2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
От Светльо на 28.04.2016 г.Искрено и лично, Кривославие, СтихотворенияИзбрано, Кривославие, Оттук-оттам
За изгубената и съхранената мъдрост на предците ни
http://www.zahariada.com/
„Не ни се побира в съзнанието, и не ни се вярва, че може просто така да изхвърлим на бунището повече от двехилядолетната история на Православната Църква, и да отхвърлим, като ненужни, догматите и правилата, установени на Седемте Свети Вселенски Събора, и да подгазим заветите на Светите Отци, и при това, лукаво да се позоваваме на Светото Предание.“ Източник »
Един не много сложен въпрос, на който не могат или не искат да си отговорят ортодоксалните, е как и защо се стигна до тук? Каква е тази църква, която може да бъде проядена по този начин, тя има ли нещо общо с Христовата? Може ли Христовата Църква да претърпи такова крушение, което не е от сега, а е от поне 1,5 хилядолетия?
Идат изпитите за всинца ни. За едни това са техните изпити, за други — други изпити има подготвени.
Как пък не си зададоха въпроса какво стана за няколко години, че така се обърнаха нещата? Тогава може и да осмислят, че тези неща не са се обърнали за няколко години, а за има-няма хиляда и петстотин години, може би и повече! Ама нейсе.
Ние — българите, за това сме Благословени, защото тук — по
нашите земи, са се развивали централните събития на тези
времена — времената на подмяната. Стремейки се да
опознаем историята на дедите ни (което е от изключителна
важност, защото, ако не знаеш отде идеш, как да разбереш
къде си, а като не знаеш къде си, къде ще отидеш), на нас
българите ни се дава възможност да видим с очите си, да
прозрем с ума си и да усетим със сърцето си какво се е
случвало с Христовото Учение — а именно подмяната
му!Затова е важно човек да познава и историята си, тя не е
просто хоби, с което да се занимава човек, тя е Път, по който
човек може и трябва да върви. Историята на този народ, живеещ
тук от хилядолетия, е история на Човечеството, история на
Християнството, история на Христовото Учение — неразривно
свързани една с друга. Познаването ѝ е животоспасяващо в
днешните времена, а вероятно и винаги е било така. „Моето
Царство не е от този свят“ — докато се осмисли тази Вечна
Истина, що зор сме видели и ще видим.
Идват Великден и Гергьовден. Интересното е, че Гергьовден и
Великден са близки, не само по дати. Може да се каже, че
символиката им се припокрива в Християнството. Двата
празника са свързани с Възкресението. Докато на Великден
християните по света празнуват и славят Възкресението на
нашия Бог Христос, символиката на Гергьовден, която е още
по-древна, отбелязва абсолютно същото — победата над
нисшето у човека.
В иконографията Св. Георги (Човешката Душа — Висшият Аз
— Алтруизмът) побеждава змея(злото, нисшето Аз —
егоизма, олицетворен от змея). Човешката Душа (Св. Георги) е
яхнала белия кон — символ на мъдростта от древността.
Копието е символ на Словото (Христовият меч, излизащ от
устата Му). Всъщност това е своеобразна еманация на
двойнствената земна природа на Човека — двуострият връх на
копието или меча, с който можем хем да си отрежем хляба, хем
да извършим погрешка, убийство.
Възкресението – неумиращата надежда у човека за Вечен
Живот – придобива истинност за всяка човешка Душа с
идването на нашият Спасител Христос, показвайки ни Пътя
към Него. Пречистването чрез покаяние (стремеж за търсене и
разбиране на Истината), прошка (разбирането за това, че
никой човек не е непогрешим) и причѧстяване към Него
(повдигане на Душата от нисшето, от погрешките, от
страстите и неизменното след това допускане на Висшето,
на Христос в нас) води до сбъдване на апостол-Павловите
думи:
„Не Аз, а Христос в мен.“
Вижте колко мъдрост има в нашия фолклор:
Текстът на народната песен:
Закукала кукувица (пробуждането на човека в днешната
епоха)
рано ми, рано за Гергьовден. (зазоряването на душата,
новораждането)
Закукала на ябълка, (ябълката символизира познанието,
т.н. грехопадение, без което не можем да придобием обаче
Свободната Воля, да се наречем човеци, за да разбираме кое е
зло, кое е добро, кое е живот, кое – смърт, кое е черно, кое –
бяло, кое е ден, кое – нощ)
на ябълка, на петровка,
на петровка насред село.
Като кука, какво дума?
– Млади моми и невести (символ на женското начало у
човека, женският архетип, чистата и неопорочена Любов)
и млади, млади ергене, (символ на мъжкото начало у
човека, мъжкият архетип, чистата и неопетнена Мъдрост)
рано ми рано на Гергьовден
берете цвеке свекакво, (цветята и изобщо растителното
царство символизират жизнения (етерния) свят, носещ
Живота, а понастоящем в него работи Христос)
извийте росни венци, (изплитането на кръга символизира
стремежа и работата за постигане наВечността,
безсмъртието)
омесете плетени колачи, (тоест стремежът към
духовното не трябва да е за сметка и на светските задачи,
на „хляба наш насъщний дай днес“)
заколете вакло агне, (олицетворява саможертвата на
Христос и тази, която всеки от нас трябва да направи, за да
пребъде в него Христа)
рано ми, рано на Гергьовден.
Автор: Светлан Бонев