2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Книга на зверовете или Bestarium vocabulum се състои от изображения на животни и птици – редки и обикновени, реални и митологични, добри и лоши. Илюстрираните томове са били особено популярни в северна Африка, Близкия изток и Европа, но те не съдържали само наблюдения от природата, а също и морални уроци, предназначени за средновековните читатели.
Средновековието е време, в което хората са били силно повлияни от религията. Западните християнски народи смятали, че животинското царство и природата са поставени от Бог, за да насочват човечеството. В този ред на мисли хората се живеели в природата, но били разделени от нея.
Леопард от Рочестърската книга на зверове. Wikimedia Commons„Характеристиките на животните не са такива по случайност. Бог ги е създал с тези характеристики, за да служат като пример за правилно поведение и да подсилват ученията от Библията“, пише авторът на Средновековен бестиарий Дейвид Бадке (David Badke).
По този начин определени животни олицетворявали определени идеали – лъвът, царят на джунглата, олицетворявал Исус и неговата възвишена позиция. Слонът бил модел за човешки морал и непоквареност, защото се смятало, че слоновете се съвкупляват само веднъж в живота си.
Идеята за книги на зверовете идва от оригинален ръкопис, датиран от II до IV век.Physiologus (Естествен историк или Натуралист) е написан първоначално на гръцки от неизвестен автор, а през VIII век е преведен на латински.
Различни животни от Абърдийнската книга на зверове. Wikimedia CommonsДревният текст, за който се смята, че е писан в Александрия, съдържал около 40 животни от северна Африка, както и техните физически черти и навици. Всяко животно е свързано с определена символика и морална интерпретация.
Много от книгите за зверове са базирани на преводи от Physiologus, но с времето са добавяни допълнителни преводи, а и по-късните ръкописи вече не били толкова фокусирани върху религията, а по-скоро върху описването на света така, както е бил възприеман по това време.
Например в исландска книга за зверове слоновете били по-малко, като се наблягало повече на птици и тюлени. Смятало се, че поуките на книгата ще бъдат възприемани по-точно, ако се поставят представители на местната фауна.
Еднорог и мечка от Ашмолската книга на зверове. Wikimedia CommonsФантастични зверове и символи за добро и зло
Всяко животно, истинско или въображаемо, предавало морален урок чрез езика на символизма. Повечето животни олицетворявали доброто и злото, като носели черти и от двете. Лъвът бил царят на всички зверове, директно свързан с Исус. Смятало се, че заличават следите си с пухкавата опашка, спят с отворени очи и се страхуват от бели петли.
Най-популярното животно в книгите за зверове е слонът. Чисто създание, което се чифтосва само веднъж. Слонът олицетворявал средновековния идеал, че сексът и бракът не са за удоволствие, а само за възпроизвеждане. Смятало се, че слоновете нямат стави в коленете, а книгите за зверове обикновено са изобразявани с огромна сграда или кула на гърба.
Слон, изобразен с кула на гърба. Wikimedia CommonsДруг интересен звяр е грифона – крила и глава на орел и тяло на лъв. Смятало се, че грифоните нападат и убиват коне. Антилопите използвали дългите си рога, за да режат дървета. Ако се заклещят в клоните, започвали да скимтят и така ставали лесна плячка за ловци, привлечени от жалните звуци. Аналогът на сатаната е огромно морско животно, което прилича на смеска между кит и костенурка. То било толкова голямо, че често било обърквано за остров в морето. Когато моряци се опитвали да акостират на гърба му, то ги завличало под водата.
Датска книга на зверове. Wikimedia Commons.За най-свирепо животно от всички се смятала дивата свиня. Тя убивала ловци със здравите си бивни и е пълната противоположност на слонската чистота и непоквареност. От символична гледна точка дивата свиня е развратна и чревоугодна. Дивите свине хранели малките си с човешки трупове и малки деца. Но омразното животно било символ също на сила и смелост.
Естествения враг на слоновете били драконите. Те ползвали опашките си като камшици и не разчитали толкова много на зъбите и огнения си дъх. Понякога се увивали около жертвата и я задушавали. Смятало се, че драконите идват от Индия и Етиопия. Страхували се от передексионовото дърво, което ги наранявало със сянката си. Драконите не можели да търпят рева на пантерите и се криели от тях.
Книгите на зверовете са красиви произведения на изкуството и литературата, които хвърлят светлина върху страховете и убежденията на хората от Средновековието. Тази литература носи и богатството и важността на културните митове – в модерната популярна култура все още може да се срещнат препратки към въображаеми животни като грифони и дракони.