2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
След края на Първата Световна война през 1918, в Германия възникват много тайни общества, част от които по-късно се свързват с нацисткото правителство.
Историята започва през 1919, когато германеца Каспар Хаушофер основава тайно общество, наречено "Братя на светлината". Обществото е преименувано още на следващата година на "Обществото ВРИЛ", чиято цел става осъществяването на комуникация между изследователите на НЛО в цяла Германия. Членовете на това общество смятали себе си за потомци на извънземни. По-точно, те смятали, че произлизат от слънчевата система Алдебаран, чиито обитатели, според тях, били започнали колонизирането на Вселената преди 500.000 години и стигнали до нашата система преди няколко хиляди години, приземявайки се в Месопотамия.
В края на 1919 година ВРИЛ се свързва с медиума Мария Орсик, която трябвало да им помогне в търсенето на извънземен живот. Според някои документи, намерени от съюзническите войски при превземането на Берлин през 1945г., медиуът е получил телепатични съобщения от извънземен произход, които описвали как да построят летяща машина, с която да полетят в космоса.
Три години след това ВРИЛ, с помощта на д-р. В. Шуман, започва построяването на машината. През 1922 г. машината вече изглежда готова да полети. Това бил обект с формата на чиния с диаметър 6 метра и кула, висока 2 метра. Отдолу са рисунките от проекти на машината на ВРИЛ.
Младият Хитлер става член на ВРИЛ вероятно през 1932г. През 1934 Виктор Шаубергер започва да работи с ВРИЛ по проект за летяща машина, която да излезе извън пределите на Слънчевата система. По това време Хитлер създава специална група SS "Schwarze Sonne" или "Черно Слънце". Част от тази група заминава за Тибет с цел да изучи техниките за медитация с цел контакт с извъзнезмни, а също и да се опита да се докопа до тайните на тибетските и индийски книги, пазени в храмовете. Този факт се подвърждава и от откритите от съветски войници на 25 април 1945 година тела на шестима тибетски монаси, лежащи в кръг.
В края на същата 1934 година Виктор Шаубергер и д-р. Шуман създават нов уред с формата на чиния, наречен РФЦ 2. При тестовете мшината паднала няколко пъти, но след направените подобрения ВРИЛ създала нов прототип - ВРИЛ 1.
Ако може да се вярва на документите на ВРИЛ, техните апарати са постигнали заблежителни резултати. Нпример, през август 1939, РФЦ 5, в своя първи полет, достига скорост от 4.500 км/ч., а по-късно 15.000 км/ч. Година по-късно Ханебу II, чиито диаметър бил 30 метра в диаметър и висок 10 метра достига максимална скорост от 6000 км/ч. близо до земята. Този прототип можел да лети без да кацне 55 часа с 20 души на борда. Ханебу III е достигнал скорост от 7000 км/ч. близо до земната поврхност. Теоретично можел да достигне 40.000 км/ч. на височина 24.000 метра. Апаратът можел да не презарежда 8 седмици.
Скиците отдолу са намерени от Съюзниците при окупацията на Берлин.
През годините между двете световни войни корабът Швабенланд, който е имал катапулт на борда, е бил използван за база за хидропланите, прелитащи Атлантическия океан с поща на борда. Той бил построен през 1925г., а катаултът му можл да изстрелва хидроплани с тегло 14 тона със скорост 150 км/ч. Корабът бил снабден с най-новите комуникационни системи и метерологични апарати.
На 24 май, 1939 година, корабът бил посетен от брата на президента на САЩ, Рузвелт. Същия ден капитана получава заповед да се върне в Германия, където кораба е ремонтиран и незабавно изпратен в Антарктика с мисия да окупира и маркира територия около 600.000 кв.м. и да и даде име Нова Германия.Един от хората на борда бил Хелмт Волтат, главния съветник на Гьоринг. Хелмут Волтат пише подробен доклад за експедицията, който връчва лично на Гьоринг. През октомври 1939, един месец след началото на войната, Швабеланд е причислен към Луфтвафе. На 17 декември 1939г. корабът отплува за Антктарктика превозвайки учени и различно оборудване, с цел установяване на база. При завръщанетоси в Германия, екипажът е посрещнат с почести. През август, 1942г., към кораба е присъединен ескорт от 24 военни кораба. През следващата година и половина никой не знае местонахождението на кораба. През май, 1943 г., съюзническите кораби заподозират, че нещо необичайно става в германската антарктическа база. Съозниците засичат много подводници отправили се към Южния Атлантик.
Следващите данни не са потвърдени от официален източник, но все пак представляват интересен факт във връзка с нашата история. Командващия флота германски подводници Дьониц заявява, само една седмица преди капитулацията на Германия, че никога няма да се предаде. Той отплува за Антарктида начело на флота от 128 подводници. Съюзническото разузнаване обаче ги засича и изспраща флота бойни кораби сред които и много миноносци със задача да унищожат флота на Дьониц. По непотвърдени данни близо до бреговете на Антарктика се разразява голямо водно сражение, в което са потопени почти всички подводници. Също понепотвърдени данни, Дьониц, виждайки, че е попаднал в засада, изпраща три подводници с неизвестна цел към три дестинации - Португалия, Южна Америка и Северна Америка.
НЛО астронавтите на Крилатите дракони по...
Доган, Бойко и Монката заедно в кацата с...
КИРИЛ ДОБРЕВ БЪРКА ФАШИЗМА С КОМУНИЗМА
БЯХ В АДА И В РАЯ - свидетелството на Ст...