2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка… В къщичката има само една стая. В стаята – една маса и два стола. До прозореца е креватчето на Ането, а до камината – големият дървен креват на дяда Ивана. Цялата стая свети от чистота… Ането е послушно момиче. То шъта: мете къщата и малкото дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчетата на дядовото Иваново палто…
Сигурно всички помнят поне началото на най-прекрасната детска повест на сладкодумеца Ангел Каралийчев – „Ането“, но вероятно малцина знаят историята на това произведение.
Историята е трагична.
След като само преди три години е погребал първородния си син, писателят изведнъж загубва и дъщеричката си Ани. Красивото и здраво момиченце, което даже печели конкурс за най-гледано дете, издъхва в ръцете му още преди да навърши две годинки. Лекарите казват, че се дължи на прехранване, но причината вероятно е несъвместимост между родителите.
След трагедията те са сразени. Каралийчев престава да пише за кратко. После се затваря в стаята си и пише до изнемога, за да преодолее мъката. Така завършва започната още преди смъртта на дъщеричката си книга „Ането“, която и до ден днешен се издава и преиздава. После приятелят му, поетът Никола Фурнаджиев, започва да го води на риболов, за да го разсее. А какво й е на жена му Вела – съсипана, без любимото си занимание – театъра, и безкрайно самотна, само тя си знае!
Когато среща Каралийчев, Вела Ушева е изгряваща звезда в трупата на Народния театър и вече е направила и филмовия си дебют в игралния филм „Под старото небе“. Завършила е актьорско майсторство в Германия, там е рецитирала на немски език поемата на Гео Милев „Септември“ и е взривявала салоните, а след като се завръща в България, е назначена направо в Народния. А във филма „Под старото небе“ по едноименната пиеса на Цанко Церковски изпълнява ролята на селската хубавица Севдана, която има трагична съдба, полудява и накрая издъхва в ръцете на баща си и дядо си.
Каралийчев по това време е на 24 години и е студент по дипломация в Свободния университет, след като преди това за кратко учи химия. Толкова е беден, че негови приятели му лепват прякора Множко Гладнев. Не им се сърди, даже го приема за свой псевдоним и с него подписва стихове, разкази, статии и фейлетони, които разнася по редакциите на вестници и списания.
Като студент той, син на неграмотна селянка от Стражица, живее под наум у родителите на сестрите Дора и Бела Габе. Именно те го запознават с приятелката си Елена Ушева, майката на Вела. Старата Ушева е достолепна столична дама, модистка, завършила училище за изящни изкуства в Белгия, а след завръщането си в София се захваща да възроди и популяризира българската народна шевица в дамските тоалети. Освен това издава и женско списание, в което печата много търсените тогава кройки и кулинарни рецепти. Преди войната семейството живее в триетажна къща, в която Елена Ушева обучава на везмо бедни момичета. През бомбардировките домът е сринат до основи и после на мястото му построяват кооперация, в която сега се намира къщата музей „Ангел Каралийчев“.
Елена Ушева, която е омъжена за офицер, била толкова всеотдайна в желанието си да помага на бедните и да учи младите на красота и изящество, че по едно време залага къщата си и взема заеми от банки, за да урежда изложби на български шевици из страната, в Брюксел, Париж и Прага. Тя обаче си има една тревога – дъщеря й Вела. Красивата и образована госпожица, вече надхвърля 30-те, а не дава и дума да се изрече за женитба.
Един ден загрижената майка споделя притесненията си пред своята приятелка Бела и тя тутакси се вживява в ролята на сватовница. Бела вече е съпруга на известния философ проф. Спиридон Казанджиев, единствения приятел и душеприказчик на мълчаливеца Йордан Йовков. Тяхното семейство живее в една квартира със семейството на автора на „Старопланински легенди“, делят и обща кухня.
Нагърбвайки се с ролята на сватовница, Бела най-напред завежда бъдещия жених при бъдещата му тъща и още същия ден тримата се договарят да уредят „случайна“ среща на двамата млади. Бела купува 3 билета за филм на Чарли Чаплин в Модерен театър – за себе си, за сестра си Дора и за Вела. Дора обаче излъгва, че е ангажирана, и не идва. Бела и Вела, която предния ден се е завърнала от Париж след двумесечен престой, оживено си говорят пред входа на салона, когато към тях се приближава строен младеж и ги заговаря.
„Това беше любов от пръв поглед“ – спомня си Вела след години. И разказва, че още същата вечер, докато се прибират след киното, писателят я пита: „Вие бихте ли се омъжили за актьор?“ Без много да се замисля, Вела му отговаря: „В никой случай!“ „А за писател?“ – веднага изстрелва той. „О, не мога да си представя, че ще е щастлив бракът между актриса и писател“ – отново е категорична тя. Той обаче не се отчайва и решава да действа докрай. И все пак минават пет години, докато двамата решават да се оженят. В началото тя се дърпа, но после си разменят ролите и той започва да й поставя едно след друго един куп условия, ако иска връзката им да продължи.
Възмущава се например, че роклята й е много къса и е неприлично да се появява в такъв вид на улицата. Ревнува я дори от абсолютно непознати нейни почитатели, които я чакат пред театъра, за да я поздравят и да й поднесат цветя. Нещо повече, забранява й да се спира при тях. Веднъж, вбесен от „тези досадници“, Каралийчев грабва от ръцете й букетите и ги хвърля на улицата.
Въпреки това Вела продължава да го обича и прави заради него една след друга все по-големи жертви. За ужас на всички нейни приятели от Народния тя напуска завинаги сцената, защото такова е условието му – един от двамата да зареже професията си. И този един, естествено, трбябва да бъде тя.
Когато през 1935 г. сключват брак, Каралийчев е на 29 години, а Вела е с 8 години по-голяма от него.
Годината на раждането й впрочем не е съвсем изяснена, тъй като, преди да завещае архива и дома си на Министерството на образованието, тя го прочиства от някои документи.
На сватбата им кумуват известните писатели Николай Лилиев и Анна Каменова. По първоначална уговорка кум трябвало да бъде видният юрист проф. Петко Стайнов, съпруг на Каменова, но в последния момент той се разболява и в църквата с младоженците пристига като заместник-кум Лилиев.
Вела сама бродира булчинската си рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж.
Малко известен е фактът, че след като се запознават, Каралийчев прави опит за самоубийство. Прострелва се с малък пищов със седефена дръжка, куршумът минава на 2-3 сантиметра от сърцето, засяда в гърдите му и остава там цели 45 години, до края на дните му.
Причината за този драматичен епизод вероятно е ревност от негова страна. Той настоява Вела да се откаже от театъра, но тя се колебае и трудно стига до съдбовното за нея решение. Пък и по това време я ухажват известни актьори – нещо, с което един селски момък като Каралийчев не може да се примири.
Хазяите и съседи го намират прострелян и веднага го откарват в болницата на Червения кръст. Вела научава за случилото се, зарязва всичко, отива в болницата с кола и стои до леглото му два месеца, докато го изпишат. Оттам го откарва у дома си. Така двамата заживяват заедно.
На венчавката Каралийчев е с едва зараснала рана.
Според някои съвременници опитът на писателя да се самоубие е свързан с голяма загуба на хазарт – за никого не било тайна, че той често играе на рулетка в тогавашния Интерклуб.
Пред свои близки Вела разказва как три години преди да се оженят, той я води в най-скъпия софийски магазин и й купува най-скъпия плат за палто и кожена яка. И това при положение, че предишния ден не е имал и пукната пара. Когато тя го пита откъде има такива средства, той най-спокойно й отговаря, че е спечелил 10 000 лева от игра на рулетка.
И още една любопитна случка: през антракта на едно от последните й представления в Народния театър Каралийчев й подарява сребърна икона на Богородица, също спечелена на покер.
Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. В очите на всички техни познати те са стабилно семейство, а всеотдайността на Вела е пословична. Тя преписва на пишеща машина, коригира и редактира изписаните с молив листове, превежда му от немски и други езици приказки на народите, ходи до редакции и издателства да носи готовите текстове и да събира хонорарите му.
Нейно дело е всеки сантиметър от обзавеждането в дома им, включително и един керамичен сервиз в типично български стил, който Вела сама е изрисувала и изпекла в пещ. по нейни идеи дърворезбари изработват мебелите в дома. И през всичките тези години тя осигурява на съпруга си спокойствие да работи.
Особено трогателна е през последните 6-7 години от живота му, когато той боледува и е почти напълно обездвижен.
Това обаче не пречи на любителите на пикантни истории от писателския съюз и на бившия му шофьор Иван Кръстев да пускат слухове за изневери на Каралийчев с други жени по време на честите му пътувания из страната, докато е още здрав и се среща с читатели.
Според мълвата на погребението му в ритуалната зала влиза облечена в черно дама, застава пред опечалената вдовица, оставя 50 червени карамфила и се отдръпва в единия ъгъл, за да наблюдава през сълзи церемонията. Твърди се, че това е последната голяма любов на Каралийчев – красивата детска учителка Мария, която приятелите му наричат втората Лора.
Венелин Митев „Големите любови на българските поети и писатели“
Вижте още: Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си – ЕЛИН ПЕЛИН