• категория: Избрани откъси от избрани книги

Той твърди, че раят съществува, и може да го докаже. Ученият вярва, че смъртта не е край, а само преход към други измерения.

Д-р Ибън Алегзандър е известен неврохирург с дългогодишен опит като преподавател в Медицинската академия в Харвард и неврохирург в Бостън. Направил е многобройни мозъчни операции и е автор на стотици статии за устройството и функционирането на човешкия мозък. И винаги е смятал, че мозъкът поражда съзнанието...

Докато не изпада в кома и не преживява неща, за които науката няма обяснение. Днес той вярва, че „смъртта на тялото и на мозъка не означава край на съзнанието“.

Медицинско чудо
На 10.12.2008 г. д-р Ибън Алегзандър е откаран в спешното отделение с мистериозна болест, за която лекарите не могат да намерят обяснение. Скоро след това изпада в кома. Болестта се оказва изключително рядка форма на бактериален менингит, от която страда един на всеки 10 милиона. И единственият начин възрастен човек да се зарази с нея е вследствие на хирургична мозъчна интервенция, каквато Ибън не е претърпявал.

След една седмица в кома шансовете му за възстановяване са сведени почти до минимум. Болестта е толкова агресивна, че разрушава мозъка и причинява смърт в над 90% от случаите. Дори в случай че излезел от комата, Ибън е щял да бъде във вегетативно състояние.

Затова, когато той не само отваря очи, но и започва да говори разумно и свързано, това се възприема като истинско медицинско чудо. Ибън Алегзандър започва да разказва за преживяванията, които е имал в едно друго, по-висше измерение, където е познал Бога.

И макар че има изумително сходство в разказите на хора с преживявания на прага на смъртта, медицинската общност и до днес твърдо отказва да приеме тези разкази като доказателство за съществуването на алтернативни светове, а твърди, че са резултат от несъзнателна мозъчна дейност.
В случая с Ибън Алегзандър обаче подобно обяснение се оказва невалидно: вследствие на болестта му неговият мозък не е функционирал! Бактериалният менингит разрушава мозъчната кора – онзи дял от човешкия мозък, който е пряко свързан с нашата способност да мислим и чувстваме, с всичко онова, което ни прави хора. По време на дълбоката кома на Ибън тази част от мозъка му, разяждана от менингита, изобщо не е работила.

И все пак той има преживявания, които за него са по-ярки и истински от всичко случващо се в „реалния“ свят. За него, като неврохирург, случилото се е напълно необяснимо и противоречи на всичко, което до този момент е знаел за функционирането на мозъка.

Ибън Алегзандър е бил поразен от ярките багри на света, в който се е озовал. Там срещнал ангелски същества, можел е да общува телепатично и е чул неземна музика.
Според него, а и според официалната наука, човешкото съзнание е функция от мозъчната дейност. Ако обаче това не е така? Ако има едно по-висше съзнание, неподвластно на времето и пространството, което е истинската същност на човека?

Важните послания от отвъдното
За Ибън Алегзандър, типичния западен учен, който никога не е приемал сериозно съществуването на Бога и на живота след смъртта, подобно преживяване е истинско откровение.
Случилото се с него е от ключово значение за разбирането на природата на човешкото съзнание. Ибън получава няколко важни послания, идентични за всички, преживели близки до смъртта състояния, а именно:

обичани сме безусловно; няма от какво да се страхуваме; няма грях, а само житейски уроци, които трябва да усвоим.

Разказът на Ибън Алегзандър кара и най-заклетите скептици в науката (какъвто преди това е бил и самият той) да преосмислят своята позиция за реалността на преживяванията на прага на смъртта, за естеството на човешкото съзнание, за съществуването на други светове и безсмъртието на душата.

Преживяванията си той описва в книгата си „Доказателство за рая“, която предизвиква истинска сензация след излизането си на книжния пазар през есента на 2012 г. Оттогава е начело на класацията на „Ню Йорк Таймс“, като се превръща в една от най-продаваните и обсъждани книги в Америка. Discovery и BBC правят документални филми за необикновения случай на Ибън Алегзандър, а след оспорвано наддаване между няколко филмови студии, „Юнивърсал Пикчърс“ придобиват правата за създаване на пълнометражен филм.
Водещи медии също отразяват невероятната история на неврохирурга, а статиите в „Нюзуик“, които описват случая на д-р Ибън Алегзандър, предизвикват огромен интерес и яростна полемика както сред научната общност, така и между обикновените хора.

Д-р Ибън Алегзандър продължава да изследва темата за безсмъртието на душата в следващата си книга „Карта на рая“. В нея той говори за рая като за действително място и ни показва, че сме забравили, но най-накрая си припомняме кои сме наистина и каква е нашата съдба.
Истинските истории за живота след смъртта често се припокриват с твърденията на някои от най-големите духовни учители, философи и учени.
Оказва се, че във времето и пространството съществува единомислие относно пътуването на душата отвъд и нейното безсмъртие.

Ето част от неговите преживявания, за които той разказва в „Карта на рая“:

Завръщайки се от своето пътуване (което само по себе си бе чудо), в много отношения се чувствах като новороден. Не помнех земния си живот, но много добре разбирах къде съм бил. Трябваше отново да науча кой съм, какъв съм и откъде съм. Старите ми земни знания се връщаха постепенно, с дни, със седмици, като нежно падащ сняг. Възстанових си думите и езика в рамките на часове и дни. Благодарение на любовта и нежните грижи на семейството и приятелите ми останалите спомени се върнаха. Отново бях част от човешката общност. След осем седмици си възвърнах изцяло предишните научни знания, включително опита и наученото в над двадесетгодишната ми практика като неврохирург в университетски болници. Това пълно възстановяване си остава чудо, за което съвременната медицина няма никакво обяснение.

Но бях друг човек, различен от преди. Нещата, които видях и изпитах, докато бях извън тялото си, не избледняха като сънища или халюцинации. Те останаха. И колкото повече време минаваше, толкова по-ясно разбирах, че случилото се през онази седмица, прекарана извън физическото ми тяло, бе пренаписало всичко, което си мислех, че знам за съществуването, живота и Вселената. Образът на момичето върху крилото на пеперудата остана в мен, както и всички други необикновени неща, които бях видял в отвъдните светове.

Четири месеца след като излязох от комата, получих снимка по електронната поща – на биологичната ми сестра Бетси, която никога не бях виждал, тъй като съм бил осиновен в ранна възраст, а Бетси бе починала, преди да потърся и да се срещна с биологичното ми семейство. Снимката бе на Бетси. Но тя бе и на някой друг. На момичето върху крилото на пеперудата.
В мига, в който осъзнах това, почувствах кристална яснота. Сякаш откакто се бях върнал, съзнанието и душата ми бяха в някакво аморфно състояние като какавида на пеперуда: не можех да се върна към това, което бях преди, но не можех и да продължа напред. Бях блокирал.

Онази снимка – както и внезапният шок, когато разпознах образа – бе потвърждението, от което се нуждаех. В онзи момент се върнах в стария земен свят, който бях оставил, преди да изпадна в кома, но като изцяло нов човек.
Бях прероден.

...

Моята история е парченце от пъзела – още един намек от Вселената и от любящия Бог, че науката и религията вече нямат водещо място и че най-накрая по-добрите, по-дълбоки аспекти на науката и духовните усещания ще създадат свещен съюз. В настоящата книга споделям това, което научих от другите – древни философи и мистици, съвременни учени и безброй обикновени хора като мен, – за онова, което наричам Даровете на Небесата. Тези дарове са ползите, които извличаме, когато се отваряме за единствената, най-велика истина, известна на хората преди нас: отвъд света, който виждаме наоколо всеки ден, съществува друг, много по-голям и по-висш. Този по-висш свят ни обича повече, отколкото можем да си представим, и ни гледа всеки миг, надявайки се, че ще забележим знаци за съществуването му в заобикалящата ни действителност.

Книгите може да разгледате и поръчате в книжарница Gnezdoto:

Пътешествието на един неврохирург в отвъдния свят

Ами ако смъртта на тялото и мозъка не означава край на съзнанието, както смята науката? Ако наистина съществува едно по-висше съзнание, неподвластно на времето и пространството, което е истинската същност на човека?

Възстановяването на Алегзандър е истинско медицинско чудо, но още по-голямо чудо е преживяното от него. То кара и най-заклетите скептици да преосмислят своята позиция за реалността на преживяванията на прага на смъртта, за съществуването на други светове и за безсмъртието на душата.