2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 523 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2020 20:21
pixabay.com
ХОРАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ИСКРЕНОСТ
- категория: Вдъхновение
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3117-horata-se-nujdaqt-ot-iskrenost?fbclid=IwAR0UiiWQXLcyz0BWIg9RDiU1ADJhgQmhax_5sNRPvZsCZUDh8xH2JtBu9n8
Като социални същества се опитваме да живеем според някакви общи правила. А ако тези правила са само в главите ни? Ако задължението не идва от никого другиго, а от самите нас?
Изграждането на образ е изморително, изпиващо и потискащо, защото означава неприемане на себе си и самобичуване. Стараейки се да подчертаем едни характеристики и да скрием други, ние изкривяваме цялостната представа за човека, а последствията от това се носят сякаш във въздуха, достигайки всички ни.
Сами подхранваме съсипващите ни изисквания – от една страна толерирайки външната безупречност, а от друга, съдейки всяко отклонение от нея. Така онези, получили приза „перфектни“, се чувстват длъжни да поддържат реномето си, защото знаят, че при първата грешка ще бъдат отлъчени, а гледащите ги „обикновени“ доброволно поставят на плещите си товара да им подражават, за да бъдат възприети.
Уж и от двете страни сме се затичали към пълноценност, а все стигаме някак до бляскаво опакованата празнота.
Нашето общество е змията, която сама яде опашката си. Ние даваме и си отнемаме властта. Затворници сме на страха от това, че сме истински, че сме просто хора – уязвими, изплашени, влюбени, даващи и нуждаещи се от обич, подкрепа и доброта. Но този страх, изкаран наяве, разкрива своята голяма илюзорност.
Истина е, че си приличаме много повече, отколкото си мислим. Онова, което се притесняваме да споделим, най-често е изпитано преживяване и за останалите. Същите тези мисли, същите тези чувства и разсъждения навярно са част от историята и на много други хора, с които, обаче, се разминаваме без да си дадем утеха, заслепени от задължението да бъдем безупречни.
А всъщност бушуващите в нас вълни са не слабостта, а силата ни, не провал, а успех, не калта, а цветето, което пониква от нея. В несподелеността ума започва да категоризира вътрешните изживявания с добро и зло, отнемайки ни шанса да видим колко красота притежава всяка емоция.
Криейки се, започваме да губим връзката със същността си – истинска, човешка и присъща. В паниката не можем да повярваме дори, че сме нормални и се втурваме да подхраним маската, намирайки в нея поне моментно успокоение, вместо да приемем всяка наша страна и така да живеем в лекота без нуждата от одобрение.
Искреността е това, което ни трябва. Кога ще си разрешим с увереност да споделим за следите от нашата човешка страна? Превърна се в смелост да не се опитваш да бъдеш нещо по-достойно, по-пълноценно от това, което виждаш в огледалото сутринта.
Колкото повече сме честни, колкото сме истински, толкова повече топлина и обич ще намираме, защото всъщност искаме именно това, но тъй като не вярваме, че го заслужаваме, създаваме куп безумни правила.
Тази верига от скрити, недоизказани усещания и мисли я създаваме сами, а после сами й се и подчиняваме. Роби сме, но не на другиго, а на себе си и ще е така, докато някой не покаже неподправеността, която носи и прекъсвайки кръга на ненужна самота, докаже, че сме хора, което всъщност е и най-хубавата ни страна.
автор: Маркрит Чилингирян/ Airletters
Вижте още: ТИ СТАВАШ "ИСТИНСКИЯТ СЕБЕ СИ", КОГАТО...