Kingsley L. Dennis , Guest
Waking Times

В епохата на материализма се казва, че хората имат своята ориентация навън и към границата, която разделя човечеството от по-ниските порядки – животните и растенията – вместо вътрешната ориентация към Източника. И именно в рамките на голямата дълбочина на материализма представлява последния етап от един велик цикъл, където светът достига своята „крайност на отделяне“ в период на отдалеченост от свещения импулс.

Не знаейки и сляп за това, материалистите вярват, че не претърпяват загуба, защото прогресът е дал на човечеството много повече, отколкото някога е имало, и че материалният прогрес ще бъде тяхното спасение. В такъв момент той символизира, че човечеството е достигнало граница на разстояние (крайност) от своята същностна природа – от своя център – и по този начин от своя свещен дом. А съвременният човек – особено продукт на западния модернизъм – е отишъл толкова далеч от своята същностна природа, че са престанали да мислят за него или да поставят под въпрос съществуването му, и дори да измислят и измислят псевдоистина за неговата материална реалност.

Мнозина сега виждат тези времена на дълбок материализъм като представляващи „единадесетия час“ за човечеството; като решаващ момент преди драматичен обрат на събитията в неговата траектория. Други, като мен, наричат ​​тези времена представляващи „тъмната нощ на душата“ на човечеството. Написах следния пасаж преди повече от десетилетие:

Сега сме влезли в прозореца на кризата, фазата на преход – онова героично пътуване в подземния свят – където ще бъдем принудени да преживеем шаманско инициативно преживяване, може би преживяване близо до смъртта, преди да можем да се появим като юношески вид с нов, по-зрял ум. Докато стигнем до този етап обаче, ще трябва да се борим със смъртните агони на стария ум, тъй като старите системи се придържат към властта и глобалните инфраструктури се опитват да запазят контрола върху свят в преход... „тъмният проход“, който сме ние сега се впускам в. Това е част от нашите колективни  ритуали на преминаване: ще ни разтърси, ще пренареди и преориентира голяма част от живота на планетата; и също така, надяваме се, ще ни катализира и подготви за психофизическа трансформация. Необходимата преориентация – както психологическа, така и физическа – може да е далеч от линейна… докато се борим с наметалото на системата от стария свят, която се вкопчва в  модус операнд i , отказвайки да се пусне без битка. Въпреки нашите славни, блестящи, излъскани постижения, които светът показва с гордост, нашите настоящи системи (социални, културни, политически и икономически) са забележително анахронични, хитро измамни, непрозрачни и се нуждаят от остра обновяване. И все пак, за да изчистим храсталака, може да бъдем принудени да издържим метафорична и буквална  тъмна нощ на душата. Следващите 20 години не могат да бъдат същите като последните 20 години. Промяната ни идва бързо, дори и да не осъзнаваме нейния темп.[1]

Не бяхме наясно с темпото, докато пишех тези думи; и мнозина вече не са наясно, въпреки че това темпо се е ускорило драстично. При всяко циклично подновяване се сблъскваме с пророчества за „крайното време“, които също пораждат образи и въображения на световния апокалипсис. И все пак такъв апокалипсис не е фатален, а откровение –  разкриване . Той бележи разпадането на един разказан цикъл и появата на нови митологични гласове като предвестник на отклонение от предсмъртните мъки на един еон от време. В такъв момент последствията от апокалипсис/разкриване се крият в голямо пространство, където самата реалност изисква повторно съшиване и преосмисляне. Нова операция на  света възниква. Настъпва смяна на охраната на архитипите: социалните фигури на лидери, политици и банкери се заменят с метафизик, мистик и пророк.[2]

Казват, че близостта до края на една ера носи със себе си усещане за отвъдност. Именно в такива прагови моменти воалът изтънява, за да позволи проникване, сливане на енергии от различни източници, физически и метафизични. Размерите започват да се пресичат и да се намесват; границите започват да се разтварят. Именно тогава илюзията за обикновена, консенсусна реалност бързо се разпада; същата тази илюзия, която предпазва много хора от инфра-психически набези. Според философа Рене Генон крайността на материалистичните вярвания и практики води до „втвърдяване на света“ и именно това втвърдяване причинява отварянето на „пукнатини“, през които влизат „инфрапсихичните“ сили. С други думи, човечеството е нападнато от призраците на собствената му психика.

Реалността на неизвестните психични сили и техните влияния отвъд нашия свят винаги е била част от човешкото познание – само че сега излиза от окултната си обвивка и повече във видимост. Разтварянето на физическия свят, неговата фрагментация, хаос и безпорядък, катализира психичните прояви, които представляват фазата на разпадането на настоящия цикъл. Разпадането на настоящия цикъл на материализма само поражда необходимото пресъздаване на света. Втвърдяването и крайността на покварата на нашия физически свят също трябва да доведе до известна степен на психологическо счупване, ако трябва да се разгърне нова психо-физическа среда. Тоест, освен ако няма пукнатини в силно обусловената колективна психосфера на човечеството, как може светлината да я получи?

Всяка човешка душа е наситена с чувство, знание за Трансцендентното – нишка или искра на Източника – за Алфата и Омегата на цялото съществуване. Незнанието за него съществува само на този физически, земен план и е затъмнено от деградиралите сили на дълбокия материализъм. Вътрешната способност, която разпознава това, често се нарича Сърцето и е най-висшата способност на човешкото същество – въпреки че лежи латентна или спяща в повечето хора. Това е неподкупен, неприкосновен елемент вътре в човека – „супраментален орган на знанието“ – който е отвъд ума или интелекта.

Усещането за трансцендентното предполага вътрешен порив, копнеж или дърпане за преодоляване на ограниченията на тази равнина на реалността. Тези пориви са знаците на времето – моментът на единадесетия час. Контактът с Източниковата енергия е достъпен (дава) на тези, които са наясно с това: „Защото на всеки, който има, ще бъде дадено и той ще има изобилие; но от този, който няма, ще бъде отнето дори това, което има ." (Матей 25:29). Точно в единадесетия час, от разпадането до новото начало, ние разбираме и фразата: „и последните ще бъдат първи“.

Кингсли Л. Денис  е автор на  The Phoenix Generation: A New Era of Connection, Compassion, and Consciousness и  The Sacred Revival: Magic, Mind & Meaning in a Technological Age , достъпни в Amazon. Посетете го в мрежата на  http://www.kingsleydennis.com/ . 

[1] Взето от книгата ми  Нови революции за малка планета  (2012 – Watkins Books)

[2] Кампаня, Федерико (2021)  Пророческа култура: Отдих за юноши . Лондон: Bloomsbury Academic.