Проф. Дидие Пите: Можем да избегнем втора вълна на Covid-19

Автор: "Фигаро" ВСИЧКИ СТАТИИ НА АВТОРА  11.08.2020  а


"Хидроалкохолният гел е ключов елемент за прекъсване на веригата на предаване. Много често чувам да казват, че използването на гела може да повреди или изсуши ръцете, но това изобщо не е вярно. Водата и сапунът са по-вредни. Хидроалкохолният гел също така печели време. Направихме проучвания, показващи, че могат да бъдат спасени човешки животи. Резултатите бяха публикувани през 2005 г. и СЗО ни помоли да ги разпространим навсякъде. В този контекст, през 2006 г., реших, че трябва да създадем хидроалкохолна формула без никакъв патент. Дадох го на СЗО със следния състав: 75 или 80% алкохол, вода и глицерин, три съставки, които не могат да бъдат патентовани. Франция предприе чудесна инициатива, с министерско постановление, да огрании цената на хидроалкохолните разтвори на 3 евро. Тя е единствената страна, която го направи". В момент, когато броят на случаите на Covid-19 отново се увеличава и носенето на маска навън е от съществено значение, като в Париж или Сен Тропе, има много въпроси за управлението на пандемията. Проф. Дидие Пите, специалист по инфекциозни болести и епидемиолог в университетската болница в Женева, беше натоварен от Еманюел Макрон да оглави комисията за оценка на управлението на коронавирусната криза във Франция. Интервю във "Фигаро".

 

Д-р Дидие Пите, инфекционист и епидемиолог в Университетската болница в Женева Снимка: ЕРА

 

- От няколко седмици се наблюдава увеличение на случаите на Covod-19 във Франция. Втора вълна ли е това?

- Не, ние сме точно на опашката на първата вълна. Това означава, че сме успели да възпрем ускореното предаване на вируса и неговото въздействие върху здравните системи, с цената на значителни икономически и социални последствия. Вълната е метафора. Тя съответства на увеличаването на случаите, които трябва да бъдат лекувани в болница. 

 

- Успя ли карантината да предотврати рухването на здравната система?

 

- Да, защото карантината бе свързана с прекъсване на нормалния работен режим, за да се насочат цялата енергия и всички ресурси върху справянето със случаите на Covid-19. Прекратяването на планираните хирургически операции, които представляват над 50 процента от дейността на една болница, помогна за лечението на най-засегнатите от пандемията.

 

Когато дойде първата вълна, карантината беше единственото възможно и лесно решение. Оставяйки си вкъщи, има много по-малко вериги на предаване, което е плюс за сдържане на епидемията. Но това не означава, че вирусът изчезва. Нямаме антитела към този новопоявил се вирус и само 5 до 10 процента от населението са били в контакт с него, мнозинството беше пощадено. Този вирус вече е ендемичен, той остава сред населението и разполага със същия терен, както в началото. Това, което се промени, е поведението на населението спрямо бариерните мерки, които задължително трябва да се прилагат. Защото ако ги разхлабим, ще загубим способността да прекъсваме веригите на предаване и тогава ще се изправим пред нова вълна. 

 

- Как да го избегнем?

 

- Благодарение на социалното дистанциране и преди всичко хигиената на ръцете. Тъй като това е респираторен вирус, в момента, в който сте на повече от метър разстояние от друг човек, той не може да ви зарази. Но ако сте били на по-малко от един метър или в обкръжението му, е достатъчно да  изтриете ръцете си. 

 

- Не споменавате маската, която предизвиква толкова дебати? 

- От маската няма никаква полза, стига да спазваме социалното дистанциране. Ако не можем, тогава, да, това е допълнителна мярка, стига да бъде носена правилно. В противен случай маската може да представлява опасност, тъй като поставянето, свалянето или наместването ѝ изисква докосване на ръцете до лицето. Тогава би трябвало да си мием ръцете преди всеки един от тези жестове. Това е сложно, включително за лекуващите. Когато носим маска, си мислим, че сме добре защитени, забравяме за социалното дистанциране и миенето на ръцете. От друга страна, е интересно на публични места, където социалното дистанциране не се спазва. Например в обществения транспорт.

 

- Някои носят и ръкавици…

 

- Това би трябвало да бъде напълно забранено. Когато професионалистите носят ръкавици, имат чувството, че са в безопасност и не сменят ръкавиците си при всеки контакт, но точно така се предава и разпространява вирусът. Това важи и за населението.

 

- Да се върнем към хидроалкохолния разтвор. Вие сте този, който го популяризира в болниците и дари формулата на СЗО. Англия ви даде благородническа титла и днес това е запазената ви марка. 

 

- Да, между другото винаги го нося със себе си. Той е от решаващо значение. Това е ключов елемент за прекъсване на веригата на предаване. Много често чувам да казват, че използването на гела може да повреди или изсуши ръцете, но това изобщо не е вярно. Водата и сапунът са по-вредни. Хидроалкохолният гел също така печели време. Направихме проучвания, показващи, че могат да бъдат спасени човешки животи. Резултатите бяха публикувани през 2005 г. и СЗО ни помоли да ги разпространим навсякъде. В този контекст, през 2006 г., реших, че трябва да създадем хидроалкохолна формула без никакъв патент. Дадох го на СЗО със следния състав: 75 или 80% алкохол, вода и глицерин, три съставки, които не могат да бъдат патентовани. Франция предприе чудесната инициатива с министерско постановление да огрании цената на хидроалкохолните разтвори на 3 евро. Тя е единствената страна, която го направи. 

- Именно. Бяхте назначен от Еманюел Макрон за председател на комисията за оценка на управлението на коронавирусната криза. Докъде стигнахте?

 

- Това е мисия, която има за цел да анализира как е била управлявана кризата с Covid-19 от четири гледни точки: здравна, икономическа, социална и обществена. Това е уникално. Доколкото знам, нито една друга страна не е създала такава интердисциплинарна и независима анкетна комисия. Работим с научен, а не политически подход. За да разберем какво наистина се е случило, последователно, в момента, в който пандемията беше идентифицирана в света през януари. Лесно е днес да казваме “трябваше да направим това или онова и т.н.”, но трябва да разберем ситуацията и състоянието на знанията в момента T. Трябва да се върнем към всички налични документи, за да анализираме мерките, предприети на всеки един етап.

 

Но окончателното решение винаги е на политиците. Поставените въпроси са: бяха ли проведени консултации с научните експерти? Отговориха ли те навреме? Политиците последваха ли препоръките им? Заповедите на здравното министерство стигнаха ли навреме до кметствата и болниците? Този доклад ще бъде приносът на Франция към усилията, които СЗО поиска от всички страни по света, за да се направи оценка на тяхното управление на Covid-кризата. Това е официален и прозрачен доклад, който ще бъде представен в края на годината. Може би този краен срок не е достатъчен, тъй като параметърът на свръхсмъртността, свързана с Covid-19, не може да бъде оценен напълно преди юни 2021 г., след периода на сезонния грип.

 

- Добре ли управляваше Франция кризата?

 

- Бяха направени някои забележителни неща, други бяха въведени по-бавно. Засега не мога да се изказвам за това. Резултатът ще бъде сравнен с управлението на кризата в други страни. Като САЩ или Англия, където препоръките на експертите от високо ниво бяха слабо последвани, чувани, дори оспорвани от политиците. Така че трябва да анализираме справянето с Covid-19 в десетки страни. За някои нямаме информация, за други ще трябва да я потърсим.

 Превод от френски: Галя Дачкова