Защо ли всички духовни сподвижници се отдръпват от мерзкия светски живот в уединение? Защо заменят комфортния живот с пещера в планината или с тясна килия в манастира? Навярно - за да спрат времето и да върнат своя миг, своето духовно могъщество, чиито източник се намира тук и сега, а не вчера или утре. Само тогава идва просветление и се връща безграничната сила. 

Да си спомним съвременната народна поговорка, че на пияниците и глупците им върви. Защо се случва така? Защо условно умни и точни хора имат толкова проблеми в живота? Откъде черпи глупакът своето малко щастие? В небрежността. Тази дума стана синоним на мързел и ограничен ум. Съвременният обществен морал гледа на него с осъждане. Небрежен човек, като бяла врана, като дисидент без намордник - това много дразни тъмната и мрачна тълпа от "правилни" хора, тъй като такъв човек е наистина щастлив. Главното е, че секундата му принадлежи - вземайки в своите ръце настоящето, той по право владее и бъдещето. Квази-субстанцията, в която са натикали основната част от стадото се състои от героично минало щастливо бъдеще, с което залъгват вече не едно поколение хора. И уви - този метод работи прекрасно. Векторът на безумието, който е подкарал тълпата към кланицата е станал главна цел на човечеството. Още от понеделник искаме съботата да дойде колкото се може по-бързо. Искаме децата да растат по-бързо и да станат самостоятелни. Годината да може да мине като един ден, а на сутринта - да дойде отпуската. Животът протича като на ускорен каданс и неочаквано спира на най-интересното действие....