Когато Ева видя, “че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде” (Бит. 3:6). Плодът беше приятен на вкус, и като ядеше, като че ли чувстваше в себе си съживителна сила и си въобразяваше, че навлиза в по-висша сфера на съществуване. След като сама престъпи заповедта, стана изкусителка и на мъжа си, “та и той яде”.
“Ще ви се отворят очите”, бе казал врагът; “ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото” (Бит. 3:5). Очите им наистина се отвориха, но какво печално проглеждане бе това! Всичко, което спечелиха от разкритото пред очите им бе познаването на злото, проклятието на греха. В самия плод нямаше нищо отровно и грехът не се състоеше само в отдаване на апетита. Недоверието в Божията доброта и в Неговото Слово, отхвърлянето на авторитета Му направиха нашите първи родители престъпници, станаха причина за познаване на злото в света. Станаха причина да се разтворят вратите за всякакъв вид лъжа и заблуда.
Човекът изгуби всичко, защото избра да се вслуша в думите на измамника, а не в Словото на Този, Който е Истина, Който единствен разбира нещата истински. От смесването на злото с доброто умът му се обърка и умствените и духовните му сили се затъпиха. Никога повече той нямаше да може да оценява доброто, което Бог бе дал тъй щедро.
Резултатите от греха
Адам и Ева бяха избрали да познаят злото, и ако искаха да си възвърнат изгубеното положение, можеха да спечелят отново, но при неблагоприятните условия, които сами си бяха навлекли. Те не трябваше да живеят повече в Едем, защото неговото съвършенство не би могло да ги учи на уроците, които сега бе необходимо да научат. С неизказана скръб се сбогуваха с красивата обстановка и заживяха в земята, върху която почиваше проклятието на греха.
Бог каза на Адам: “Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като ти казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш от полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:17-19).
Не знам откъде иде тази твърда сигурност у теб, при положение,че не всичко в Библията е буквално,а има много алегории , символни обяснения,кодове дори.Дървото,за мен, не е реално и самия контекст дава здрави основания за подобно мислене.В случая дървото е символ на нещо,което е от голямо значение.Иначе,ако беше не съществено,както ти твърдиш, Божията забрана нямаше да тегне над него, нямаше да е изискване към нашите прародители.Абсурдно е да се мисли,че забраната е наложена само поради Божия прищявка-изпит.Подобна логика е нефелна сама по себе си и да се приписва на Бог е неоправдано с нищо.Ева,а и Адам са извършили нещо,което е заплашвало устоите на самия план Божи,нанасяйки щета ,а и заплашвайки самите себе си с нещо,което няма общо нитос ябълки,нито с дървета.Буквалисткото възприемане на Библейския текст ,в най-добрия случай, деградира вярата до приказка за добри и лоши деца.
Надявам се не съм те засегнал с коментара си,защото изобщо не целя подобно нещо.
Поздрав.
Радвам се, че има хора като теб, които разсъждават върху тези неща.
По тематичен признак съдържанието на Библията може да се раздели на следните части:
А. Историко-повествователна - описва началото на човешкия род, грехопадението, важни събития и примери от 4000 г.пр.Хр. до 400 г.сл.Хр. (приблизително), живота на Исус, образуването на първите християнски църкви, дейността на апостолите. Тази част се съдържа в книгите:
- Стар Завет - Битие, Изход, Числа, Исус Навин, Съдии, Рут, четирите книги на Царете, двете книги на Летописите, Ездра, Неемия, Естир, някои глави на Йов, Еремия, Исая и Данаил.
Б. Нравствено-поучителна - Библейската мъдрост, поднесена с помощта на примери, пословици, съвети и наставления. В малка или по-голяма степен тя се намира във всяка една от 66 -те книги на Библията. Но най-силно е застъпена в книгите:
- Стар Завет - Йов, Псалми, Притчи, Песен на песните, Еклисиаст
- Нов Завет - посланията на апостолите и проповедите на Исус, записани в Евангелията
В. Пророческа - тази част осветлява бъдещи събития, които ще заемат особено положение в живота на вярващите. Тази панорама на бъдещето е дадена в книгите:
- Стар Завет - Исая, Еремия, Езекил, Данаил, Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, както и в книгите на Летописите и Царете
- Нов Завет - книгата Откровение, както и някои изказвания на Исус, записани в Евангелията и някои изказвания на апостолите - в посланията.
Ако приемем, че Бог е дал на на човек Словото Си в Библията и само в Библията, и че това Слово съдържа всичко необходимо за вярата, то тогава има само един правилен извод: Библията тълкува сама себе си !
Но как тя може да стори това ? По следния начин: една книга обяснява друга, един текст - друг. Новият Завет обяснява Стария и обратно. Затова Библията трябва да бъде изучавана много старателно.
Седем стъпки при тълкуването на библейския текст:
1. Молитва
Библията е една боговдъхновена книга. Апостол Павел споделя в 2 Тим. 3:16: “Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.” След като сме пожелали да изучаваме Библията е необходимо за целта да поканим и Нейния автор. Молитвата е неразделна част от заниманието с Библията.
2. Внимателно четене на текста
Чети няколко пъти текста! Записвай всичко, което ти прави впечатление въпроси, мисли, връзки повтарящи се понятия... Използвай различни преводи: Славейковия, Ревизираното издание, Православния превод, преводи на чужди езици. Сравнявай ги един с друг.
- Какви мисли ти идват четейки този текст? Какви чувства възникват в теб? Какво прави текста с теб самият? Всичко което усещаш го запиши на един лист.
3. Контекст
Всеки един библейски текст е част от едно по-голямо цяло наречено контекст. Постарай се да разграничиш текста от контекста. При библейските истории не е трудно да бъде определен контекста. По трудно е в пророческите книги и при посланията на апостолите.
- Търси знаци в текста, които показват започване на нова мисъл!
- Пример: Кол. 2:14-17 - "И тъй..." Сравни с 3:1; 3:12
- Из
Нямам нужда от обяснение, какво е Библията, как може да се раздели периодизирано и всички останало.
Аз Библията съм я чел сумарно 4 пъти, от кора до кора.Отделно вече препрочитанията на отделни пасажи и глави са безброй.Така,че хайде да не се учим на А и Б.Всъщност мен са ме учили да чета по Библията още в най-дребна детска възраст.
Толкова по този въпрос.Само ще те помоля, за в бъдеще,ако ми се случи да коментирам нещо в твоя тема, да се въздържаш от подобни наставления,защото е крайно неуместно, пък и надхвърля рамките на добрия тон, в известен смисъл.
Но нека се върнем на въпроса,поставен от самата теб в статията.
Ти приемаш текста, в Битие, за буквален и твърдиш,че дървото е реално, и че си е истинско дърво,което си дава плодове (в случая ябълки). Съжалявам,че трябва да го кажа,но това е просто несериозно.Подобни сто процонтови буквализми, така характерни за протестантството, просто деградират вярата и затварят очите за истината.Но накратко:
1. Яденето на ябълки няма как да отвори очите на, когото и да било за доброто и злото, нито изобщо би имало каквото и да е психо-интелектуално отражение.Но какво е това дърво?Защото в Писанието се говори за"дърво з апознаване на доброто и злото".Тук идва питането, какво ще да е това дърво?Ако буквоядстваме,като заблуден пастор, то значи има дървесен вид, който има магическо въздействие.Възможно ли е това?Възможно ли е да има такъв дървесен вид?Определено не може да има!Не може и да е имало такъв дървесен вид.Ако приемем,че е имало такова дърво(буквално),то значи да принаем,че на човек може да му бъдат "отворени" очите (образно казано) за някакво голямо познание от едно дърво.Все пак да не забравяме,че дървесното царство е нисш ред в етапите на Божието творение. В царството на растени
Здравей, отново,
Да, вторият коментар е препратка, затова е отделен. Явно грешно съм те разбрала, че искаш да научиш нещо, то ти явно си знаеш всичко. Не виждам защо толкова раздразнено приемаш какво съм коментирала или цитирала. Предполагам знаеш, че асоциацията на теолозите в България от какви хора е и как изучават, превеждат и осъвременяват по старите текстове в България.
Би трябвало да свържеш с историята и да знаеш, кои тълкования са чисти и кои не, там където християнството е позволило да навлязат езически традиции и обичай разбирам, че ти ги приемаш за чистите. Но, нямам намерение да споря. Това е твой избор, колко пъти си я чел. . Исус казва: а ти как четеш?
Това за мен е по важното.И нещо още по важно е отношението към всичко това, ако Исус беше арогантен и казваше ''абе Вие мене ли ще учите'' дали щеше християнството да е това което е?
Смирение. . . .
Коментарите са за да могат хората свободно да изкажат мнение, а ти казваш за в бъдеще не ме поучавай, аз споделих как аз изучавам Библията.
Идеята на блога не ми е спор, аз споделям. Много хора ценят това което казвам, други не са съгласни, трети им е все тая.
Но пак казвам, ако ти е интересно бих коментирала поставените въпроси, но без спорове обиди и прочие. Християнството не е това!
Желая ти хубав и спокоен ден!