Постинг
17.04.2013 20:04 -
Инж. Никодим ТРИФОНОВ на 80: Мисля, че ако спра да работя, ще рухна!
Автор: zabunova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3151 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2013 23:17
Прочетен: 3151 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 19.04.2013 23:17
ЧРД!
На 9 април той празнува рождения си ден и покани онези, с които три десетилетия изгражда и развива едно от най-проспериращите предприятия в летописа на беленската икономика. Исках на партито, организирано в чест на 8-те десетилетия живот на познатия на всички беленчани инж. Никодим Трифонов да не говорим за „Латекс”, заводът, в който, преди смяната на системата да разруши и помете, 1500 души не само изкарваха препитането си, но и създадоха социални придобивки, на които всички от околността естествено завиждаха. Както и на дългогодишния му директор, позорно изгонен от предприятието, което го превърна в легенда – на трудолюбие, умно прогнозиране и доброта в полза на хората. В конкретния случай това за хората не е клиширана фраза, която днес ечи от телевизионния екран, а някаква особена обсебеност да работиш и пламът да си полезен.
В разговора с юбиляра много от споделените съкровени истини сега звучат отрезвяващо: - Притесняват ли те годините? - Не! - Как приемаш тази възраст? - Като нещо естествено, не можеш да избягаш от себе си! - Губи ли нещо човек с годините? - Не, не губи! Става по-мъдър. Аз съм свикнал с хората и без хората съм нищо! Вярвам в хората! - Каза, че след два месеца „Латекс” щеше да стане на 50 години. - В разговор с хората, които съм поканил тук, решихме да почетем тая дата. - Откъде е това желание да не спираш, да не се отказваш... Аз ти говоря на ти, макар че дълбоко се прекланям пред твоето присъствие, ум , възраст и дело. - Няма проблем! Аз мисля, че човек е програмиран предварително. И всичко му е заложено от родителите. Майка ми беше много благ човек. Баща ми бе човек на риска, но също много човечен. Имах 5 сестри и в една възраст те се отделиха, аз живеех при баба си и дядо си. - Научиха те на труд. - Да, майка ми и баща ми бяха трудолюбиви хора, дядо ми също. - Хората отбелязваха в поздравленията си твоето значение в техния живот. „Латекс” ли бе цветчето, мечтата на твоя живот, тъгата, скръбта сега? - Естествено, аз оставих там 30 години! Започнахме на гола поляна. Няма да забравя деня, в който ме извикаха в Градския комитет, заведоха ме на тази поляна и казаха: "Тук ще сторим завод! Запрятай ръкави и почвай!" Така беше! - Какво не разбраха хората при смяната на системата, че допуснаха ликвиирането на предпирятията? - Моето виждане е, че смяната на системата извършиха неграмотни хора, които не можеха да оценят и не могат да си представят какво е това развитие. Сред тях имаше доблестни, които дойдоха и ми казаха: "Нямаме нищо против теб, но се съгласихме да застанем срещу теб, за да вземем апартаментите на ниски цени." И това е още по-обидно – искат нещо наготово, без пари, без труд и заслуга...
- Не проумяха, че ще загубят всичко. Сега апартаментите са празни, защото като се ликвидира предприятието, хората загубиха работата си, а като нямат работа, няма и смисъл да живеят в квартала.
- „Латекс” имаше всички условия за труд, почивка и отдих, хранене. Имаше жилищни блокове, детска градина, здравна служба, почивна база, силно развито помощно стопанство. В един момент решихме да даваме безплатна храна на хората. В Министерството не ми разрешиха, казаха че максимумът, който можеше и който давахме, бе 40 процента. Колективът беше сплотен, здраво работеше - аз силно вярвах на тези хора и разчитах на тях! Имахме подкрепата на министерството и окръжните фактори. Когато строях водопровода за жилищните блокове, пред кабинета ми бяха дошли едни от най-устатите жени и като отворих вратата, ме почнаха. Нямало вода на горните етажи. Вода за два дни не се прокарва, отговорих им и на другия ден бях в министерството. Дадоха 700 000 лева и за 4 месеца докарахме 76 л/сек вода на Гара Бяла. Бяха положени 700 тона стоманени тръби – сега това за два петилетки не могат да го направят! - Сега като гледаш протестиращите по улиците, като знаеш, че икономиката е срутена, че е ударен малкия и средния бизнес, пуска се думата "национализация", мислиш ли, че онзи завод може да заработи, да се възстанови икономиката? - Не, там няма нищо! Производството не е само сградата - то е процес! А и при тази политика, която се води... Не знам, може би трябва нещо по-осезателно да се предприеме! И тези, които сложиха крак на развитието на България, трябва да излязат от тая орбита. - Не смяташ ли, че трябва да се уважават хората, които могат да правят бизнес? - Бизнесмените не трябва да се разглеждат под общ знаменател! Има такива, които използват държавни структури и непочтено се облагодетелстват. Има други, които не могат да намерят дамара. Има и успяващи, въпреки всички трудности. - Ти си от онези, които могат! Сега имаш своя собствена фирма... - Аз без работа не мога да стоя и като ми казаха преди двайсетина години, че ще ме изгонят, излязох, хванах теслата и чука и започнах да правя палети. После заедно с мен палети почнаха да коват и двамата доктори – зетьовете ми! - Сред всичките ти внуци разбрах, че има и един Никодим-младши! - Умно и добро момче е, завърши право с отличие, има амбиции да се развива в професията и аз го подкрепям! И другите ми две внучки са много добри! - Какво ти носи хубавото в живота, уюта, удоволствието? - Най-голямо удоволствие изпитвам от възможността всеки ден да мога да бъда на работа! Просто работя на 7 дневен режим - през 5-те дни – по 12 часа на ден, а в събота и неделя – до обяд. - Има ли и на 80 човек още мечти? - Има! Да направиш нещо повече! Ние сме две –три фирми под една шапка и стремежът ни е да излезем на външните пазари. Вече сме на пазара в Албания, Македония, Турция, Румъния и сега правим опити за контакти в Украйна. - Кое е най-хубавото на дългия живот – честността, работоспособността, устойчивостта, удоволствията? - Най-хубавото е човек да е здрав и да има мерак да работи! Аз, ако се откажа да работя, мисля че ще рухна бързо. Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
В разговора с юбиляра много от споделените съкровени истини сега звучат отрезвяващо: - Притесняват ли те годините? - Не! - Как приемаш тази възраст? - Като нещо естествено, не можеш да избягаш от себе си! - Губи ли нещо човек с годините? - Не, не губи! Става по-мъдър. Аз съм свикнал с хората и без хората съм нищо! Вярвам в хората! - Каза, че след два месеца „Латекс” щеше да стане на 50 години. - В разговор с хората, които съм поканил тук, решихме да почетем тая дата. - Откъде е това желание да не спираш, да не се отказваш... Аз ти говоря на ти, макар че дълбоко се прекланям пред твоето присъствие, ум , възраст и дело. - Няма проблем! Аз мисля, че човек е програмиран предварително. И всичко му е заложено от родителите. Майка ми беше много благ човек. Баща ми бе човек на риска, но също много човечен. Имах 5 сестри и в една възраст те се отделиха, аз живеех при баба си и дядо си. - Научиха те на труд. - Да, майка ми и баща ми бяха трудолюбиви хора, дядо ми също. - Хората отбелязваха в поздравленията си твоето значение в техния живот. „Латекс” ли бе цветчето, мечтата на твоя живот, тъгата, скръбта сега? - Естествено, аз оставих там 30 години! Започнахме на гола поляна. Няма да забравя деня, в който ме извикаха в Градския комитет, заведоха ме на тази поляна и казаха: "Тук ще сторим завод! Запрятай ръкави и почвай!" Така беше! - Какво не разбраха хората при смяната на системата, че допуснаха ликвиирането на предпирятията? - Моето виждане е, че смяната на системата извършиха неграмотни хора, които не можеха да оценят и не могат да си представят какво е това развитие. Сред тях имаше доблестни, които дойдоха и ми казаха: "Нямаме нищо против теб, но се съгласихме да застанем срещу теб, за да вземем апартаментите на ниски цени." И това е още по-обидно – искат нещо наготово, без пари, без труд и заслуга...
- Не проумяха, че ще загубят всичко. Сега апартаментите са празни, защото като се ликвидира предприятието, хората загубиха работата си, а като нямат работа, няма и смисъл да живеят в квартала.
- „Латекс” имаше всички условия за труд, почивка и отдих, хранене. Имаше жилищни блокове, детска градина, здравна служба, почивна база, силно развито помощно стопанство. В един момент решихме да даваме безплатна храна на хората. В Министерството не ми разрешиха, казаха че максимумът, който можеше и който давахме, бе 40 процента. Колективът беше сплотен, здраво работеше - аз силно вярвах на тези хора и разчитах на тях! Имахме подкрепата на министерството и окръжните фактори. Когато строях водопровода за жилищните блокове, пред кабинета ми бяха дошли едни от най-устатите жени и като отворих вратата, ме почнаха. Нямало вода на горните етажи. Вода за два дни не се прокарва, отговорих им и на другия ден бях в министерството. Дадоха 700 000 лева и за 4 месеца докарахме 76 л/сек вода на Гара Бяла. Бяха положени 700 тона стоманени тръби – сега това за два петилетки не могат да го направят! - Сега като гледаш протестиращите по улиците, като знаеш, че икономиката е срутена, че е ударен малкия и средния бизнес, пуска се думата "национализация", мислиш ли, че онзи завод може да заработи, да се възстанови икономиката? - Не, там няма нищо! Производството не е само сградата - то е процес! А и при тази политика, която се води... Не знам, може би трябва нещо по-осезателно да се предприеме! И тези, които сложиха крак на развитието на България, трябва да излязат от тая орбита. - Не смяташ ли, че трябва да се уважават хората, които могат да правят бизнес? - Бизнесмените не трябва да се разглеждат под общ знаменател! Има такива, които използват държавни структури и непочтено се облагодетелстват. Има други, които не могат да намерят дамара. Има и успяващи, въпреки всички трудности. - Ти си от онези, които могат! Сега имаш своя собствена фирма... - Аз без работа не мога да стоя и като ми казаха преди двайсетина години, че ще ме изгонят, излязох, хванах теслата и чука и започнах да правя палети. После заедно с мен палети почнаха да коват и двамата доктори – зетьовете ми! - Сред всичките ти внуци разбрах, че има и един Никодим-младши! - Умно и добро момче е, завърши право с отличие, има амбиции да се развива в професията и аз го подкрепям! И другите ми две внучки са много добри! - Какво ти носи хубавото в живота, уюта, удоволствието? - Най-голямо удоволствие изпитвам от възможността всеки ден да мога да бъда на работа! Просто работя на 7 дневен режим - през 5-те дни – по 12 часа на ден, а в събота и неделя – до обяд. - Има ли и на 80 човек още мечти? - Има! Да направиш нещо повече! Ние сме две –три фирми под една шапка и стремежът ни е да излезем на външните пазари. Вече сме на пазара в Албания, Македония, Турция, Румъния и сега правим опити за контакти в Украйна. - Кое е най-хубавото на дългия живот – честността, работоспособността, устойчивостта, удоволствията? - Най-хубавото е човек да е здрав и да има мерак да работи! Аз, ако се откажа да работя, мисля че ще рухна бързо. Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
ДА БРЪКНЕМ В КОША С МРЪСНОТО БЕЛЬО
ЕК инспектира българският ядрен реактор ...
ЩО Е МАКЕ, ВСЕ Е Л@ЙНО
ЕК инспектира българският ядрен реактор ...
ЩО Е МАКЕ, ВСЕ Е Л@ЙНО
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще чакам за отговор, като ще проверявам периодично тази тема. Естествено въпросите ми към него са свързани с производството на завода Латекс.
цитирайelectron написа:
Ще чакам за отговор, като ще проверявам периодично тази тема. Естествено въпросите ми към него са свързани с производството на завода Латекс.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.