Според теорията за Големия взрив, всичко от което днес се състои Вселената някога е било съсредоточено в точката на почти безкрайна плътност. Преди сингулярността (Вселената, компресирана в една безкрайно плътна и ниска точка) да избухне, а това значи, че до началото на съществуването на Вселената не е имало абсолютно нищо. Не е ясно дали може да се използва частицата "до" по отношение на вселената, която е съществувала преди Големия взрив, тъй като самото време може и да не е съществувало. В настоящия модел, вселената е създадена с Големия взрив и претърпял за части от секундата космическа инфлация (бързото разрастване и охлаждане), която постепенно се забавя до много по-бавно разширяване, което продължава и в наши дни и ще завърши само с превръщането на Вселената в едно безкрайно разширено, пустинно пространства.

Сър Роджър Пенроуз, един от най-известните физици от последните петдесет години, не е съгласен с тези промени. Той припомня, че Вселената се е появила от много ниско състояние на ентропия, т.е. всичко от самото начало е било по реда си. Именно това е, което прави възможно съществуването на сложната материя, от която се състои всичко. Той изтъква, че Големият взрив не може да обясни защо всичко е минало толкова гладко. Според него това се обяснява с факта, че нашата Вселена - това е просто един от многото намиращи се в циклична верига, които ту се разширяват, а след това обратно намаляват.

Какво означава това? Пенроуз твърди, че в края на съществуването си, Вселената ще се върне в състояние на ниска ентропия. Това е така, защото черните дупки засмукват цялата материя, енергия и информация, които срещат по пътя си, като отстраняват ентропията от вселената (къде отива ентропията, е друг въпрос). Продължаващото разширяване на Вселената ще я превърне, в крайна сметка, в космическа пустиня, която принуждава дори и черните дупки да се изпаряват, което пък ще доведе вселената обратно в подреден вид. Тя ще бъде готова да се свие до сингулярност и да направи следващият Голям взрив.

Тази теория определено има своите предимства, но този довод в нейното потвърждение, няма ... По-скоро не. Според самия него, Пенроуз е открил доказателства в подкрепа на идеите си, в микровълновото, космическо, фоново лъчение, което преминава през цялата вселена е създадено, както се смяташе досега, 300, 000 години след Големия взрив, което дава възможност да видим каква е била Вселената в онова далечно време Пенроуз, заедно с колегата си Вахе Гурзадян открили концентрични кръгове, състоящи се от райони с много по-малък температурен обхват, отколкото навсякъде другаде.

Какво означава това? Пенроуз смятаа, че тези кръгове са прозорци към предишна Вселена, сферични вълни, оставени от гравитационният ефект от свиването на черни дупки в предишната Вселена. Според него, тези кръгове не се вписват в текущия инфлационен модел, при който всички температурни промени на радиационния гама-фон трябва да са случайни.

Тук започва най-интересното. Ако тези кръгове, действително съществуват и наистина са тези, за които ги приема Пенроуз, това означава, че той е в състояние да опровергае стандартния инфлационния модел. Но до това е все още далеч.

Инфлационният модел единодушно се приема по една много проста причина - тя най-добре обяснява нашата Вселена. Затова космолозите с голям скептицизъм ще се занимават с изследвания, които ще ги опровергаят.

ФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФФ

Още един факт от нашата Вселена.

Космическото планетоядство

Когато неуморимият космически телескоп "Хъбъл открил звезден куп от девет млади звезди NGC 3603, астрономите не намерили веднага обяснение за тяхната необичайно ниска температура.