Смъртта в повечето случаи се явява като облекчение за човека. В най-честите случаи тя се предвещава от болест и определен вид страдание. И в момента, в който излезе оттялото, душата се радва.

Веднъж излязла от тялото, душата усеща свобода. Вече никой не я потиска. Мисълта ѝ действа ясно, а чувствата са умиротворени и в синхрон.

Когато човек умре и душата му излезе от тялото, той започва да се отъждествява с нея. Душата напълно осъзнава, че доскорошното тяло е нещо второстепенно и ненужно, подобно на всичко материално.

Когато душата излезе от тялото, то се превръща в една празна обвивка. Душата е „пълнежът”, който го е задвижвал, докато има нужда.

Човек, преживял временна смърт разказва, че „гледал” операцията на сърцето си отстрани. Опитите на лекарите да съживят тялото му като че ли никак не го интересували. В съзнанието си той вече се е простил с миналия си земен живот и се усещал напълно готов за нов. От земния му живот останали най-важните неща – любовта към роднините и грижата за децата.

От това става ясно, че въпреки че напуска човешкия си облик, душата не се променя от гледна точка на характераи същността си. Там не настъпват никакви коренни изменения. Според мнозина предположението, че напускайки тялото душата изведнъж научава и разбира всичко, е изключително неправилно.
Душата просто се пренася в следващия свят такава, каквато излиза от стария. В нея стои заложеното желание за развитие. Някои приемат това преминаване като нива.

Преминаването в новия свят е едно ниво нагоре. Никой не би искал да се върне на предишното, по-долно ниво, което е материалното, физическо човешко тяло.

За това и душата не иска да се върне на Земята, след като веднъж вече я е напуснала. Нейната работа тук е приключила, този цикъл на вселенско обучение е достигнал своя край и идва ред на следващия.

.Виж ТУК