Глава 5

Енергията на бялата светлина

Бялата светлина – това е визуалния аспект на енергията, която поддържа човешкото тяло и протича през цялата Вселена. Тази енергия може също да се усети с нашите физически сетива, когато обръщаме тези сетива навътре в себе си по време на медитация. Затова ние можем не само да „видим” тази енергия като бяла светлина, но и да я чуем като вътрешна хармония.

Можем да почувстваме или докоснем лъч светлина и звуковите вълни на тази енергия, тъй като чрез нея ние усещаме любов и благополучие. Може да я усетим като вкус, тъй като шишарковата жлеза отделя нектар, или течност, за който древните йоги са говорили като източник на младост или амрите.

Енергията на бялата светлина е визуалния  аспект на нашата божествена същност и най-целителната и преобразуваща енергия във Вселената. Затова ако се стремим към трансформация и изцеление, следва да извикваме тази светлина в процеса на медитация и да използваме специални дихателни техники и визуализация.

Йогананда в „Автобиографията на един йогин” казва, че когато спокойно се съсредоточаваме на коронната си чакра – в центъра на „вътрешното зрение” – и след това пренесем вниманието си на особеното място между продълговатия мозък и хипоталамуса, потокът енергия се насочва от очите ни в началото към точка на челото, а след това към продълговатия мозък и чистата енергия на бялата светлина, отразена от продълговатия мозък, се появява в третото око или в коронната чакра.

Скоро след като навърших 7 години, моят гуру ме научи на особена техника на възприемане на тази вътрешна светлина и аз получих своя първи сериозен опит. Лежах на задната седалка на колата на моите родители, покривайки се с одеяло от слънчевата светлина пробвах техниката на визуализация. След няколко минути след като се съсредоточих в коронната чакра, главата ми буквално се взриви от бяла светлина. Очите ми бяха затворени и слънчевите лъчи не проникваха през одеялото. Бях потресена от яркостта на тази светлина. Беше подобно на все едно гледам от близко разстояние крушка от 1000 вата след това със затворени очи съзерцавам яркия образ на светлината, запечатана в ума ми. Но тъй като светлината излизаше отвътре и носеше всепоглъщащо чувство на безусловна любов, тя ме обхвана изцяло и позволи да почувствам пълен контакт с всичко!

Изпитах състоянието на разширено съзнание, както ако нямаше граници и бях много обичана. Това се оказа навлизане във вътрешните светове, което ми позволи да изляза от рамките на усещането, че аз съм моето тяло или личност, и действително да изпитам своята божественост. Развълнувана от такова откровение, аз започнах да подскачам в колата и радостно да викам: „Аз мога да виждам светлина! Аз мога да виждам светлина!”. Моите необикновени родители спокойно забелязаха: „ Прекрасно, мила” – погледнаха ме с интерес и продължихме по пътя.

Това бе началото на многобройни вдъхновяващи преживявания, които постоянно се повтаряха, започвайки от 70-те години, позволявайки ми да разбера собствената си уникалност, наслаждавайки се на собствената си божественост и да забелязвам същото и у другите. И така, има методи, с чиято помощ ние, подтикнати от искрен стремеж да усетим безграничната природа на нашето същество, можем да видим тази бяла светлина.

Практическите методи на визуализация ще бъдат разгледани заедно с дихателни техники в главата „Диханието на живота”. Въз основа на личния си опит и вътрешния си глас аз стигнах до заключението, че по-лесно е да се достигне това, когато ние сме настроени на нашата честота с помощта на дихателни упражнения. Освен това комбинираният опит на енергийните вибрации, които ни поддържат, плюс визуалния аспект във вид на светлина се представят най-силни и ефективни, тъй като и двата фактора разгарят такива чувства на безкористна любов и радост, които може да се сравнят само с прегръдката на Божествения.

Работата с вибрациите и енергията на бялата светлина е основа за всяко лечителство и трансформация и в съчетание с творческата визуализация позволява мощно да се включи нашата божествена, безгранична природа и след това в съответствие с нея да творим.

В книгата „Махатма I  и II” (основана на ученията на Джанет Макклуе), Браян Гратън пише: „Всичко е енергия. Всичко е Бог. Същността на Бога е любов”. По-нататък то казва, че чистата форма на енергията във всички вселени е енергията на Махатмите, която представлява златиста бяла светлина и че енергията на Махатмите въплъщава съзнание, водещо ни чрез всички измерения назад към Източника. Той нарича тази енергия на бъдещето, която „ще породи висши качества и ценности в живота, а също и духовно благо за човечеството”.

Гритън казва, че енергията на Махатмите ни настройва на по-фин, по-духовен живот, в който може да се реализират висшите идеали на човечеството. По-нататък той казва, че използването на тази енергия ще освободи човечеството от ограниченията на триизмерното пространство и ще позволи да се одухотвори материята на този план на съществуването.

 

Глава 6

Умението да владеем себе си и способността да разпознаваме

Доколкото във всеки от нас е заложен Божествения план (който съдържа всички отговори на нашите въпроси, а също и целта на живота ни), много от нас достигат до момента, когато съзнателно започват вътрешното пътешествие на самопознанието. Този процес на познание стимулира свръхсъзнателния ум на Висшето Аз, което ни помага да приемем този план, да го внедрим и да работим с него. Често  само след много животи или години безуспешни търсения във външния свят на ключа към истинското си и осъществяване или самореализация, започваме съзнателно да се обръщаме навътре в себе си.

Медитирайки и пребивавайки във Великото Мълчание вътре в себе си, ние се учим да се вслушваме във вътрешния си глас, който ни разкрива  и развива най-важния аспект, необходим ни именно сега, и това е постижение или способност за разпознаване. Механизмът на разпознаване позволява да използваме интуицията си, за да оценим обема информация, достъпна ни днес чрез книгите, очерците, ченелингите и други. Позволява ни да усвояваме само това, което е правилно* за нас.

За да разберем какво е вредно за нас, трябва да се познаваме. Трябва да решим искаме ли да активираме това наше „Аз”, което  се идентифицира с низшия ум и се концентрира на проблемите на оживяването или искаме да получаваме точни инструкции от висшия ум, комуто са достъпни широки области от знания, позволяващи да се достигне целта и смисъла на нашето съществуване на тази планета.

Тъй като хората са уникални, в сегашно време, когато има маса методи и техники за саморазвитие, ние трябва да направим нашия собствен избор. Има множество целителски системи, от които може да се избере това, което ни се нрави най-много, например: не всички еднакво са възприемчиви към хомеопатията, не всеки напълно се обляга на традиционната медицина, не всеки иска да се обърне към алтернативната медицина. Но можем да се научим да експериментираме, развивайки способността си за различаване и да отдадем предпочитание на това, което ни се струва, че ще сработи за нашия случай.

Способността за разпознаване, обръщането навътре в себе си и разбирането на това кое е правилно за нас, ще ни позволи процесът на самопознание да протече по-леко и с по-малко усложнения и отклонения. Тази интуитивна способност се разкрива в нас, когато се настроим по-добре към вътрешните светове и към вътрешния ни висш, водещ глас.

Колкото повече се обръщаме към себе си, толкова по-добре ще видим разликата между водещия глас на висшия ум и желанията и подбудите на низшия ум. Винаги можем да разберем дали сме на прав път по постигнатите резултати.

Когато се включваме към нашия План, виждаме своята роля и узнаваме за своите маршрути и методи, се оказваме толко потопени в това да СМЕ, да се проявим колкото се може по-добре, че дори не мислим за някакъв друг път или избор. Нас ни води знанието, че всичко се разкрива гладко и съвършено и можем просто взаимно да се обичаме и да уважаваме избора си един на друг.

Много заявяват, че нямат отношения с определен тип хора, нито към техните идеи, позиции или дори към техните енергии и съответно, приемат някакви други постановки и принципи. Но на тях може да им се покаже, че дори и те да нямат отношения към една или друга група или хора, то тези хора не са „неправилните”. Те самите знаят, че са искрени и „правилни”, затова другите по-скоро са „пропуснали нещо важно, отклонили са се от пътя или откровено казано не са прави”.

Другият метод се заключава в това, че доколкото те не резонират с енергията на човека, групата или  идеите и т.н., то трябва да се отделят от това и да тръгнат по своя собствен път и да общуват само с тези, с които се намират в „резонанс”. Или те могат да сформират своя собствена група, обкръжавайки се с хора, с които се намират в най-хармонични отношения. Такава позиция е основана на принципа: „сам живея и другите нека живеят”.

Съществува и трета позиция, в съответствие с която човек признава и приема различията, което е крачка напред. Тази позиция предполага стремеж към единство, безкористна любов и взаимно разбиране на избора на другия. Тя предполага осъществяване на уникалната роля в пълна хармония, без и най-малкия опит за съдене. Заемайки такава позиция, хората добре разбират, че всички се учат, разкриват и прогресират както трябва, в съответствие с Великия План.


Превод Таня Темелкова


* За мен не съществуват такива понятия като „правилно” или „неправилно”, тъй като всичко тук е предназначено за това да ни учи и вдъхновява – за да можем да продължим да следваме своя си път на саморазкритие. Събитията по своята природа са неутрални.  Ние ги оценяваме като лоши или добри, правилни или неправилни – в съответствие с нашите възприятия. В следващите глави ще се спрем на този въпрос по-подробно.