2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1550 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2010 14:36
Автор: Идрис ШАХ
ПРИТЧА
Настрадин ежедневно прекарвал през границата своето магаре, натоварено с кошове със слама. Тъй като всички знаели, че се препитава от контрабанда, граничарите го претърсвали от глава до пети всеки път, когато се връщал вкъщи. Претърсвали самия Настрадин, оглеждали сламата, накисвали я във вода, от време на време я палели, а Настрадин живеел все по-добре и по-добре.
Накрая той се оттеглил и се преместил в друга държава. След дълги години го срещнал един от митничарите.
Той се обърнал към Настрадин:
- Сега вече няма какво да криеш. Кажи ми какво пренасяше през границата, когато по никакъв начин не успявахме да те хванем?
- Магарета - отвърнал Настрадин.
Ето коментарът на Идрис Шах, който разказва тази притча, за да ни обясни някои идеи в учението на суфиите:
Тъй като мисленето на обикновения човек е шаблонно, и той не може лесно да застане на коренно различна гледна точка, голяма част от смисъла на ставащото обикновено му убягва. Човек може да живее и дори да преуспява в начинанията си, без дори да разбира онова, което става около него.
В тази история също така се откроява един от най-важните принципи на суфизма, който гласи, че свръхестественият опит и мистичната цел са много по-близко до хората, отколкото те предполагат. Мнението, че езотеричното или трансцендентното трябва задължително да бъдат далечни или трудни за разбиране, е възникнало в резултат от невежеството на отделни хора. Такива хора най-малко от всички останали могат да съдят за подобни неща, които са „далечни" в едно друго, напълно непознато за тях отношение.
Като истински суфий Настрадин не погазва законите на своето време. Той прави съзнанието си по-многомерно и дори за особено ограничени цели не може да допусне предположението, че към истината, например, може да се подходи със стандартни мерки. Това, което хората нари¬чат истина, е свързано с тяхната ситуация, но те няма да успеят да я намерят, докато не осъзнаят това. Една от най-оригиналните Настрадинови истории показва, че не може да има никакъв прогрес, ако човек не познае относителна¬та истина.
Из: "Суфиите" на Идрис Шах