2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Благодарение на телескопите може не само да се разглежда звездното небе, но и да се изучават законите на физиката.
Може да се определи скоростта, с която се разширява Вселената, да се види раждането на звезди, да се открият изменения в атмосферата на далечни планети и много други неща.
Как ще се измени Вселената в далечното бъдеще? Да се опитаме да си го представим.
1 милион години – появата на съперникСлънцето Бетелгейзе, което се намира на около 640 светлинни години от Земята в съзвездието Орион, е една от най-големите и ярки звезди в нашата галактика.
Тя е 20 пъти по-голяма от Слънцето и излъчва 100 000 пъти повече светлина. Независимо от това звездата се приближава към своя край, затова се смята, че Бетелгейзе ще се взриви в свръхнова в близките милиони години.
Взривът няма да бъде забелязан веднага – пътешествието до Земята ще отнеме 640 години. А това значи, че Бетелгейзе може и вече да се е взривила преди няколкостотин години, но ние още да не знаем за това.
1,4 милиона години – неспокойно времеУчените смятат, че звездата Gliese 710 – оранжево джудже, с 40% по-леко от Слънцето, намиращо се на 64 светлинни години от Земята – може да унищожи ледените комети в облака на Оорт, разположен към края на нашата Слънчева система.
Моделиране, проведено от Вадим Бобилев от Пулковската астрономическа обсерватория в Санкт Петербург, сочи, че звездата може да има значително влияние върху нас.
Има 86% вероятност, че Gliese 710 ще премине на разстояние половин парсек от Слънцето, което ще бъде доста опасно за Земята.
8 милиона години – Марс се сдобива с пръстениРазположен на 6000 км над повърхността на Марс, Фобос е един от двата естествени спътника на Червената планета и се върти над нея на по-ниско разстояние в сравнение с всеки друг спътник в Слънчевата система.
Поради малкото разстояние Фобос извършва пълен оборот около Марс, преди да направи пълен оборот около собствената си ос.
Доста краткият орбитален период заедно с непосредствената близост до планетата и приливните взаимодействия между Фобос и Марс ще доведат накрая до един от двата възможни сценария – или Фобос ще се разпадне и ще образува пръстени, или ще достигне пределно разстояние над повърхността на Марс и ще се вреже в Червената планета.
4 милиарда години – смърт на Слънчевата системаПоради разширението на Слънцето в този момент нашата планета ще прилича на изпържено парче скала, което дори отдалече няма да е подходящо за съществуването на човека.
Дълго преди това цялата вода на планетата ще се изпари, растителността ще измре, а атмосферата завинаги ще отлети в Космоса, отнасяйки със себе си целия живот.
Ако оцелелите далечни планети не бъдат принудени да преминат на по-широки орбити около умиращото Слънце, те може да се отделят напълно от нашата Слънчева система. След това някои от ледените спътници може да се разтопят и да станат годни за живот.
Виж повече ТУК