Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2010 13:48 - Президент за "чудо и приказ!"
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 700 Коментари: 0 Гласове:
2



Измиращите български дечица и тяхната “антибългарска кампания”
   


image"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал".

Помните ли кой каза тези думи и по какъв повод?

Каза ги българският президент – на 9-ти март 2008 г. – по повод филма на ВВС за условията, при които живеят децата в дома за деца с умствени увреждания в Могилино. В унисон с неговите думи подсъдимата днес за корупция в особено големи размери Емилия Масларова – тогава социален министър, допълни, че филмът бил злонамерен и клеветнически към България, и го определи като една много груба манипулация.

Би трябвало президентът да следи внимателно темата – защото е на път да пропусне следващия “щрих” от въпросната антибългарска кампания. Щрихът този път е нанесен от ръката на българската прокуратура, която обяви, че започва разследване за смъртта на 75 деца в подобни домове – починали в последните осем години.  И се закани, че ще обиколи всички тези приюти за деца с увреждания, че ще провери всеки смъртен акт – за да стигне до истината за това шокиращо ниво на смъртност, породено от условията на живот, които тогава – преди две години – шокираха цяла Европа. (Само българският президент – не. Хвала му за хладнокръвието!)

Седемдесет и пет мъртви деца, г-н президент! Това е цифрата, която трябва да впишете в активите на провидяната от Вас антибългарска кампания.

Само не си мислете, че прокуратурата е виновна за поредното антибългарско изстъпление. Не – истината е, че тя самата е дадена под съд от Български Хелзингски комитет - за отказ да разследва въпросните 75 смъртни случаи за периода от 2000г. до 2008 г., както и неопределен брой телесни повреди на деца с увреждания в същите тези домове.

За какво по-точно става дума, говорят конкретните данни, които са установени и от прокуратурата, но без да бъде потърсена отговорност от виновните за детската смъртност лица. Примерно: в дома в село Крушари за 1 година умират 10 деца. Тогава прокурорската проверка констатира, че смъртността при децата с умствени увреждания е „нормално“ и естествено, „често срещано“ явление. В този случай прокурорското мнение едно към едно съвпада с думите на министър Масларова, че горките дечица “толкова си могат”.

От 2003 до 2007 г. в институцията в село Петрово са намерили смъртта си 20 деца. И – забележете! – в смъртните актове на всички тях била посочена една и съща причина –„остра дихателна и сърдечна недостатъчност”. И като капак на всичко: на нито едно дете не е направена аутопсия.

Във връзка с опитите да бъдат потърсени отговорни за тези загинали в блатото на безотговорността български деца, от БХК обобщват следните свои изводи:

“В края на 2007 г. Българският хелзинкски комитет поиска от Главния прокурор на Република България да разпореди цялостна проверка на всички институции за деца с умствени и физически увреждания. Проверката започна. Тогава, в началото на 2008 г., ни изглеждаше очевидно, че отговорни трябва да има. Че неглижирането не може да не бъде видяно от прокурорите, след като Европа го видя и го осъди.

Но оптимизмът ни се оказа безпочвен. Месец след месец отказите на различните прокуратури се трупаха. През октомври 2008 г. вече знаехме: В нито една институция, включително и в Могилино, не бяха разкрити никакви данни за престъпления. Не бяха образувани досъдебни производства. Не бяха предприети мерки за търсене на отговорност.

И, въпреки че в постановленията се съдържаха плашещи данни, прокурорите бяха пренебрегнали собствените си констатации с нелепи обяснения. Там, където бяха разкрити двадесет смъртни случая, настъпили за пет години, или бяха разкрити десет случая на смърт на деца за две години, беше отбелязано, че това е обичайно явление. Други констатации оставяха необяснени: Фрактури. Изгаряния. Сериозни заболявания, вън от кръга на тези, от които децата страдат. Всичко това беше останало констатирано и покрито с мълчание.

И нищо за недохранването или раните от обездвижване. За насилието над деца. За липсата на адекватна грижа.”

imageКак ви звучи всичко това, г-н Президент? Този втори дубъл на гнусната и долна “антибългарска кампания”, срещу която тъй мъжествено възроптахте – сътворена от някакви си неправителствени организации, позволяващи си да изнудват прокуратурата да предприеме разследвания, която тя на добра воля никога не би предприела?

Същият случай както с ОЛАФ и Вашия спонсор Людмил Стойков, нали? С ония нещастни 7,5 милиона евро по САПАРД? Само дето докато българския съд, яхнат от Вашия бивш юридически съветник Лазар Груев, не преви гръбнак пред някакъв си ОЛАФ, както и пред челния пример на немския съд, прокурорите клекнаха пред перспективата да бъдат съдени за безучастност спрямо смъртта на... някакви си 75 деца, издъхнали в домове като този в Могилино. (От общо 1502, обитаващи тези домове. Голяма работа санким!)

Вероятно затова заявихте тъй самокритично, че: “Ние свикнахме от предишните десетина години да ходим в Брюксел да се оплакваме или да се оправдаваме. Вече ми е обидно да го правим”. Обидно, наистина – да карат един президент, един мъжествен трепач на вуци и ахари да се съобразява с някакъв си Европейски съюз... А спомняте ли, г-н Президент, на какъв фон направихте това си мъжествено изявление – и пред чии очи? Пред българските деца го направихте, г-н Президент. Пред българските деца.
11 март 2010 г.
Едвин Сугарев

 





Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25900846
Постинги: 14132
Коментари: 18291
Гласове: 24776
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031