Мария-Анна-Аделаида Ленорман се ражда на 27 май 1772 година в северозападния френски град Алансон, Нормандия, в семейството на търговеца на платове Жан-Луи-Антоан Ленорман и Мари-Ан Ленорман. Последната претърпява инцидент в осмия месец от бременността си, падайки по стълбите, заради което новороденото се ражда с известни малформации и особености – единият му крак е по-къс от другия, раменете му са криви, има гарвановочерна коса и напълно изникнали зъби.

Малката Мария-Анна-Аделаида проявява някои необичайни способности още от съвсем ранна възраст – тя е способна да вижда през стените, ориентира се съвършено в тъмното, долавя някакво особено сияние около човешките тела и чува странно шумолене от заобикалящите я предмети. Това става причина връстниците ѝ да отбягват компанията ѝ, заради което тя често прекарва времето си при една стара циганка, занимаваща се с гледане, от която получава като подарък старо тесте карти.

Впоследствие родителите ѝ, сериозно изплашени от необичайните ѝ способности, решават да я изпратят в приют към местния девически манастир, където тя прави и първото си житейско предсказание, свързано с настоятелката на приюта, на която предрича повишение. Два месеца по-късно същата е назначена за абатиса на едно богато абатство, намиращо се под патронажа на краля. Докато се намира в манастира, Мария-Анна-Аделаида открива в манастирската библиотека редица забранени книги по езотерика, магия и нумерология, които изчита с огромно удоволствие, без да подозира, че прочетеното ще определи в много голяма степен целия ѝ по-нататъшен живот.

Картите на мадам Ленорман вече повече от двеста години разкриват скритите тайни на бъдещето, а сред най-големите предсказания на знаменитата френска гадателка и прорицателка са гилотинирането на Луи XVI и Мария-Антоанета, възходът и падението на Наполеон Бонапарт, смъртта на Балзак и Александър I

През 80-те години на XVIII в. тя вече живее в Париж, където работи като продавачка в моден текстилен магазин. В столицата тя успява най-после да разгърне способностите си, отдавайки се на едно модно занимание, радващо се по онова време на огромна популярност – гледане на карти. Използвайки за основа системата на професионалния гадател на карти и автор на многобройни учебници по гадаене Жан-Батист Алиет, по-известен като Етейла, тя създава свой уникален стил на гледане, включващ комплект от 36 карти, наречени „цигански“ (картите на мадам Ленорман), върху които има изобразени тематични рисунки, чието разчитане разкрива в изумителни детайли тайните на съдбата.

През 1788 година слухът за изумителните ѝ способности достига до Версай, където не след дълго е поканена да гостува на кралското семейство, предричайки на Луи XVI и неговата съпруга Мария-Антоанета трагичната им гибел през 1793 година.

Клиентите ѝ се увеличават с всеки изминал ден, а все по-нарастващата ѝ популярност става причина през 1790 година да отвори свой собствен салон за гледане чрез астрология, нумерология и карти, наречен „Мадам Ленорман“, разположен на улица „Рю де Турнон“ №5,  в който през 1793 година е посетена от тримата дейци на Великата френска революция от 1789 година – Максимилиан Робеспиер, Жан-Пол Марат и Сен-Жюст, на които предрича насилствена смърт, с което си спечелва прозвището „Черната Мария“. Тримата мъже скриват дълбокото си смущение от чутото зад пренебрежителни насмешки, но много скоро предсказаното се сбъдва с изумителна точност – Марат е заклан във ваната си на 13 юли 1794 година от привърженичката на жирондистите Шарлот Корде, а Робеспиер и Сен-Жюст са обвинени в измяна и гилотинирани на 28 юли 1794 година на Площада на революцията в Париж.

През 1795 година картите на мадам Ленорман и самата тя стават част от най-близкото обкръжение на Наполеон Бонапарт и първата му съпруга Жозефин дьо Боарне, на които предрича бъдеще на император и императрица. Когато това действително се случва, Наполеон я възнаграждава с 1 млн. франка, а Жозефин я прави своя лична гадателка. През 1808 година губи височайшото им благоволение и подкрепа и е изпратена в шестгодишно изгнание в Белгия, след като предсказва развода им от 1807 година, както и поражението на Наполеон в Русия през 1812 година.

Завръща се в Париж през 1814 година и продължава работата си в своя салон, където през следващите години е посетена от някои от най-известните личности на епохата – руския император Александър I (когото предупреждава да се откаже от престола, за да се предпази от сигурна смърт), италианския композитор Джоакино Росини (на когото заявява, че „Вилхелм Тел“ ще бъде последната му опера) и френския писател Оноре дьо Балзак (научил за смъртта, която ще го застигне само няколко месеца след женитбата му с украинската графиня Евелина Ханска през 1850 година).

През 1829 година мадам Ленорман е посетена от своя съсед Пиер Делез, син на един богат, но много болен търговец. Магичните ѝ карти разкриват, че причината за състоянието му е един липсващ пръстен – скъпа семейна реликва, след чието изчезване той получава инсулт. Впоследствие става ясно, че самият Пиер е откраднал бижуто, оставяйки го в заложна къща, за да покрие финансовите си загуби на карти. Мадам Ленорман дава необходимата сума на разстроения младеж, който откупва обратно пръстена и по този начин спасява живота на баща си. Междувременно обаче между него и 40 години по-възрастната предсказателка се зараждат изключително силни чувства, които стават причина за сериозен конфликт със семейството на младежа. Първоначално те се опитват да убедят Ленорман незабавно да сложи край на връзката им, но след като тя най-категорично отказва да го направи, решават да я унищожат, подпалвайки дома ѝ, но вместо нея в пламъците загива самият Пиер. Разбирайки за ужасната новина от потъналия в сълзи на разкаяние баща на любимия си, тя изпада в няколкоминутен транс, от който излиза съвършено спокойна, заявявайки, че ще умре сред мрак в края на юни, след точно 14  години.

Виж ТУК