ОСЪЗНАВАНЕ НА АЗА

Осъзнаването на Аза е изключително сложно явление, което може да възникне волево в резултат от опи­саните упражнения или чрез непосредствено изграждане на „понятие за Аза". Да осъзнаем Аза означава да имаме представа за собствена идентичност. Но собс­твената идентичност не е свързана с личността, тя­лото, интелекта или емоциите. Тя не е и състояние на самосъзнание, въпреки че се основава на него - тя е не­що много по-широко и задълбочено.
Добре известно е, че през деня изживяваме моменти на „самосъзнание" (много редки) и периоди на „самонесъзнание". Например, началникът неочаквано прави забележка на някой служител пред колегите му и той изведнъж придобива силно и неприятно усещане за себе си, Което поражда у него неудобство, придружено от чувство за срам, страх, фрустрация и усещане, че е станал за присмех.
Да си припомним какво казахме в предишните глави за Аза: Азът е онова. Което е същностно за индивида, а Ние - онова, което не е същностно. Във всеки индивид съществува едно Аз, но то обикновено остава извън функционалния механизъм на интелекта. Освен това то не е зряло, развито и опитно Аз, а минимизирано, крехко и безсилно.
За да разберем какво става със служителя, когото са упрекнали и защо се е почувствал неудобно, трябва да разгледаме подробно ситуацията. Човекът е вършил работата си със спящо Аз и будно Ние. Изведнъж полу­чава емоционален шок - всички го гледат и той трябва да преглътне упрека. Спящото до момента Аз рязко се събужда. тъй като всеки емоционален удар ни „отърс­ва" от привичното сънно състояние и изтласква Ние от съзнателното поле. В този момент индивидът „вижда себе си" ясно, тоест съзира бегло подсъзнател­ната структура на Ние и се отъждествява с нея, поради което се чувства като безпомощно дете (подсъзна­нието), разголен и засрамен. Маската е свалена, инди­видът вижда себе си и чувства, че и другите го виждат такъв, какъвто е, а не за какъвто се представя (дума­та „персона" идва от гръцката „prosopon" - театрална маска).
Азът е скрит под гъстата мъгла на личността, коя­то не позволява на индивида да познае себе си, тоест да познае своя Аз. Известно е, че когато човек се слее с тълпата, поведението му става по-спонтанно и де­монстративно отколкото, когато е сам. Приятно е да се запознаем и да общуваме с хора, които се държат и реагират спонтанно, защото изглеждат непринудени и сърдечни. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че спонтанността е продукт на добре организиран авто­матизъм. Индивидът реагира „спонтанно" в отноше­нията си с другите само когато неговите социални автоматизми функционират съвършено. Ако му се наложи да се изправи пред нещо, което не е „автоматично" интегрирано в него, той със сигурност ще загуби спон­танността си. Сред всички Животни човешкото съ­щество притежава най-малка спонтанност и именно способността му да разсъждава съзнателно го отлича­ва от тях. Животните и децата са напълно спонтан­ни, но това съвсем не показва човешко качество или способност. Онова, което обикновено приемаме за спонтанност или „непосредственост" е точно обрат­ното, защото на практика то е фалшива спонтанност с натрапчив характер и е само продукт на доминиращи автоматизми. Истинската естественост в общуване­то и в емоционалните връзки не е спонтанна, а трябва да се научи. Ето защо през първия етап на упражненията, състоянията на съзнателност на Аза неизбежно довеждат до известна липса на естественост, тъй ка­то индивидът усвоява нова форма на поведение, мисле­не и реагиране. Самосъзнанието намалява непосредст­веността му, докато не се научи да съзнава себе си и да действа с Аза, а не с личността си. Осъзнаването на Аза не е нещо, което всеки може да постигне. До него имат достъп само онези, които действително желаят да съществуват като истински индивиди.
Осъзнаването на Аза е психическо идентифициране на субекта с неговото Аз, което е свързващото звено между миналото и бъдещето. Това означава „да отхвърлим идентификацията" с Възприятия, емоции и идеи, нямащи нищо общо с истинското Аз. Тук не ста­ва въпрос за егоизъм, а за ментално явление, Което не е свързано с емоциите и инстинктите. Не говорим за това Аз, което, водено от желанието да притежава, казва: „Искам тази кола", „Искам да ям плодове" или „Искам да изпуша една цигара", нито дори за другото Аз, което твърди: „Отчаян съм" или „Щастлив съм". АЗЪТ е чиста, абстрактна интелигентност, която наблюдава, опознава, анализира и преценява.
Не може да бъде егоист човекът, чиято интелигент­ност се ръководи от истински съзнателни и интели­гентни механизми, лишени от собственически инстинкт, който е в основата на привичната структура на личността. Ако изхождаме от истинското значение на Аза, думата егоизъм се използва неправилно. Истинският егоист е човек, който не води съществуване на индивид, а на антииндивид. Всичките му желания са на­сочени към задоволяване на потребности с натраплив характер и подхранват фалшиво „аз", което прилича на ненаситен идол и изисква сляпо обожание и жертване на човешката същност.
Обикновено индивидът се идентифицира с всичко, което привлича вниманието му, особено ако впечатле­нието е силно. Логично е тези идентификации да водят до загуба на самосъзнание. Всеки неприятен инцидент се превръща за наблюдателя в причина за безпокойство именно поради идентификацията, която става при проектиране на Аза. В този случай наблюдателят не­волно се превръща от зрител в действащо лице, въпреки че не участва физически в събитието. Азът е този, който познава и мисли, и трябва винаги да поддържа това качество, тъй като щом го изгуби, престава да бъде Аз и се превръща в Ние.
Нека сега разгледаме един интересен факт, който може да хвърли светлина върху идентификацията. От психологическа гледна точка, най-забележителната разлика между сънното и будното състояние се изразя­ва в това, че докато е буден, индивидът запазва до из­вестна степен способността да се разграничава от дейността на въображението, да я анализира и наблюдава. Когато обаче спи, той губи напълно качеството си на наблюдател на калейдоскопа на собственото си въображение и става пряк участник в действието. Това напълно съвпада с нашата теория за нивото на съз­нателност, тъй като ако човек е напълно буден, той би могъл да контролира, направлява и наблюдава собстве­ното си въображаемо поведение, а това на практика не става. Именно през деня, В състояние на привидна будност, индивидът непрекъснато губи качеството си на наблюдател и се ангажира емоционално с проблеми, ко­ито не го засягат пряко. Тази смяна на ролята от наблюдател в актьор става винаги чрез проектиране на Аза. Следователно може да определим съня като прое­ктиране на Аза върху подсъзнанието. Периодите на сън и будност представляват поредица от проекции на Аза, който денем се проявява частично в съзнанието, а нощем в подсъзнанието. Или за да се изразим още по-добре, Азът успява да хвърли само бегъл поглед към ре­алния свят тъй като обичайното му местожителство е в подсъзнанието. Поредицата от проекции на Аза създава подходящ хомеостатичен баланс в организма. Като преминава от състояние на възбудимост (буд­ност) Към друго - на стабилизиране и задържане (сън). Някои психиатри твърдят, че сънят е „необходимо бягство от действителността". Много по-точно ще се изразим, ако кажем, че той е временно изтриване на Аза, фокусиране върху подсъзнанието с цел да се поддържа и засили вегетативния живот, който без тази помощ вероятно би изгубил значителна част от нор­малния си тонус. Какво става обаче при детето, което още не притежава Аз? Стимулиращата сила на Аза, ди­намичната енергия, която служи като централна структура при формирането на Аза, е творческата по­лова енергия (енергия, а не секс). Следователно детето притежава чисто либидно Аз и точно то се проектира върху подсъзнанието или несъзнаваното, за да подсили слабия организъм. Детето спи много повече от старе­ца, чийто организъм е вече износен. Либидото предоставя градивен материал за Аза, но когато узрее,;той не поддържа връзка с инстинктивната енергия - връзката е като тази между дървото и семето.
Осъзнаването на Аза се постига постепенно, като се отстраняват вредните навици. Сред тях ще споменем на първо място навика да вършим няколко неща еднов­ременно и особено да проектираме Аза към миналото или бъдещето, като оставяме въображението да блуждае. Човек трябва да се стреми да прави нещата после­дователно, едно след друго, отдавайки цялото си вни­мание на това, което върши В момента. Същевременно той трябва да разграничава Външните Възприятия от собственото си Аз. Например, Когато гледа филм, трябва да знае какво прави и да съзнава ясно: „Аз гле­дам този филм". Когато обсъжда интересна тема с друг човек, Когато наблюдава някакво впечатляващо събитие, когато чете книга или се храни, той трябва да има ясната представа: „аз правя това". Накратко, става въпрос „да не се губи Азът", да не позволяваме да се изплъзне съзнанието за собствена идентичност.
Към външното възприятие индивидът трябва да прибави и „себепредставата", тоест, да възприема се­бе си като отделна ментална единица, различна от външния свят. Азът трябва да е тук, а външното -там. Това означава да изградим вярна представа за Аза. Следващото упражнение помага за създаването на представа за Аза. То трябва да се изпълнява всекидневно за определен период от време. Съзерцаването на ди­аграмата поражда състояние на релаксация, стабил­ност и спокойствие, и е средство за волево стимулира­не на осъзнаването на Аза през деня.
Упражнение 11: Осъзнаване на Аза
Поставете фигура 10 (диаграмата на Аза) на масата, на около 60 см от мястото, където седите, за да я виждате лесно. Съберете средния пръст и палеца на лява­та си ръка и ги задръжте в това положение до края на упражнението. Вдишвайте дълбоко през носа, като издишвате бавно и леко с полуотворена уста. Насочете вниманието си към центъра на фигурата, където е на­писана думата АЗ, като съсредоточите погледа си вър­ху тази точка приблизително три до пет минути. Не се тревожете, ако ви обземе сънливост или действи­телно заспите.
Може да повтаряте упражнението колкото пъти желаете през деня.
 
След като сте го изпълнявали известно време (най-малко 30 дни), опитайте се да възпроизведете през де­ня с волево усилие състоянието на осъзнаване на Аза, но без да гледате фигурата, а само като съберете сред­ния пръст и палеца на лявата ръка. Може да правите това по всяко време, независимо какво вършите. Един­ственото условие е лявата ви ръка да е свободна. Това упражнение предизвиква релаксация, отмора, спокойс­твие, стабилност и повишено ниво на съзнателност.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ

Едно от най-високите постижения, към които може да се стремим, е да придобием пълна интеграция и ця­лостно поведение. Голяма част от структурата на личността на съвременния човек се състои от „несъз­нателни, неинтелигентни" механизми, които се дължат на кондициониране, подражание и външно влияние. Както знаем, личността е механизъм, предназначен да позволи на индивида да се приспособи Към средата. За съжаление тази нагласа не винаги е „интелигентна". Олпърт пише: „Не всички структури, формирани В лич­ността, са нейни интелигентни конфигурации. Много от тях са сложни клишета и стереотипни навици, наложени на индивида и той реагира чрез психологически средства, които са прекалено неуловими за него, за да може да се справи по наистина цялостен начин".
Относно интеграцията на личността, което означава да се организират различните й механизми в еди­ници от по-висш порядък, Олпърт посочва частичния характер на този процес: „Много преживявания (може би повечето) изобщо не се интегрират адекватно: те настъпват, започва период на нагласа, но после пробле­мът изчезва и се забравя. Асимилираният опит изоста­ва от моментните, преходни изживявания на индивида. Непрекъснато се изправяме пред нови събития, на кои­то трябва да реагираме, но Когато го направим, не ви­наги интегрираме действието в постоянната структура на личността си. По-скоро се задоволяваме с вече изградени навици или формирани отпреди отношения и характеристики, като не си правим труда да променим интеграцията си така, че да обхванем новите черти на околния свят или някоя новооткрита истина. Този факт е от огромно значение. Добре известно е, че в поведението си хората се ръководят от неприложими за конкретния случай навици, стереотипни представи и лишени от смисъл словесни символи. Повечето хора на­учават твърде малко от преживяното, въпреки че си мислят обратното. Очевидно процесът на интеграция е доста бавен. Повечето хора се задоволяват с няколко общоприети навици, няколко вкаменели родови политически и икономически представи, шепа предразсъдъци и речник, съставен от клишета. Очевидно закономерността е, че ако човек няма силно желание да промени определен навик или незадоволителна черта в характера си, ако изискванията на средата не са толкова нас­тоятелни, че да му попречат да използва предишните средства, или ако по някаква друга причина индивидът няма истинска готовност за промяна и буден дух, лич­ността му все така ще продължава да си служи с груби­те, но винаги достъпни средства, на които той вече разчита, за да посрещне изискванията на живота, като по този начин ще избегне необходимостта да извърши интеграция".
Разбирането е абсолютно необходимо условие за съз­нателно поведение. Ако процесът на разбиране липсва, човек е истинска машина със стереотипни реакции и ограничена интелигентност. За съжаление, обикновеният човек се отличава с изключителна духовна ле­ност, която му пречи да анализира всекидневните пре­живявания. Липсата на рефлективно разбиране отли­чава антииндивида от индивида. Навикът да мислим, придружен от съответното състояние на съзнател­ност, допринася за развитието на висши способности и за по-дълбоко разграничаване на „човешкото" от животинското състояние. Трябва обаче да подчертаем ог­ромната разлива между обикновеното мислене и съзна­телното разсъждение. Всички мислят, но много малко са онези, които разсъждават, а сред малкото разсъждаващи, съзнателните са малцинство. Мисълта може да съществува без логическо разсъждение, а разсъждение-то - без съзнателност.
Способността за разсъждение в най-широкия смисъл води до вярна и точна преценка, само ако е придружена от високо ниво на съзнателност. В противен случай интелектуалният процес претърпява сериозна деформа­ция поради латентното сънно състояние на индивида. Ето защо човек може да стигне до погрешно заключение, въпреки че е разсъждавал задълбочено върху нещо -причината е именно отсъствието на високо ниво на съзнателност. Един пример - три-четири минути след като се събуди, индивидът се изправя пред някакъв прост проблем. Въпреки всичките си усилия, той най-вероятно няма да успее да го разреши, защото умът му е все още „сънен". Ако човек не е изпитал състояния на по-висока будност, обичайното му ментално състоя­ние може би е сънно, без той дори да подозира - това съвпада с нашата теория за степените на будност. Може ли човек да разбере, че е полузаспал, ако не позна­ва друго по-висше състояние?
Интелигентността и образованието на индивида са без значение - ако съзнанието му е замъглено от сънно­то състояние, заключенията му по даден проблем неп­ременно ще бъдат ако не погрешни, то най-малкото частични и непълни. Сънят дълбоко деформира процеса на интелектуална дейност и е причина за „духовната нищета" на човека. Всъщност привичното ментално състояние на повечето хора е неясно и неточно. Инди­видът мисли с пълна яснота само при изключителни об­стоятелства. С това съзнание, потопено в полумрак,той е принуден да търси неуморно решения на безб­ройните проблеми, пред които го изправя животът. За тази цел той мисли, мисли и пак мисли, но не разсъждава съзнателно. Не знае, че поради недостатъчната функция на интелекта изпуска най-хубавите неща в живота и си затваря пътя да познае прекрасния свят на съзнанието. За съжаление не е достатъчно да кажем това на някого - той трябва сам да го разбере.
Що се отнася до личните проблеми, постоянното им предъвкване обикновено не внася нови елементи към онова, което човек вече знае. Освен това, емоционал­ното реагиране на проблемите значително нарушава интелектуалния процес. Всички знаем колко трудно вземаме правилно решение, когато сме разстроени, разтревожени или изплашени. Много хора са истинска жертва на непреодолими емоционални импулси, които предизвикват постоянна нерешителност. Нека си при­помним, че емоционалното поведение е характерно за детското ниво на интеграция, тоест за онази възраст, в която доминира подсъзнанието. Надмощието на съз­нателната част над подсъзнателната винаги идва ка­то логическо следствие от постигнато високо ниво на съзнателност. Това издигане не само ни позволява да мислим независимо от смущаващите емоционални със­тояния, но и да мислим без влиянието на сънното със­тояние.
Следват две упражнения, които предоставят опти­мална производителност на интелекта и могат да се използват за решаване на трудни проблеми, излизащи извън рамките на привичния начин на мислене. При вни­мателно изпълнение те предизвикват необикновена яс­нота на ума, надхвърляща границите на нормалното мислене.
И двете упражнения до голяма степен ни освобождават от „времето на съня" и повишават съзнателното равнище временно, когато се мъчим да намерим решение на нещо. Разбира се, всички останали упражнения увеличават нивото на съзнателност, но с някои естес­твени колебания през деня. Тези две упражнения изди­гат интелекта до по-високо ниво на будност, което да­леч надхвърля нивото, получено след всекидневната тренировка. Всъщност предназначението им е да заси­лят временно будността на индивида.
Упражнение 12: Решаване на проблеми
Движете се целенасочено в продължение на три до пет минути, както е описано в упражнение 9, Съзна­телни движения. После седнете и опишете на лист хар­тия в какво се състои проблемът ви, като през цялото време мислите за движенията на ръката и се стреми­те да пишете съзнателно и нарочно с най-красивия си почерк. Описанието на самия проблем трябва да бъде максимално кратко и точно. После, след като помисли­те, запишете по същия начин и възможните решения, а накрая се опитайте да изберете най-подходящото за случая.
Упражнение 13: Приложно използване на интелекта
В това упражнение се използва съзнателността на гласа, описана в упражнение 10. В случая става въпрос за мотивиране на съзнателното разсъждение посредс­твом словото. За тази цел опишете проблема си на глас, сякаш го обяснявате на някого. Докато говорите, спазвайте непрекъснато изискванията за осъзнаване на гласа, тоест произнасяйте и модулирайте правилно, подчертавайте сричките, „чувствайте" артикулацията на думите. Процесът на разсъждаване продължава по този начин, докато стигнете до желаното решение. Гласът ви трябва да е ясен и с определена сила. (Това упражнение има същите предимства като предишното, но освен това допринася за яснота на мисълта, ко­гато излагате аргументите си пред други хора или Ко­гато се налага да говорите пред публика.)
Трябва да посочим, че постоянното и методично из­пълнение на упражнение 9 (Съзнателни движения) пос­тепенно довежда до интересна промяна в мозъчните Вериги, Като добавя Към тях „верига на съзнателност". ако може да се изразим така.
Както посочихме в главата, посветена на превъзпи­танието на двигателните навици, ако човек извършва целенасочени движения, идва момент, в който те стават автоматични, но с тази съществена разлика, че това е „съзнателен автоматизъм", колкото и парадоксално да звучи това. Всъщност, ако разгледаме въпроса за съзнателно рефлективното познание, ще се убедим, че точно то формира истинския Аз. Азът се формира, подхранва и разбива именно чрез този тип учене.
Превъзпитанието на двигателните функции се със­тои в това да се научим да се движим по нов начин, за да изградим обновена двигателна верига. Когато пос­тигне това, индивидът Внася постоянна промяна в ме­ханизма на мозъка и интелекта, тъй като достига по-високо състояние на съзнателност.
И така, превъзпитаните на двигателните функции довежда след време до постоянна поява на същите положителни елементи в мисълта, които могат да се постигнат временно с изпълнението на упражнение 12, Решаване на проблеми, и упражнение 13, Приложно из­ползване на интелекта.

УСПЕХ

Една от основните потребности на човека е желани­ето да се чувства уважаван и ценен от другите. Индивидът се нуждае от уважение и самоуважение. Успехът в живота е жадувана награда, Която всички преслед­ват, но не всеки постига. Несъмнено самоконтролът е най-важната предпоставка за успех. Човек, Който знае как да се владее, изпреварва лишените от това качество. И Все пак, необходимо е самоконтролът да обхване до известна степен и подсъзнанието, тъй като там се намира скритото желание за провал (което е много по-разпространено, отколкото се смята) и подсъзнание­то почти винаги пречи за успеха.
Да видим какво става в съзнанието на индивида. От основно значение тук е участието на подсъзнанието. Без него ще ни бъде много по-трудно да постигнем же­ланата цел. Един от начините, по които подсъзнание­то влияе върху индивида, е чрез способността му да го убеди, че проявите на несъзнавана дейност, обикновено пренебрегвани от разума, са така нареченият „къс­мет". Следователно първо трябва да заинтересуваме подсъзнанието от нашия конкретен план и да го убе­дим в необходимостта от осъществяването му. Ако успеем да събудим такъв интерес, ще постигнем лесно успех. Но за да използваме подсъзнанието, трябва пър­во да вземем предвид, че то е силно повлияно от различ­ни страхове, желания и скрити фрустрации, а те често са по-силни от съзнателната воля. Тази вътрешна съпротива не може да бъде преодоляна чрез традиционни­те средства, с които разполага индивидът. Той трябва да засили по някакъв начин въздействието на волята върху подсъзнанието и същевременно да отслаби съп­ротивата му. Това може да се постигне цялостно чрез издигане на нивото на съзнателност.
Много хора не вярват, че подсъзнанието оказва толкова решаващо значение в живота им - точно за тях са предназначени следните два примера:
Случай  1
В една болница лекар преглежда пациентка, загубила зрението си. След няколко прегледа той стига до заключението, че слепотата й има психосоматичен характер. Започва да я лекува чрез хипноза и разбира, че мъжът й често се напива и я малтретира под въздействи­ето на алкохола. Подсъзнанието на жената реагира за­щитно - тя „губи" зрението си и по този начин „реша­ва" проблема. Когато научава за тежкото заболяване, мъжът престава да пие, започва да се отнася по-добре и да се грижи за нея. След подходящо лечение с хипноза тя възвръща зрението си.
Случай    2
На един млад човек е направена електрокардиограма. Лекарят му съобщава, че има „шум" на сърцето и тряб­ва да дойде след няколко дни за нов преглед. Междувременно пациентът проявява сериозни симптоми - силно сърцебиене, задух, болки в сърдечната област. Когато пристига за повторен преглед, лекарят му съобщава из­ненадваща новина - резултатите са били объркани и сърцето му е здраво. Той си тръгва облекчен, но симп­томите продължават поради силния емоционален шок, причинен от предполагаемото заболяване.
Двата случая показват как подсъзнанието може да причини сериозни нарушения, проявяващи се в такива трайни форми като слепота, парализа или сърдечна невроза. Подсъзнанието се мобилизира силно, когато е атакувано от достатъчно силен дразнител.
Желанията на хората протичат на две равнища: вътрешно (и често игнорирано) и външно, „на повърх­ността", понякога съвсем неясно и неопределено. Инди­видът често се разкъсва между противоречиви импулси и те естествено му пречат да постигне предначертаните цели. Човек може силно да желае да има кола, но същевременно да изпитва вътрешен страх от шо­фиране или може би от катастрофа. В случая малко ве­роятно е наистина да си купи кола, тъй като подсъзна­телно отхвърля това.
Да разгледаме как действа механизмът на подсъзна­телното желание. Даден индивид е твърдо решен да постигне материално благополучие и подтикван от това желание се захваща с някакъв бизнес. Той планира внимателно действията си, работи по дванайсет часа на ден, организиран е, точен и предпазлив е във финан­совите операции, но накрая се проваля по ред непредви­дени причини. Това положение се повтаря три-четири пъти в няколко варианта, докато накрая индивидът се отказва от намерението да направи нещо значимо и постъпва на работа с ниска заплата.
Защо не може да успее този човек? Дали му липсва необходимата интелигентност и търговски нюх? Много вероятно е, че подсъзнанието не само не му по­мага, но дори действа против него. Това се извършва в самия него и неусетно го подтиква към погрешни стъпки в решения от първостепенно значение - с други думи, той несъзнателно желае да сгреши и постъпва така по силата на вътрешното си желание за провал. Но какво кара човека да търси несъзнателно неуспеха? Някои от тези трудно определими причини са комплексът за ви­на, страхът от отговорност, нерешителността, Едиповият комплекс, съответно комплексът на Електра, дезориентацията.
Следва продължение....
За предишната част натиснете ТУК

"АЗЪТ е чиста, абстрактна интелигентност, която наблюдава, опознава, анализира и преценява.
Не може да бъде егоист човекът, чиято интелигент­ност се ръководи от истински съзнателни и интели­гентни механизми, лишени от собственически инстинкт, който е в основата на привичната структура на личността. Ако изхождаме от истинското значение на Аза, думата егоизъм се използва неправилно. Истинският егоист е човек, който не води съществуване на индивид, а на антииндивид. Всичките му желания са на­сочени към задоволяване на потребности с натраплив характер и подхранват фалшиво „аз", което прилича на ненаситен идол и изисква сляпо обожание и жертване на човешката същност.
Обикновено индивидът се идентифицира с всичко, което привлича вниманието му, особено ако впечатле­нието е силно. Логично е тези идентификации да водят до загуба на самосъзнание. Всеки неприятен инцидент се превръща за наблюдателя в причина за безпокойство именно поради идентификацията, която става при проектиране на Аза. В този случай наблюдателят не­волно се превръща от зрител в действащо лице, въпреки че не участва физически в събитието. Азът е този, който познава и мисли, и трябва винаги да поддържа това качество, тъй като щом го изгуби, престава да бъде Аз и се превръща в Ние."