРНИТЕ СИЛИКОНОВИ ТАБЛОИДИ.
- ХРИСТИЯНИТЕ ЧЕТАТ САМО ЕВАНГЕЛИЕТО
- ЮДЕИТЕ ЧЕТАТ САМО КАБАЛАТА
- МЮСУЛМАНИТЕ ЧЕТАТ САМО КОРАНА
- МУХИТЕ САМО БРЪМЧАТ
- ОВЦИТЕ КАЗВАТ САМО -БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...
- КРАВИТЕ КАЗВАТ САМО МУУУУУУУУУУУУ
- ПРАВНИЦИТЕ ЧЕТАТ САМО ЗАКОНА
ИЗОЩО : УМ ЦАРУВА, УМ РОУВА , УМ ПАТКИ ПАСЕ.........
цитирай- ХРИСТИЯНИТЕ ЧЕТАТ САМО ЕВАНГЕЛИЕТО
- ЮДЕИТЕ ЧЕТАТ САМО КАБАЛАТА
- МЮСУЛМАНИТЕ ЧЕТАТ САМО КОРАНА
- МУХИТЕ САМО БРЪМЧАТ
- ОВЦИТЕ КАЗВАТ САМО -БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...
- КРАВИТЕ КАЗВАТ САМО МУУУУУУУУУУУУ
- ПРАВНИЦИТЕ ЧЕТАТ САМО ЗАКОНА
ИЗОЩО : УМ ЦАРУВА, УМ РОУВА , УМ ПАТКИ ПАСЕ.........
12.
анонимен -
nolname
14.07.2010 16:44
14.07.2010 16:44
ДОБРЕ ДОШЛИ В НАШИЯТ ФОРУМ!!!НИЕ СМЕ НЕФОРМАЛНО МЛАДЕЖКО СДРУЖЕНИЕ БГ УСТРЕМ!НИЕ СМЕ ЗА ЕДНО ЧЕСТНО, ПАТРИОТИЧНО, ОТКРИТО И СЪРЦАТО УПРАВЛЕНИЕ, КАКТО НА ДЪРЖАВНО, ТАКА И НА МЕСТНО НИВО!
НИЕ СЕ БОРИМ ПРОТИВ НЕРЕДНОСТИТЕ КОИТО НИ ОБКРЪЖАВАТ ЧРЕЗ СЕЗИРАНЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ОРГАНИ И ПРИЗОВАВАМЕ ЗА ЕДНО ПО-БУДНО И ОТГОВОРНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО!
ВСЕКИ Е ДОБРЕ ДОШЪЛ ПРИ НАС, НЕЗЕВИСИМО ОТ НЕГОВАТА РЕЛЕГИОЗНА И НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ!
КОЛКОТО СМЕ ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОСИЛНИ ЩЕ БЪДЕМ!
БГ УСТРЕМ!!! BGUSTREM.ACEBOARD.COM BGUSTREM.WEEBLY.COM
ДОБРЕ ДОШЛИ И В НАШАТА БЕЗЦЕНЗУРНА ТЕМА ОЗАГЛАВЕНА- ТРИБУНА
ИМАМЕ ВЕЧЕ И ПОП ФОЛК ТЕМА И ЗВЕЗДНО ВАРИЕТЕ-МЛАДЕЖКИЯ ФОРУМ НА БЪЛГАРИЯ-ЗАПОВЯДАЙТЕ
bgustrem.aceboard.com
цитирайНИЕ СЕ БОРИМ ПРОТИВ НЕРЕДНОСТИТЕ КОИТО НИ ОБКРЪЖАВАТ ЧРЕЗ СЕЗИРАНЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ОРГАНИ И ПРИЗОВАВАМЕ ЗА ЕДНО ПО-БУДНО И ОТГОВОРНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО!
ВСЕКИ Е ДОБРЕ ДОШЪЛ ПРИ НАС, НЕЗЕВИСИМО ОТ НЕГОВАТА РЕЛЕГИОЗНА И НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ!
КОЛКОТО СМЕ ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОСИЛНИ ЩЕ БЪДЕМ!
БГ УСТРЕМ!!! BGUSTREM.ACEBOARD.COM BGUSTREM.WEEBLY.COM
ДОБРЕ ДОШЛИ И В НАШАТА БЕЗЦЕНЗУРНА ТЕМА ОЗАГЛАВЕНА- ТРИБУНА
ИМАМЕ ВЕЧЕ И ПОП ФОЛК ТЕМА И ЗВЕЗДНО ВАРИЕТЕ-МЛАДЕЖКИЯ ФОРУМ НА БЪЛГАРИЯ-ЗАПОВЯДАЙТЕ
bgustrem.aceboard.com
Франк Гери ме възторгва. Така точно отразява съвременната ситуацияв света като цяло!
Който може - нека се замисля. Благодаря ти отново!!!
цитирайКойто може - нека се замисля. Благодаря ти отново!!!
Търсене