2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 1425 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2016 22:43
- Антония Михайлова
- 24 март 2016 г. в 00:08 Последна промяна:
25 март 2016 г. в 00:08
http://www.zahariada.com/
Версиите за произхода на Луната са доста разнообразни – от научни хипотези до фантастични идеи. И все пак много от тях са аргументирани сериозно, затова заслужават внимание.
Днес в научния свят при обяснението на произхода на Луната най-популярна е хипотезата за сблъсък или „моделът мегаимпакт“. В негова полза говори фактът, че по-рано Земята се е въртяла много по-бързо и чак след сблъсък с друг космически обект, благодарение на гравитационното взаимодействие на двете орбити нейното въртене се е забавило.
Според компютърно моделиране, от динамична гледна точка такъв сценарий е осъществим. Но по тази версия няма единодушие. Учените разграничават три нейни варианта.
- Чуждо тяло
Според тази теория луната е отломка от космически обект, сблъскал се преди повече от 4 милиарда години със Земята. И учените дори назовават този обект – планетата Тея, която според някои предположения е била с размерите на Марс.
В резултат на мощния удар космическото тяло се е превърнало в огромен облак боклук, който се озовал на земна орбита и с времето се е формирал в спътник. Тази хипотеза, издигната от две групи американски учени, успешно обяснявала дефицита на желязо на Луната за разлика от нашата планета и някои динамични характеристики на системата Земя–Луна.
Но в нея има слабо място. Химичен анализ е установил идентичност на състава на лунните и земните породи.
- Фрагмент от Земята
Според тази версия при сблъсък с другото небесно тяло протоземята е отделила вещество, от което се е образувала Луната. Именно така, според учените от Харвардския университет, може да се обясни сходния химичен състав на Земята и нейния спътник.
- Две в едно
Тази хипотеза допълва предишната, но в нея се твърди, че в резултат на катастрофалния сблъсък част от масата на земната материя и ударника се е образувало едно вещество, изхвърлено в разтопен вид на околоземна орбита. Този материал създал Луната. В тази интерпретация сблъсъкът се е случил преди образуването на земното ядро, което и обяснява ниското съдържание на желязо в лунния грунт.
Центробежно разделениеХипотезата за отделянето на Луната от Земята под действието на центробежни сили е изказана за първи път от Джордж Дарвин (син на Чарлз Дарвин) през 1878 година. Според привържениците на тази теория скоростта на въртене на планетата е била достатъчно бърза, за да се отдели фрагмент вещество от протоземята, формирал впоследствие Луната.
Но още през 30-те години на ХХ век учените започнали да се отнасят скептично към подобна идея. Те твърдели, че общият въртящ момент е недостатъчен за възникването на „ротационна неустойчивост“ дори в течна Земя.
Теорията за захващанетоВ последно време набира популярност и версия, издигната през 1909 година, според която Земята и Луната са се образували независимо една от друга в различни части на Слънчевата система.
В момента на най-близкото преминаване на Луната тя е била захваната от гравитацията на Земята. Това се е случило в човешката история на Земята. Легендите на догоните говорят за времена, когато на небосвода е отсъствал спътник. Тази хипотеза също косвено потвърждава сравнително недълбокия слой прах на повърхността на Луната.
„Изкуствен спътник“Идеята за изкуствения произход на Луната е най-спорната, тъй като и до днес не е доказано съществуването на извънземна или земна цивилизация, способна да извърши подобно нещо. И все пак тя заслужава внимание, тъй като е изказана от учени.
През 1960 година изследователите Михаил Васин и Александър Щербаков, изучавайки някои характеристики на нашия спътник, стигнали до мисълта, че той може да има изкуствен произход. Отчитайки размера и дълбочината на лунните кратери, образуващи се при бомбардировка, те предположили, че кората на Луната може да е направена от титан с дебелина, по оценка на съветските учени, от 32 километра.
„Когато за първи път попаднах на шокиращата съветска теория, обясняваща природата на Луната, бях потресен – пише американският изследовател Дон Уилсън. – Първоначално това ми се стори невероятно и, естествено, я отхвърлих. Когато нашите експедиции „Аполо“ носеха все повече и повече факти, потвърждаващи съветската теория, бях принуден да я приема.“
Странни показателиПривържениците на теорията за „изкуствена Луна“ са обърнали внимание на доста високото съотношение на масата на спътника към масата на Земята: 1:81, което не е характерно за спътниците на другите планети в Слънчевата система.
По-високи са показателите само на Плутон и Харон, макар че Плутон не се смята за пълноценна планета. Любопитни са сравненията между размерите на спътниците. Например по-големият спътник на Марс – Фобос, в диаметър не превишава 20 км, докато при Луната този показател е 3560 км.
Впрочем именно този размер на Луната, който за земния наблюдател съвпада с диаметъра на Слънцето, ни позволява периодично да виждаме слънчеви затъмнения.
Кухата ЛунаИнтересен е и фактът, че гравитационното привличане на Луната се явява нееднородно. Екипажът на „Аполо 8“, облитайки спътника, е отбелязал, че гравитацията на Луната има резки аномалии – в някои места тя „по тайнствен начин се усилва“.
Като обърнал внимание на данните от американския екипаж (които били засекретени), а също на ниската плътност на спътника, ядреният инженер Уилям Брайън през 1982 година заявил, че „Луната е куха и сравнително твърда“. Редица по-късни изследвания позволили на учения да предположи, че тази кухост е изкуствена.
Но изследователи са правили и по-смели изводи, според които Луната се е формирала в „обратна посока“ – тоест от повърхността към ядрото.
Газовопрахов облакУчените нямат намерение да разглеждат сериозно версията за изкуствения произход на Луната. Доста по-близо до съвременните научни възгледи е например „теорията на изпарението“. Според тази хипотеза от земната плазма са били отделени значителни маси вещество, които при изстиване са образували кондензат – той е станал строителен материал за протолуната.
Но има и друга подобна идея, изказана още през XVIII век. Първоначално шведският естествоизпитател Емануел Сведенборг, а след това и френският астроном Пиер-Симон Лаплас изказали мисълта, че междузвездните мъглявини – облаци газ и прах в Космоса – се свиват и кондензират в звезди и заобикалящите ги планети. Френският учен също смятал, че от това вещество може да се е образувал нашият спътник.
Руският академик Ерик Галимов е развил концепция, в която Луната се явява резултат от „фрагментация на праховото сгъстяване“. В основата на тази хипотеза залегнали резултатите от радиоизотопния анализ на спътника и планетата, който показва, че двете тела имат еднаква възраст – около 4,5 млрд. години.
С други думи, и Луната, и Земята са се образували в съседство. Според учения концепцията за произхода на Луната от първичното вещество, а не от мантията на Земята, по-добре се съгласува с фактите, отколкото приетия досега „модел мегаимпакт“.
За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната ѝ страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята — времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Другата страна на Луната („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация."
Хайде сега като знаем, че диаметъра на Земята е 12 000 км да помислим: Е ли възможно синхронно въртене на две тела с различен диаметър!?!?
А стари надписи в храма на древната египетска богиня Дендера казват, че преди 14 000 години Земята не е имала спътника си Луна !?!?
Тези два факта показват, че Луната е ... придадена към Земята, за да може общата им маса да се изравни с масата на 10-та планета зад Слънцето на орбита на Земята. Така те се въртят около него и не могат да се срещнат. Имаше изстрелян спътник преди години за да може да я види тази планета, но беше саботиран от ... както и спътника на Русия до Марс 2014 г.
За повече гледайте филма Марс - родина богов.
А мисиите Аполо не са били на Луната. Един от амер. астронавти казва, че те пикаели тогава 69-72 г. там горе в сини торби и те ... останали на Луната. Много по-късно се направи космическата тоалетна. Изобщо купища от измислици.