2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
https://bultimes.com/%D0%97%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA/
Лято е. И най-после – горещо лято. Театрите са в отпуск, сценаристи, режисьори, артисти и т.н. си почиват и се надяват следващият театрален сезон е да е по-успешен от изминалия. Само политическия театър няма умора и спиране. А този път сцената е Бургас. Дали за разнообразие? Дали за разчистване на някои стари сметки? Или там слънчасването е най-силно?
Темата на представлението – борба с корупцията и ОПГ
Борбата с корупцията е любимата тема на всички десни партии, макар, че те създават условията и предпоставките за корупцията и те в най-значима степен са корумпирани. Това е главна политическа линия на Европейската народна партия и нейните присъдружни организации в България. Всички са против с корупцията и борба с нея трябва да има. Само че борбата с корупцията не трябва да се политизира.
Формалната тема на постановката в Бургаския политически театър е борбата с корупцията и организираната криминална престъпност. Но това е написано на завесата. Зад нея се играе постановка с друга – типична политическа цел. Главните сценаристи са анонимно зад кадър, но всички се досещат кои са те. Главни артисти в представлението са Специализираната прокуратура, ГДБОП, МВР и дори министри, специалисти по национална сигурност, политици, ръководители на партии, дежурни коментатори по всички въпроси и т.н. Жанрът е политико-криминален. Действието се развива предимно на Бургаска сцена, но с отделни действия са сцената в Истанбул и в София. Първото действие е впечатляващо с масовите арести, претърсвания, преджобвания, обискирания, ордери и заповеди за арести, включително и международни актове за арест. Действието е динамично, добре осветено от телевизионните камери и някои вестници. Камерите са почти навсякъде, кореспонденти предават дори от чужбина. Огромната част от непочиващото население се е втренчило в телевизорите и тук-там някой отваря някакъв малотиражен вестник. Второто действие е по-забавено, по-спокойно, с повече анализи, разравяне на архивата за биографиите и минали дела на шефовете на ОПГ, техните минали отношения с полицията и прокуратурата, минали оценки на министър, изваждане на преден план политическите аспекти, връзките, политическите принадлежности, анализи и коментари на специалисти, различни „експерти“. В ход вече е третото действие, отличаващо се с най-бавен темп на развитие на ситуацията, с вперени все повече и по-рядко погледи в политици, прокуратура и съд.
За разлика от класическия театър, политическия е с твърде много актьори и с няколко много силни суфльори, които предопределят играта на актьорите. Сцената е динамична, подвижна, картината се мени непрекъснато и винаги в нея се търси нещо супер привличащо вниманието на публиката, дори фалшиви новини, предположения, жълти и сиви небивалици, знакови политически изказвания и т.н. Ако при класическия театър главните цели са две – първата е културно развлечение и отдих на интелигентната публика, а втората, разбира се – финансова печалба, колкото и скромна да е тя. При политическия театър, дори и на Бургаската сцена, целите не са официализирани, те са дълбоко замаскирани, те са поставени от задкулиситето. Непризнатата главна цел е постигане на определена политическа изгода на определена политическа сила (ГЕРБ) чрез масови отрицателни политически внушения, а дори в някои моменти и медийна истерия, омаскаряваща определена политическа сила (БСП). Цел на този политически театър е и внушение сред избирателите, че ГЕРБ се бори с корупцията, че само тази партия не е свързана с местните олигархически структури и че БСП и частично ДПС и Сила са свързани с организираната престъпност. По същество се прави опит да се внушава, че ГЕРБ са добрите, а другите политически партии и особено БСП са лошите. Чрез този политико-криминален театър се отклонява общественото внимание от същностни провали на управляващите ГЕРБ и патриотари.
Театралната постановка „Политическа връзка на БСП с ОПГ“ от гледната точка на ГЕРБ и патриотарите е добре ситуирана във времето. А това време, особено през юли, бе изпъстрено с разнородни политически събития. Общото в тях е, че те като цяло са неблагоприятни за управлението на ГЕРБ и патриотарите. А предстои неясна есен, в която нехаресването на четиристранната управляваща коалиция (ГЕРБ, НФСБ, ВМРО, Атака) ще се разшири, колкото и сериозно управляващите да са поддържани по възлови проблеми от ДПС. Колкото и ГЕРБ да се хвали с със значими резултати и бъдещи обещания за стабилност, то тази партия осигурява на българите предимно стабилна бедност и стабилна емиграция на млади хора в чужбина.
Какво се крие зад кулисите на този политически театър
Първо. Завърши неуспешното Българското председателство на Съвета на Европа на ЕС. И задокеанските и отсамокеанските „партньори“ вече нямат задръжки към България. Високото равнище на разпространението на наркотици, срастването на звена и служители на полицията и наркопласьорите и особено изчезването под носа на полицията и прокуратурата на една от най-видните фигури на наркобизнеса – Брендо, откровено ядоса „партньорските служби“. На българското правителство бе направен много силен е съществен укор за провала в борбата с корупцията и наркобизнеса. И българското правителство и прокуратурата се принудиха да покажат на обществото и на „партньорите“ активна борба с пласьорите на дрога, организираната престъпност, рекета и корупцията. Само с ареста и целенасочения тормоз на бившата кметица на „Младост“ се разбра, че не се убеждават „партньорите“, че има истинска борба с корупцията и наркоманията. Много са слабички доказателствата на прокуратурата.
И се избра Бургас, с известният от десетилетия четирикратен „споразумител“ с полицията и прокуратурата и определян от масовите средства за дезинформация като водеща фигура по Южното Черноморие – Димитър Желязков (Митьо Очите). А злите езици говорят, че той е помогнал на турското разузнаване да си открие автомобила със специалната разузнавателна апаратура. А дали е така? Коя да ти каже? Но Желязков е сложна фигура. И най-важното – далечко от София. Нали без да искат в София могат и да се разкрият връзки с най-високите етажи на държавната власт, с прокуратурата и със съда! Арестувани са 19 души, вадят се международни заповеди за арест, вдига се олелия до небесата колко сме непримирими към престъпността, организираната, включително и пласмента на наркотици. Задържани са само 6. Привличат се не само европейските, но и турските специални служби. Вниманието се акцентира само върху тази ОПГ. А истината е, че Черноморието (и Варненското, и Бургаското) има и други много значими ОПГ –та, но изглежда те са яко свързани с местните ръководни дейци на ГЕРБ и е опасно да се посяга на тях. Току-виж се развали показността на борбата с корупцията на властващите.
Второ. Фиаското с „успеха“ на Българското европредседателство и Македония. Българското правителство, лично Борисов, Захариева и Каракачанов обслужваха пряко американските интереси, а именно Македония насила да бъде вкарана в НАТО и силно да се отслаби руското влияние в Македония, Гърция и Сърбия. Тази дейност не е от първостепенен интерес за България. Бяха пренебрегнати същностните проблеми, които трябваше да бъдат в центъра на европредседателството като борбата с бедността, двойния стандарт на храните, Дунавската конвенция и т.н.
Но най-големият гаф бе подкрепата на Македония и съгласието с името Северна Македония. След подписването на договорите с България и Македония, Заев ни се изсмя и изплю в лицето на цяла България. Текстът поместен в редица сайтове е ясен: „Имаме вековно решение. (…) Македонски език, македонски народ, македонец, македонка, защитен и гарантирани веднъж завинаги. Стоим изправени пред нашите гордости – пред Кирил и Методи, Климент и Наум, Кръсте Петков Мисирков, пред Гоце Делчев, пред Блаже Конески, Кочо Рацин. (…) Няма вече договори, при които се избягва македонският език. (…) Ще стоим рамо до рамо с нашите западни партньори. Македонските младежи ще бъдат равни с връстниците си от ЕС, няма да има нужда да кандидатстват за паспорти от други държави“. Да не цитираме и казаното за Илинденското въстание.
И българското правителство дори не отправи протестна нота, не извика за обяснения македонския посланик! В историята ще останат трима политици, които признаха македонския език. А без „македонски език“ няма „македонска нация“. И това не са „любимите“ на Каракачанов Георги Димитров, Васил Коларов и т.н. „виновници“, аЙ.Б. Тито (който определяше алфавита на „македонската“ азбука), Бойко Борисов и Ципрас, подписали договори на „македонски“ език. Цялата културна българска общественост, огромната част от българските историци се възмути. Невъзмутими покровители на македонизма останаха управляващите и предимно Борисов и Каракачанов. От този гаф трябваше по някакъв начин да се отклони общественото внимание в България. А това става чрез любимите на обществото слова и действия за „борба с корупцията“ и „организираната престъпност“.
Трето. Силна атака срещу главния политически опонент – БСП, но и други партии. Значимият обществен интерес към предложената на Националното съвещание на БСП на 21 юли 2018 г. „Визия за България“, независимо, че тя е прекалено дълга и непълна като проблемни направления. Последва неочаквано от ГЕРБ и присъдружните им патриотари и депесари голям митинг на БСП на Бузлуджа. Телевизионният образ на БСП и нейната лидерка започна да се покачва. А това изплаши ГЕРБ и предимно Бойко Борисов, независимо, че Нинова почти непрекъснато го подкрепя по важни въпроси в Народното събрание. Трябваше да бъде ударена БСП по това, което тя най-много критикува ГЕРБ – корупцията. И Бенчо Бенчев бе много удобен за реализация на стратегията „Крадецът вика дръжте крадеца“. Обществена тайна е, че най-много и на-значимите сраствания на политика, партии, бизнес и власт има при ГЕРБ, под мъдрото ръководство на Цветанов, и при ДПС с многобройните обръчи от фирми. Обществена тайна е, че подобни ОПГ –та има и във Варна, в Кърджали, в редица малки градове по черноморското крайбрежие и в множество други места, както и тъй наречените гейтове – Суджукгейт, Кумгейт, НДК – гейт и т.н.
Бургас, Поморие и Несебър бяха и са удобни, понеже БСП не можа, и по точно местните ръководители на БСП от Бургас, включително и Зафиров от ИБ на БСП, не поискаха преди две години да се разделят с Бенчев, когато той се изцепи: „Аз мога без БСП, но БСП не може без мене“. Всички се вторачиха в това, че Бенчев е общински съветник от гражданската квота на БСП, но никой от журналисти и гербаджий не показа как е забогатял Бенчев от търговията със зърно, от субсидиите на ЕС за селско стопанство. А тези субсидии през последните 10 години се раздават от ГЕРБ и ДПС. Само с разграничаване от Бенчев БСП не може да се защити. В интерес на БСП е в цялата организация на БСП в Бургаска област да се проведат извънредни отчети и избори и да бъдат сменени от всякакви постове в БСП всички минали и настоящи ръководства, които явно или скрито са подкрепяли Бенчев или някакви други „милионери-социалисти“. Така както се развиват нещата вредите за БСП ще са големи, едва ли на футболен език резултатът ще е 7:0 за ГЕРБ, както пророкува доцент Вацев. По тази тема предстои развитие.
Атаката срещу ДПС е слаба. Избрана е фигура от миналото и това слабо впечатлява електората, че и ДПС е свързан с ОПГ –то. И съвсем естествено ръководството на ДПС в първите дни си мълчеше. Прави впечатление ударът срещу местното обединение „Сила“, но без да се подчертава, че това е местна коалиция. Ударът срещу БСП е на две равнища – областно бургаско и национално. А дали в страната няма ОПГ –та с участието на местни велможи от ГЕРБ? И защо тях не ги показват и анализират по бойкопослушните телевизии?
Четвърто. Шамарът от решението на Конституционния съд за политиката на ГЕРБ за признаване на противонародната и противоконституционната Истанбулска джендър-конвенция. ГЕРБ не успя навре да се разграничи от Захариева, която без специални пълномощия от Народното събрание е подписала тази конвенция от името на България. Както и от министъра на правосъдието, която показа, че не познава добре българската Конституция и по същество, иска или не иска това, работи против нея. Борисов с инстинкта си усеща, че тази позиция на ГЕРБ за подкрепа на Истанбулската конвенция може и най-вероятно ще се отрази негативно при следващите избори. Поради това трябва да се отклони вниманието от нея и от позицията на ГЕРБ.
Пето. Случката с ОПГ на Митьо Очите (известна криминална фигура от прехода), Бенчо Бенчев (общински съветник от гражданската квота на БСП), Несрин Узун (ДПС), Пейко Янков (Сила) и другите е сериозно предупреждение на ГЕРБ към мутроолигархическите групи в общините, че са подвластни само на ГЕРБ и че трябва да се подчиняват на ГЕРБ, в противен случай, дори да избягат в чужбина, лесно ще им се спретне от послушните на ГЕРБ Прокуратура и Специализиран съд дело, което и да не ги вкара в затвора, ще им провали бизнеса. Защо центърът на акцията е в Несебър, Поморие и Бургас? Там, в тези общини е най-силно развито местното феодално начало, където силови групировки, хора със съмнителен бизнес и общински структура са се сраснали. Там политическите партии, особено в Несебър и Поморие на практика нямат влияние. Там се формират инициативни комитети като параван на задкулистието – „Море“, „Сила“, „Зора“. Несебър се управлява трети мандат от „независим“ кмет. Но независим от кого – от политическите партии и от гражданите ли?
В крайморските общини има най-голяма далавера. Там в туризма се перат огромни пари, по-голямата част от туризма е в сивата икономика. Там е развито строителството и ремонта на инфраструктурата и туристическата база, а те са също в голямата си част свързани със сивата икономика и с далаверите чрез обществените поръчки. И ето тук сериозно са настъпени интересите на ГЕРБ като партия главен разпоредител с обществените поръчки.
В общините в Южното черноморско крайбрежие ГЕРБ силно доминира и като кметове и като общински съветници. И по същество може да прави каквото си иска. Но изключението е най-тлъстото парче от баницата – Слънчев бряг и пряко свързаните с него общини Несебър и Поморие. По данните на ЦИК на изборите 2015 г. във крайморските общини кметовете са от ГЕРБ, с изключение на Несебър. А при състава на общинските съвет ГЕРБ самостоятелно има над 50% от общия им брой в Бургас, Созопол, Приморско и Царево, в Поморие има равенство, но в Несебър броят на общинските съветници на ГЕРБ е само 20% от общия състав. А предстоят местни избори и ГЕРБ иска да овладее и най-тлъстото парче от баницата като респектира не само ОПГ –тата, но и техните съдружници в местните органи на властта. На този терен (района на и около Слънчев бряг) има битка между криминални образувания за надмощие и влияние в разпространение на наркотици и рекет на сивия сектор в туризма, търговията и строителството и дребния и среден бизнес. На никой от журналистите не му направи впечатление, че служителят на „Аркус“ Очите е бил специалист по набиране на клиенти за охрана. А в цял свят рекетът на търговските обекти и фирми е под формата на „защита“ на обект. Дали този експерт на „Аркус“ се е занимавал с рекет или не, трябва да докаже следствието, разбира се ако иска и/или му позволят.
Като всяка театрална постановка, така и Бургаския политически театър формира различна зрителска реакция. Някога в България имаше театър, но имаше и театрална критика, която да посочва достойнствата и недостатъците на постановката. Сега тази роля се изпълнява от лишените от свобода на словото национални медии и предимно ефирните национални телевизии и добре финансираните от задкулисието сайтове. Както и след предишната политическа театрална постановка „Подкупен кмет“ (но не от най-подкупната властваща партия), политическото ехо заглъхва. Остават само напъните на Прокуратурата да оправдае своите безобразни действия и последващите международни присъди срещу България.
Постепенно ще заглъхне и политическото ехо на Бургаския политически театър. Но в голяма част от хората ще остане някакво впечатление, че БСП е свързана със задкулисни действия на местна почва. А това е главната цел на недотам умело режисираната постановка. Излишната показност в арестите е доказателство за политизиране на работата на Специализираната прокуратура и МВР в полза на ГЕРБ. В очакване сме на следващата политическа театрална постановка, свързана с предстоящите европейски и общински избори през следващата година.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент