Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 20:20 - ХОРАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ИСКРЕНОСТ
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 244 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 01.03 20:21


  image

pixabay.com

ХОРАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ИСКРЕНОСТ
  • категория: Вдъхновение


https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3117-horata-se-nujdaqt-ot-iskrenost?fbclid=IwAR0UiiWQXLcyz0BWIg9RDiU1ADJhgQmhax_5sNRPvZsCZUDh8xH2JtBu9n8

Като социални същества се опитваме да живеем според някакви общи правила. А ако тези правила са само в главите ни? Ако задължението не идва от никого другиго, а от самите нас?

Изграждането на образ е изморително, изпиващо и потискащо, защото означава неприемане на себе си и самобичуване. Стараейки се да подчертаем едни характеристики и да скрием други, ние изкривяваме цялостната представа за човека, а последствията от това се носят сякаш във въздуха, достигайки всички ни.

Сами подхранваме съсипващите ни изисквания – от една страна толерирайки външната безупречност, а от друга, съдейки всяко отклонение от нея. Така онези, получили приза „перфектни“, се чувстват длъжни да поддържат реномето си, защото знаят, че при първата грешка ще бъдат отлъчени, а гледащите ги „обикновени“ доброволно поставят на плещите си товара да им подражават, за да бъдат възприети.

Уж и от двете страни сме се затичали към пълноценност, а все стигаме някак до бляскаво опакованата празнота.

Нашето общество е змията, която сама яде опашката си. Ние даваме и си отнемаме властта. Затворници сме на страха от това, че сме истински, че сме просто хора – уязвими, изплашени, влюбени, даващи и нуждаещи се от обич, подкрепа и доброта. Но този страх, изкаран наяве, разкрива своята голяма илюзорност.

Истина е, че си приличаме много повече, отколкото си мислим. Онова, което се притесняваме да споделим, най-често е изпитано преживяване и за останалите. Същите тези мисли, същите тези чувства и разсъждения навярно са част от историята и на много други хора, с които, обаче, се разминаваме без да си дадем утеха, заслепени от задължението да бъдем безупречни.

А всъщност бушуващите в нас вълни са не слабостта, а силата ни, не провал, а успех, не калта, а цветето, което пониква от нея. В несподелеността ума започва да категоризира вътрешните изживявания с добро и зло, отнемайки ни шанса да видим колко красота притежава всяка емоция.

Криейки се, започваме да губим връзката със същността си – истинска, човешка и присъща. В паниката не можем да повярваме дори, че сме нормални и се втурваме да подхраним маската, намирайки в нея поне моментно успокоение, вместо да приемем всяка наша страна и така да живеем в лекота без нуждата от одобрение.

Искреността е това, което ни трябва. Кога ще си разрешим с увереност да споделим за следите от нашата човешка страна? Превърна се в смелост да не се опитваш да бъдеш нещо по-достойно, по-пълноценно от това, което виждаш в огледалото сутринта.

Колкото повече сме честни, колкото сме истински, толкова повече топлина и обич ще намираме, защото всъщност искаме именно това, но тъй като не вярваме, че го заслужаваме, създаваме куп безумни правила.

Тази верига от скрити, недоизказани усещания и мисли я създаваме сами, а после сами й се и подчиняваме. Роби сме, но не на другиго, а на себе си и ще е така, докато някой не покаже неподправеността, която носи и прекъсвайки кръга на ненужна самота, докаже, че сме хора, което всъщност е и най-хубавата ни страна.

автор: Маркрит Чилингирян/ Airletters

Вижте още: ТИ СТАВАШ "ИСТИНСКИЯТ СЕБЕ СИ", КОГАТО...




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. anetta - Няма нищо
01.03 20:34
по-лесно от това да си честен. Тогава човек получава свободата да бъде себе си. Винаги съм се чудила от какво може да го е страх един възрастен човек? Че няма да бъде харесван от всички? Че ще бъде порицан? Какво?
цитирай
2. zahariada - Да
02.03 08:47
Права си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 28634267
Постинги: 16564
Коментари: 19561
Гласове: 26236
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031