2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал".
Помните ли кой каза тези думи и по какъв повод?
Каза ги българският президент – на 9-ти март 2008 г. – по повод филма на ВВС за условията, при които живеят децата в дома за деца с умствени увреждания в Могилино. В унисон с неговите думи подсъдимата днес за корупция в особено големи размери Емилия Масларова – тогава социален министър, допълни, че филмът бил злонамерен и клеветнически към България, и го определи като една много груба манипулация.
Би трябвало президентът да следи внимателно темата – защото е на път да пропусне следващия “щрих” от въпросната антибългарска кампания. Щрихът този път е нанесен от ръката на българската прокуратура, която обяви, че започва разследване за смъртта на 75 деца в подобни домове – починали в последните осем години. И се закани, че ще обиколи всички тези приюти за деца с увреждания, че ще провери всеки смъртен акт – за да стигне до истината за това шокиращо ниво на смъртност, породено от условията на живот, които тогава – преди две години – шокираха цяла Европа. (Само българският президент – не. Хвала му за хладнокръвието!)
Седемдесет и пет мъртви деца, г-н президент! Това е цифрата, която трябва да впишете в активите на провидяната от Вас антибългарска кампания.
Само не си мислете, че прокуратурата е виновна за поредното антибългарско изстъпление. Не – истината е, че тя самата е дадена под съд от Български Хелзингски комитет - за отказ да разследва въпросните 75 смъртни случаи за периода от 2000г. до 2008 г., както и неопределен брой телесни повреди на деца с увреждания в същите тези домове.
За какво по-точно става дума, говорят конкретните данни, които са установени и от прокуратурата, но без да бъде потърсена отговорност от виновните за детската смъртност лица. Примерно: в дома в село Крушари за 1 година умират 10 деца. Тогава прокурорската проверка констатира, че смъртността при децата с умствени увреждания е „нормално“ и естествено, „често срещано“ явление. В този случай прокурорското мнение едно към едно съвпада с думите на министър Масларова, че горките дечица “толкова си могат”.
От 2003 до 2007 г. в институцията в село Петрово са намерили смъртта си 20 деца. И – забележете! – в смъртните актове на всички тях била посочена една и съща причина –„остра дихателна и сърдечна недостатъчност”. И като капак на всичко: на нито едно дете не е направена аутопсия.
Във връзка с опитите да бъдат потърсени отговорни за тези загинали в блатото на безотговорността български деца, от БХК обобщват следните свои изводи:
“В края на 2007 г. Българският хелзинкски комитет поиска от Главния прокурор на Република България да разпореди цялостна проверка на всички институции за деца с умствени и физически увреждания. Проверката започна. Тогава, в началото на 2008 г., ни изглеждаше очевидно, че отговорни трябва да има. Че неглижирането не може да не бъде видяно от прокурорите, след като Европа го видя и го осъди.
Но оптимизмът ни се оказа безпочвен. Месец след месец отказите на различните прокуратури се трупаха. През октомври 2008 г. вече знаехме: В нито една институция, включително и в Могилино, не бяха разкрити никакви данни за престъпления. Не бяха образувани досъдебни производства. Не бяха предприети мерки за търсене на отговорност.
И, въпреки че в постановленията се съдържаха плашещи данни, прокурорите бяха пренебрегнали собствените си констатации с нелепи обяснения. Там, където бяха разкрити двадесет смъртни случая, настъпили за пет години, или бяха разкрити десет случая на смърт на деца за две години, беше отбелязано, че това е обичайно явление. Други констатации оставяха необяснени: Фрактури. Изгаряния. Сериозни заболявания, вън от кръга на тези, от които децата страдат. Всичко това беше останало констатирано и покрито с мълчание.
И нищо за недохранването или раните от обездвижване. За насилието над деца. За липсата на адекватна грижа.”
Как ви звучи всичко това, г-н Президент? Този втори дубъл на гнусната и долна “антибългарска кампания”, срещу която тъй мъжествено възроптахте – сътворена от някакви си неправителствени организации, позволяващи си да изнудват прокуратурата да предприеме разследвания, която тя на добра воля никога не би предприела?
Същият случай както с ОЛАФ и Вашия спонсор Людмил Стойков, нали? С ония нещастни 7,5 милиона евро по САПАРД? Само дето докато българския съд, яхнат от Вашия бивш юридически съветник Лазар Груев, не преви гръбнак пред някакъв си ОЛАФ, както и пред челния пример на немския съд, прокурорите клекнаха пред перспективата да бъдат съдени за безучастност спрямо смъртта на... някакви си 75 деца, издъхнали в домове като този в Могилино. (От общо 1502, обитаващи тези домове. Голяма работа санким!)
Вероятно затова заявихте тъй самокритично, че: “Ние свикнахме от предишните десетина години да ходим в Брюксел да се оплакваме или да се оправдаваме. Вече ми е обидно да го правим”. Обидно, наистина – да карат един президент, един мъжествен трепач на вуци и ахари да се съобразява с някакъв си Европейски съюз... А спомняте ли, г-н Президент, на какъв фон направихте това си мъжествено изявление – и пред чии очи? Пред българските деца го направихте, г-н Президент. Пред българските деца.
11 март 2010 г.
Едвин Сугарев