ПОПОЛ ВУХ (Древните истории на Киче) Част ІІІ Глави от1 до 10

ТРЕТА ЧАСТ
ГЛАВА I
Ето прочее началото, когато бе разпоредено да се направи човекът и когато бе търсено това, което трябваше да влезе в плътта на човека.
И рекоха Първородителите, Творците и Образувателите, които се наричат Тепеу и Гукумац:
- Дойде време да разсъмне, да се довърши творението и да се появят ония, които ще трябва да ни издържат и хранят, просветлените синове, образованите подвластни; нека се появи човекът, човечеството върху повърхността на земята. – Тъй рекоха.
Събраха се, дойдоха и се съветваха в тъмнината и в нощта; после потърсиха и обсъдиха, и тук разсъдиха и мислиха. Така ясно излязоха на бял свят техните решения и намериха и откриха онова, което трябваше да влезе в плътта на човека.
Малко оставаше слънцето, месецът и звездите да се появят над Творците и Образувателите.
От Пашил,*124 от Каяла,*125 тъй наречени, дойдоха жълтите мамули и белите мамули.
Тия са имената на животните, които донесоха храната:*126 Як (дивата котка), Утю (койотът), Кел (папагал, наричан простонародно чокойо) и Хох (гарванът). Тия четири животни им известиха за жълтите мамули и белите мамули, казаха им да отидат в Пашил и им посочиха пътя за Пашил.
И тъй намериха храната и тъкмо тя влезе в плътта на сътворения човек, на придобилия образ човек; тя бе неговата кръв, от нея бе направена кръвта на човека. Така влезе царевицата (в образуването на човека) благодарение на Първородителите.
И по този начин се изпълниха с радост, защото бяха открили земя, пълна с наслади, изобилна на жълти мамули и бели мамули, изобилна също тъй на патаще и какао, и на неизброими сапоти, анони, хокоти, нанси, бели сапоти*127 и мед. Обилие от вкусни ядива имаше в онова поселище, наречено Пашил и Каяла.
Имаше всякакъв вид ядива, малки и големи ядива, малки растения и големи растения. Животните посочиха пътя. И като мелеше тогава жълтите мамули и белите мамули, Шмукане направи девет напитки; и от тая храна дойдоха силите и дебелината; с нея създадоха мускулите и якостта на човека. Това направиха Първородителите, Тепеу и Гукумац, тъй наречени.
След това влязоха в разговори относно създаването и образуването на нашата първа майка и баща. От жълта царевица и от бяла царевица бе направена тяхната плът; от царевично тесто бяха направени ръцете и краката на човека. Само царевично тесто влезе в плътта на нашите родители, четиримата човеци, които бяха създадени.

 

ГЛАВА II
Тия са имената на първите човеци, които бяха сътворени и образувани: първият човек бе Балам-Кице,*128 вторият Балам-Акаб,*129 третият Махукутах,*130 а четвъртият Ики-Балам.*131
Тия са имената на нашите първи майки и бащи.*132

ПОПОЛ ВУХ (Древните истории на Киче) Част ІV Глави от 1 до12 Бележки и пояснения за цялата книга

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ГЛАВА I
И тъй, много народи се обособиха един по един, а различните клонове на племената се събираха и сдружаваха край пътищата, своите пътища, които бяха проправили.
Що се отнася до Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, не се знаеше къде бяха. Но когато виждаха, че племената минаваха по пътищата, мигом започваха да викат навръх планините – надаваха вой на койот и крясък на дива котка и наподобяваха рев на пума и на ягуар.
И като виждаха племената тези неща, когато вървяха:
- Техните викове са викове на койот, на дива котка, на пума и на ягуар – казваха. – Искат да изглеждат пред всички племена, сякаш не са човеци, и правят това само за да ни измамят, нас, народите. Нещо желаят техните сърца. Вярно е, че не се плашат от това, което правят. Нещо възнамеряват с този рев на пума, с този рев на ягуар, който надават, щом видят един-двама човека да вървят; искат не друго, а да ни изтребят.
Всеки ден идваха (жреците) в своите домове и при своите жени, като носеха само челядта на осите и челядта на пчелите, за да ги дават на жените си.
Всеки ден идваха и пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц и казваха в сърцата си:
- Ето Тохил, Айулиш и Хакауиц. Само кръвта на елените и на птиците можем да им поднасяме; само ще си пускаме кръв от ушите и от ръцете. Да поискаме сила и мощ от Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Какво ще рекат за изтребването на народа, че един по един ги убиваме? – казваха помежду си, когато се отправяха към взора на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.
После си бодяха ушите и ръцете пред божеството, събираха своята кръв и я туряха в чашата, до камъка. Но истината е, че не бяха от камък, ами всеки се представяше с външността на момче.
Радваше ги кръвта на жреците и жертвоприносителите, когато идваха с тая изява на своя труд:
- Следвайте дирите им (на животните, които жертвопринасяха), там е спасението ви!
- Оттам дойде, от Тулан, когато ни донесохте – им казаха, – когато ви дадоха кожата, наречена Пасилисиб, намазана с кръв: нека се пролее нейната кръв и това да бъде дарението за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.*168

ГЛАВА II
Ето как Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам започнаха кражбата на хора от племената (от Уук-Амаг).
После дойде избиването на племената. Улавяха някого, когато вървеше самичък, или двама, когато вървяха, и не се знаеше кога го улавяха, и веднага отиваха да го жертвопринесат пред Тохил и Ауйлиш. Сетне поръсваха кръвта из пътя и слагаха главите им отделно на пътя. И казваха племената: “Ягуар ги е изял.” И казваха тъй, защото следите, които оставяха, бяха сякаш от ягуар, макар те да не се показваха. Вече станаха много хората, които бяха отвлекли, ала племената разбраха това по-късно.
- Дали Тохил и Ауйлиш не се вмъкват между нас? Те трябва да са хранените от жреците и жертвоприносителите. Къде ли ще са техните домове? Да проследим стъпките им! – рекоха всички народи.

Целият текст четете ТУК
кат: Психоезодух