Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
14.11.2010 22:03 -
ХипсоСъзнание Дж. Бейнс 12 част
МЕНТАЛЕН ВАКУУМ
Както вече посочихме, състоянието на ментален вакуум е единственото време за пълноценна почивка на съзнанието. Ще го определим като „временна парализа на мисловния процес" със силата на волята. Има моменти, когато силният емоционален шок предизвиква състояние на пълен вакуум в съзнанието ни и за известно време сме лишени от способността да реагираме на вътрешни и външни стимули. В този случай шокът предизвиква рязко и внезапно връщане назад към много ранни нива на интеграция и индивидът търси убежище дълбоко в себе си, като прекратява временно всякакъв контакт с външния свят. Менталният вакуум е всъщност прекъсване на връзката между външния свят и индивида. Като вземем предвид какво голямо усилие се изисква от индивида, за да поддържа едновременно връзката между вътрешния и външния свят, лесно ще разберем ползата от такава почивка от мислите. На пръв поглед сънят също изглежда период на почивка за ума и тялото. Мисловната дейност обаче не спира да тече по време на сън, а само преминава от съзнателно на подсъзнателно ниво. Както видяхме в нашата скала за измерване на съзнанието, по време на сън в интелектуалните способности не настъпват други промени, освен намаляване на нивото на съзнателност и произтичащото оттам засилване на онеиричното състояние. Не трябва да се забравя, че подсъзнанието е също част от нашия мозък и докато спим, той е не по-малко, а дори по-активен, отколкото когато сме будни. Съзнанието ни никога не почива, а само временно избягва действителността по време на сън. Ако бъде постигнато правилно, състоянието на ментален вакуум е изключително дълбок процес, тъй като обхваща в известни граници както съзнателната, така и несъзнателната дейност на въображението. Ползата от волево изпразване на съзнанието е забележителна, стига да успеем наистина да спрем потока на мисълта. Съществуват различни степени на ментален вакуум, а трудно може да се говори за абсолютен вакуум, тъй като винаги остава определена подсъзнателна дейност. Състоянието, което трябва да се помъчим да постигнем, прилича на абсолютен ментален вакуум. Разбира се, това „изпразване на съзнанието" се постига в най-дълбока степен само чрез редовна практика. Упражненията за възпитание на въображението са всъщност „гимнастика на мисълта", вътрешни спортове, които позволяват на индивида да постигне волеви контрол. Те представляват „издигане на съзнателността" до по-висш тип мозъчна дейност. Тези упражнения позволяват да постигнем известен контрол над мисълта също както при целенасоченото трениране на дадена група мускули. Упражнението за постигане на ментален вакуум е „осезаемо възприятие на мисловната дейност" и чрез него човек може да улови как се променя мозъчния тонус, когато мисли и когато спре да мисли. Трябва да се има предвид, че на практика „празният ум" представлява единственият Възможен и реален начин за релаксация на съзнанието. Що се отнася до ползата от упражнението, не би трябвало да я разглеждаме повърхностно - начинаещите обикновено са склонни да преувеличават. Менталният вакуум дава възможност на индивида да постигне в мисленето си редуване на активност и покой, необходимо за всеки жив организъм. В известен смисъл менталният вакуум е много по-дълбоко състояние на покой в сравнение със съня. Всъщност при събуждане сутрин не винаги е извършено равностойно обновяване на органичната и менталната енергия. Товарът на преживяванията тежи прекалено много на психиката и не ни позволява да посрещнем новия ден с необходимата свежест и енергичност. Сънят обновява физическата енергия и в известна степен представлява всекидневно прераждане. Съзнанието, от друга страна, поради непрекъснатата си дейност, сутрин е толкова изтощено или болно, колкото е било предишния ден. Менталният вакуум предлага на индивида средство за ефективно умствено обновяване. Когато когнитивната дейност на съзнанието се забави, индивидът се преражда - чувства се свеж, млад, с по-висока способност за концентрация. По този начин постига по-голяма ефективност в работата си и премахва „мозъчната мъгла". Умственото състояние или менталният тонус е от основно значение за поддържането на младо и здраво тяло. Потискащите мисли например значително влияят на издръжливостта и биологичното равновесие, като бавно, но сигурно ги подкопават. Способността за физиологично възстановяване зависи изключително много от положителната умствена нагласа и силното желание за живот. В това можем да се убедим от физическото и психическото състояние на оптимистично настроени хора, преживели тежки хирургически операции. Те се възстановяват за много кратко време и имат много по-големи шансове в сравнение с онези, които са изпълнени с негативни мисли и при които липсва интерес към живота. Накратко, резултатите от упражнението за ментален вакуум засягат не само интелектуалната сфера, като предоставят почивка на ума, но се разпростират и върху цялостния механизъм на индивида, действайки като изключително важен балансиращ и стабилизиращ фактор. Всъщност целенасоченото и ефективно създаване на ментален вакуум намалява скоростта на органично и нервно износване и увеличава производителността и качеството на интелекта, като го обновява и подмладява. В това ще се убедят всички, които изпълняват Внимателно упражнението. Упражнение 8. Ментален вакуум В експеримента, при който в съзнанието си извикахме образа на преминаващ влак, разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането на ментален вакуум започва именно с релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се препоръчва изпълнението му в следните три етапа: Етап 1: Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са затворени. С усилие на волята се помъчете да спрете напълно лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите и клепачите. Етап 2: Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането - усещайте всяко вдишване и издишване, като се, помъчите да се идентифицирате с лекото разширяване и свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. НЕ ТРЯБВА да дишате дълбоко - дишайте нормално. Етап 3: След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към въображаемо визуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от само себе си. Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно неподвижни, като се стараете тялото да бъде колкото е възможно по-отпуснато. Етапите нямат точно определена продължителност - тя зависи от личните способности на всеки индивид и постигнатите резултати. В никакъв случай не преминавайте към следващия етап, преди да сте овладяли предишния. Третият, последен етап може да удължите толкова, колкото сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите. Помъчете се обаче с усилие на волята да не заспивате. Ако заспите, значи не сте изпълнили добре упражнението, освен ако целта ви не е била наистина да заспите. Щом ви обземе необикновено спокойствие и яснота на ума, това означава, че сте на прав път и трябва да постоянствате, докато наистина постигнете ментален вакуум. Когато постигне такъв контрол, индивидът вече не чувства абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален вакуум индивидът изпитва усещането, че времето е спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето, движението и възприятията. Нужно е да не забравяме, че не съществува пълен ментален вакуум, защото все пак тече известна несъзнателна дейност, но тя е сведена до минимум. Може би най-точното описание на това състояние е „максимално спиране на потока на съзнателната и несъзнателната мисъл". За съжаление липсват думи, за да опишем менталните състояния в ХипсоСъзнание - затова се налага да се въвеждат нови термини и често да прибягваме до сравнения, с които да изясняваме начина на действие на определен психически механизъм. Възможно е отначало упражнението за ментален вакуум да промени навиците ви и да съкрати продължителността на съня ви. Тази промяна не трябва да ви тревожи - тя се дължи на по-добро и по-ефективно възстановяване на енергията по време на сън. Ето защо вече не се нуждаете от толкова сън, колкото преди. След като наистина овладеете упражнението, ще можете да определяте продължителността му преди да започнете, за да се върнете автоматично към нормално състояние на съзнателност в края му. Упражнението в съвършената си форма позволява да определите предварително, още в самото начало продължителността му и да се върнете автоматично към нормално съзнание. Разделянето на упражнението на три етапа трябва да се спазва, докато го разучавате: След като веднъж го овладеете, трите етапа всъщност се сливат в един.
ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ДВИГАТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Двигателната дейност на човека обхваща три основни механизма: рефлексни действия, автоматични движения и волеви движения. Рефлексите са постоянни реакции на определен физически дразнител. Те са вродени или научени и са най-простата форма на нервномускулно поведение. Автоматичните движения се определят от професор Дала Нора („Биологична обусловеност на личността") като „поредица от вродени (емоционално или инстинктивно подражание) или придобити например, свързаните с работата движения), които се извикват и подреждат последователно". Волевите движения винаги са свързани със съзнателно волево решение. Те могат да бъдат спонтанни, придобити или приложни. Независимо към кой вид спадат движенията на индивида (рефлексни, автоматични или волеви), те винаги са свързани с неговото емоционално и ментално състояние. Страхът например предизвиква съответна двигателна реакция, различаваща се от тази при гняв, тревога или спокойствие. Между движения, емоции и мисли има непрекъснато взаимодействие. Тази връзка разкрива пред нас изключителни възможности - да упражняваме контрол върху себе си, като контролираме движенията. Ще се помъчим да докажем, че двигателната преднамереност издига значително съзнателното ниво с произтичащите от това предимства. Половината от волевите движения, строго погледнато, не бихме могли да наречем волеви, тъй като са съставени от ограничен брой комбинации и повечето от тях сме изпълнявали толкова пъти, че вече сме ги овладели и те са станали напълно автоматични. Докато сме ги усвоявали обаче, те несъмнено са били волеви. Да вземем за пример ходенето. Когато ходим, ние извършваме това почти механично. Ако по някаква специална причина трябва да вървим пред група наблюдаващи ни хора и да им покажем нещо, внезапно се притесняваме и започва да ни се струва, че пристъпваме неправилно, тромаво, дори губим равновесие. Обикновено се счита че автоматичните движения „механизират" индивида, увеличават производителността му и намаляват умората. За да изясним този въпрос, нека разгледаме умората. Във всекидневната си дейност хората, които не полагат големи и непрекъснати мускулни усилия, рядко изпитват физическа умора. При тях по-често срещано явление е усещането за отпадналост и изтощение, което ще опишем като „състояние на обща умора". Общо взето би трябвало да наречем това „псевдоумора" - не защото не съществува в действителност, а защото най-често се дължи само на временна или хронична загуба на нормалния ментален тонус. Тази обща умора е придружена обикновено от безпокойство, раздразнителност, депресия, страх, меланхолия и липса на инициативност. За да изясним понятието, ще говорим за обща умора и мускулна умора. Първата вече определихме, а мускулната не се нуждае от обяснения, тъй като е позната на всички. Твърдението, че автоматичните движения „намаляват умората и осигуряват производителност" изглежда донякъде преувеличено, въпреки че според преобладаващато мнение е вярно. Възможно е да е така при малък процент задачи, изпълнявани в специфични условия и то само ако става въпрос за производителност при автоматизирана ръчна дейност. Да вземем за пример работник в автомобилен завод, чиято единствена задача е да завинтва болтове на мястото им. Ако се замисли за това, което прави и се опита да завинтва болтовете съзнателно, той сигурно ще загуби обичайната си сръчност, работоспособността му ще намалее и ще е принуден да поддържа вниманието си постоянно будно. Що се отнася до умората, проблемът не е така ясен. Спестеното мускулно усилие може да се изразходва в множество нервни и умствени конфликти, произтичащи от ниското ниво на будност при автоматизираната дейност. Непрекъснатото повтаряне на една и съща операция оставя незаета голяма част от съзнанието, която (съвсем логично е да предположим) ще продължи да работи самостоятелно, докато индивидът се труди, а това несъмнено води до пълно разделяне между мисъл и действие. Това разделение предизвиква едновременното протичане на два вида дейности, противопоставени една на друга така, както са противопоставени абстрактното и конкретното, съответно психичното и соматичното. Макар и неразривно свързани, те принадлежат към различни и противоположни светове. Казано по друг начин, индивидът се разкъсва между две противоположни тенденции: физическата работа, която извършва, и напрегнатата работа на въображението, която често е много по-привлекателна и желана от физическата дейност. От друга страна, еднообразната работа е лишена от всякаква мотивация, с изключение на паричното възнаграждение. Следователно, човек работи, защото е принуден и в съзнанието му неизменно присъства мисълта, че изпълнява необходимо задължение. Дейността на въображението следва две основни линии: потребителска и защитна. Индивидът се безпокои как да избегне дадени ситуации и как да предизвика други. Тук хедонизмът играе съществена мотивираща роля. желанието се явява един от най-важните елементи в играта на въображението. По този начин имаме два еднакво значими и могъщи фактора в явна опозиция: дългът (работата) и желанието (потокът на въображението). Това противопоставяне засилва процеса на разцепление между мисъл и действие, при което менталният и волевият тонус значително спада, а Азът не намира място за изява. По тази причина индивидът се чувства изморен, може би много повече от начинаещият, който все още работи „с усилие на волята". Досадата и скуката са неразделни спътници на безсилието и се подхранват от липсата на съзнателна проява на волята. Ако във всекидневната работа примесваме отвреме-навреме моменти на максимално съзнателно внимание, със сигурност ще постигнем по-добро физическо и психическо състояние. Автоматизмът причинява, подсилва и поддържа ниското ниво на съзнание. Той довежда до обща умора, като нарушава вътрешното единство на индивида и усилва действието на несъзнателните тенденции. Най-общо казано, автоматичните действия ни пречат да постигнем самоконтрол и високо ниво на съзнание, като пораждат ментална сънливост, а тя напълно изключва висок коефициент на интелектуално и енергийно полезно действие. Всяко непрекъснато повтарящо се волево действие клони към автоматизъм и въпреки че не сме в състояние да предотвратим автоматизма, може поне да му попречим да ни управлява. В противен случай се излагаме на опасността да постъпим като човек, а не КАТО ЧОВЕК, по израза на професор Дала Нора. Възможно е все пак чрез будно внимание да внесем елемент на съзнателност и в неволните движения. Това става, когато се движим преднамерено (със съзнателно намерение). Двигателната преднамереност намалява и премахва състоянието на обща умора, като едновременно издига нивото на съзнание и тонуса на волята и ума. Волевото придвижване в пространството създава по необходимост състояние на самосъзнаване, при което съществува непрекъснато усещане и сигурност за собствената идентичност, тоест за Аза. Индивидът се установява психически в своето Аз и успява да се справи с негативните въздействия, вътрешните конфликти и вредните последици от хетеросугестията. С други думи, той се превръща от антииндивид в индивид. Чрез двигателната преднамереност е възможно да контролираме нервното напрежение, да избегнем до голяма степен физическата и умствената умора, да управляваме емоционалните прояви и преди всичко ДА ЖИВЕЕМ В РЕАЛНОСТТА НА НАСТОЯЩЕТО. Същевременно това предизвиква значителни изменения с постоянен характер в нервно-мозъчната структура на индивида и му позволява чувствително да увеличи интелектуалните си способности както по качество, така и по производителност. Мисленето с абсолютна яснота (а това става само по изключение) се превръща в нещо съвсем лесно за човек, който упорито и постоянно влага съзнателност в движенията си. Във всяко волево движение разграничаваме три основни фази: решение или волево намерение, извършване на движението и промяна, настъпваща в резултат от извършеното действие. Движението представлява повтаряща се верига, която се поражда в мозъка и се „връща" в мозъка. Неволните движения не внасят никаква промяна в поведението, но в повечето случаи подсилват предварително формираната верига. В зависимост от начина на движение внасяме положителна или отрицателна промяна в съзнанието си - положителна, която поражда състояние на будност, и отрицателна, която води до сънно състояние. Съвкупността от волеви съзнателни движения временно премахва двигателния автоматизъм и така разширява полето на съзнание. Известно ни е, че автоматичните движения участват в емоционалната и инстинктивната мимика на индивида, които съпътстват най-дълбоките механизми на интеграция на личността. Волевите движения отразяват до известна степен и психологичното състояние на субекта. Ако съзнателно променяме своя стил на движение, всъщност трансформираме личността си, като рушим едни автоматични движения и изграждаме други. Това изисква, разбира се, будно и напрегнато внимание, а то неизменно придружава високите нива на съзнателност. Състоянията на тревога и страх, емоционална депресия, колебливост и други отрицателни механизми Временно изчезват, когато влагаме съзнателност в движенията си и изчезват завинаги, ако извършваме това упорито и постоянно за продължителен период от време. Както вече посочихме, двигателната съзнателност действа също в интелектуалната и енергийната сфера, Като избистря чувствително мисълта и намалява сънливостта и умората. Самата техника се състои в следното: извършваме движението спокойно, целенасочено и с пълна съзнателност, сякаш то се нуждае от мисъл. Ако намалим скоростта на движение, ще изпитаме ведрост и спокойствие - признак за постигнато вътрешно равновесие. Добре е да започнем с предварително избрани и лесни движения. Този начин на движение трябва да се практикува не през цялото време, а в определени часове от деня. Преди да обясня изпълнението на някои двигателни упражнения, ще посоча два експеримента, показващи, че в човек, който се движи съзнателно и целенасочено, се извършва дълбока трансформация. ЕКСПЕРИМЕНТ А. Изберете момент, когато сте особено изморени или много ви се спи. Започнете да извършвате преднамерени и съзнателни движения в продължение на три минути. Ще забележите как умората и сънливостта постепенно изчезват. Особено важно е напълно да се съсредоточите върху движенията си и да ги правите спокойно, без да бързате. Упражнение 9. Съзнателни движения Целта на всички описани упражнения е изучаващият ХипсоСъзнание да овладее движенията си. В този случай няма да използваме специално подготвени движения, а ще си послужим с тези от всекидневието - предимството им е, такава тренировка може да се извършва по всяко време на деня. Да започнем от най-простото - ходенето. Може да изпълнявате упражнението, като вървите по улицата. Определете участък от най-малко три-четири преки, гледайте напред и вървете по-бавно от обикновено, като се съсредоточите напълно върху движението, сякаш ходенето изисква мислене. Трябва да имате ясно усещане за преместване в пространството и да чувствате всяко движение. Това упражнение води до релаксация, отмора и състояние на покой, като същевременно допринася за възстановяване на енергията. Абсолютно всички движения могат да се извършват съзнателно, така че е излишно да даваме подробен списък. Единствената препоръка е да обърнете особено внимание на движенията на ръцете, защото те са най-чести и най-много. Всяко нещо, което вършите с ръцете, може да ви послужи за упражнение. Ще подчертаем, че основната трудност при тази техника е съзнателното усилие да усъвършенствате движенията, като едновременно ги изпълнявате бавно. Не забравяйте, че не е нужно да мислите за тях - достатъчно е да ги усещате. Като пример ще посочим разликата между мисълта за дишането и „чувството" за дихателния поток. Може да го „почувстваме" без да мислим - например, когато лигавицата на носа е възпалена и дишането ни изведнъж се затрудни. Тогава си мислим за други неща, но „усещането за дишане" не ни напуска. Добре е да мислите за движенията, докато постигнете съответното кинетично усещане, което най-често се изразява просто в намаляване на двигателната скорост. След известен период на редовно упражняване ще забележите, че новият волеви стил на движение се превръща по силата на навика в автоматичен. Това не бива да ви тревожи, тъй като с промяната сте възбудили в себе си верига за релаксация, самоконтрол и будност. Да смените начина си на движение означава да внесете корекция и изменения в автоматизма на движенията. По този начин създавате нова нервно-мозъчна верига, коренно различна от предишната: тя е възбудена чрез съзнателно рефлективно обучение и затова засилва и разширява съзнателността на индивида за разлика от предишната верига, която се е формирала в съвсем ранна възраст и е изцяло доминирана от подсъзнанието. Всичко, научено чрез разсъждение и осъзнаване, било то някакъв нов елемент или променяне на стар механизъм, издига значително съзнанието и изгражда нови невронни вериги, които сега притежават будност, дължаща се на първоначалния съзнателен волеви импулс. Съзнателната ръчна работа е най-добрата психотерапия. Тя действа като стабилизиращ елемент и притежава неподозирани възможности за изменение на съзнанието. Не е преувеличено да са каже, че през дългата еволюция на вида човешкият мозък е вървял успоредно с развитието на уменията на ръцете, че мозъкът и сръчността си взаимодействат и развиват. Интересно е, че осъзнаването на движенията позволява на субекта да изживее напълно настоящия момент, тоест да води реално съществуване, без да проектира себе си в някакъв измислен свят. По този начин съзнателността на движенията до голяма степен прогонва сънното състояние, присъстващо в съзнанието и по време на будност. Накратко, съзнателното движение ни позволява да повишим нивото на съзнание, да живеем в реалния свят на настоящето, да постигнем релаксация, самоконтрол и да използваме оптимално интелекта си, Като постигнем по-голяма яснота и тонус на мисълта. Техниката на съзнателното движение се свежда до това да придобием възприятие за движение чрез целенасочено усилие (но без напрежение), като се стремим към съвършенство в движенията и ги изпълняваме по-бавно от обикновено (ако човек се движи бавно по навик, то това няма да му е особено полезно, защото движенията му са лишени от съзнателност). Упражнението има общо и конкретно приложение. Прилага се общо всеки ден в определено време, без да се взимат предвид проблемите за момента. Конкретното приложение е насочено към решаване на даден конфликт. Подходящ пример е страхливият човек, изправен пред някакъв социален сблъсък - той се движи бавно и внимателно, за да превъзмогне своята плахост. Може да използваме упражнението и в моменти, когато ни е нужна по-голяма яснота на ума или желаем да премахнем умората. Ако упражнението се изпълнява старателно всеки ден, след време се възбуждат и затвърждават нови вериги, които създават състояние на съзнателна будност като неделима част от личността.
Следва продължение... За предишната част ТУК
Както вече посочихме, състоянието на ментален вакуум е единственото време за пълноценна почивка на съзнанието. Ще го определим като „временна парализа на мисловния процес" със силата на волята. Има моменти, когато силният емоционален шок предизвиква състояние на пълен вакуум в съзнанието ни и за известно време сме лишени от способността да реагираме на вътрешни и външни стимули. В този случай шокът предизвиква рязко и внезапно връщане назад към много ранни нива на интеграция и индивидът търси убежище дълбоко в себе си, като прекратява временно всякакъв контакт с външния свят. Менталният вакуум е всъщност прекъсване на връзката между външния свят и индивида. Като вземем предвид какво голямо усилие се изисква от индивида, за да поддържа едновременно връзката между вътрешния и външния свят, лесно ще разберем ползата от такава почивка от мислите. На пръв поглед сънят също изглежда период на почивка за ума и тялото. Мисловната дейност обаче не спира да тече по време на сън, а само преминава от съзнателно на подсъзнателно ниво. Както видяхме в нашата скала за измерване на съзнанието, по време на сън в интелектуалните способности не настъпват други промени, освен намаляване на нивото на съзнателност и произтичащото оттам засилване на онеиричното състояние. Не трябва да се забравя, че подсъзнанието е също част от нашия мозък и докато спим, той е не по-малко, а дори по-активен, отколкото когато сме будни. Съзнанието ни никога не почива, а само временно избягва действителността по време на сън. Ако бъде постигнато правилно, състоянието на ментален вакуум е изключително дълбок процес, тъй като обхваща в известни граници както съзнателната, така и несъзнателната дейност на въображението. Ползата от волево изпразване на съзнанието е забележителна, стига да успеем наистина да спрем потока на мисълта. Съществуват различни степени на ментален вакуум, а трудно може да се говори за абсолютен вакуум, тъй като винаги остава определена подсъзнателна дейност. Състоянието, което трябва да се помъчим да постигнем, прилича на абсолютен ментален вакуум. Разбира се, това „изпразване на съзнанието" се постига в най-дълбока степен само чрез редовна практика. Упражненията за възпитание на въображението са всъщност „гимнастика на мисълта", вътрешни спортове, които позволяват на индивида да постигне волеви контрол. Те представляват „издигане на съзнателността" до по-висш тип мозъчна дейност. Тези упражнения позволяват да постигнем известен контрол над мисълта също както при целенасоченото трениране на дадена група мускули. Упражнението за постигане на ментален вакуум е „осезаемо възприятие на мисловната дейност" и чрез него човек може да улови как се променя мозъчния тонус, когато мисли и когато спре да мисли. Трябва да се има предвид, че на практика „празният ум" представлява единственият Възможен и реален начин за релаксация на съзнанието. Що се отнася до ползата от упражнението, не би трябвало да я разглеждаме повърхностно - начинаещите обикновено са склонни да преувеличават. Менталният вакуум дава възможност на индивида да постигне в мисленето си редуване на активност и покой, необходимо за всеки жив организъм. В известен смисъл менталният вакуум е много по-дълбоко състояние на покой в сравнение със съня. Всъщност при събуждане сутрин не винаги е извършено равностойно обновяване на органичната и менталната енергия. Товарът на преживяванията тежи прекалено много на психиката и не ни позволява да посрещнем новия ден с необходимата свежест и енергичност. Сънят обновява физическата енергия и в известна степен представлява всекидневно прераждане. Съзнанието, от друга страна, поради непрекъснатата си дейност, сутрин е толкова изтощено или болно, колкото е било предишния ден. Менталният вакуум предлага на индивида средство за ефективно умствено обновяване. Когато когнитивната дейност на съзнанието се забави, индивидът се преражда - чувства се свеж, млад, с по-висока способност за концентрация. По този начин постига по-голяма ефективност в работата си и премахва „мозъчната мъгла". Умственото състояние или менталният тонус е от основно значение за поддържането на младо и здраво тяло. Потискащите мисли например значително влияят на издръжливостта и биологичното равновесие, като бавно, но сигурно ги подкопават. Способността за физиологично възстановяване зависи изключително много от положителната умствена нагласа и силното желание за живот. В това можем да се убедим от физическото и психическото състояние на оптимистично настроени хора, преживели тежки хирургически операции. Те се възстановяват за много кратко време и имат много по-големи шансове в сравнение с онези, които са изпълнени с негативни мисли и при които липсва интерес към живота. Накратко, резултатите от упражнението за ментален вакуум засягат не само интелектуалната сфера, като предоставят почивка на ума, но се разпростират и върху цялостния механизъм на индивида, действайки като изключително важен балансиращ и стабилизиращ фактор. Всъщност целенасоченото и ефективно създаване на ментален вакуум намалява скоростта на органично и нервно износване и увеличава производителността и качеството на интелекта, като го обновява и подмладява. В това ще се убедят всички, които изпълняват Внимателно упражнението. Упражнение 8. Ментален вакуум В експеримента, при който в съзнанието си извикахме образа на преминаващ влак, разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането на ментален вакуум започва именно с релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се препоръчва изпълнението му в следните три етапа: Етап 1: Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са затворени. С усилие на волята се помъчете да спрете напълно лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите и клепачите. Етап 2: Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането - усещайте всяко вдишване и издишване, като се, помъчите да се идентифицирате с лекото разширяване и свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. НЕ ТРЯБВА да дишате дълбоко - дишайте нормално. Етап 3: След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към въображаемо визуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от само себе си. Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно неподвижни, като се стараете тялото да бъде колкото е възможно по-отпуснато. Етапите нямат точно определена продължителност - тя зависи от личните способности на всеки индивид и постигнатите резултати. В никакъв случай не преминавайте към следващия етап, преди да сте овладяли предишния. Третият, последен етап може да удължите толкова, колкото сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите. Помъчете се обаче с усилие на волята да не заспивате. Ако заспите, значи не сте изпълнили добре упражнението, освен ако целта ви не е била наистина да заспите. Щом ви обземе необикновено спокойствие и яснота на ума, това означава, че сте на прав път и трябва да постоянствате, докато наистина постигнете ментален вакуум. Когато постигне такъв контрол, индивидът вече не чувства абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален вакуум индивидът изпитва усещането, че времето е спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето, движението и възприятията. Нужно е да не забравяме, че не съществува пълен ментален вакуум, защото все пак тече известна несъзнателна дейност, но тя е сведена до минимум. Може би най-точното описание на това състояние е „максимално спиране на потока на съзнателната и несъзнателната мисъл". За съжаление липсват думи, за да опишем менталните състояния в ХипсоСъзнание - затова се налага да се въвеждат нови термини и често да прибягваме до сравнения, с които да изясняваме начина на действие на определен психически механизъм. Възможно е отначало упражнението за ментален вакуум да промени навиците ви и да съкрати продължителността на съня ви. Тази промяна не трябва да ви тревожи - тя се дължи на по-добро и по-ефективно възстановяване на енергията по време на сън. Ето защо вече не се нуждаете от толкова сън, колкото преди. След като наистина овладеете упражнението, ще можете да определяте продължителността му преди да започнете, за да се върнете автоматично към нормално състояние на съзнателност в края му. Упражнението в съвършената си форма позволява да определите предварително, още в самото начало продължителността му и да се върнете автоматично към нормално съзнание. Разделянето на упражнението на три етапа трябва да се спазва, докато го разучавате: След като веднъж го овладеете, трите етапа всъщност се сливат в един.
ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ДВИГАТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Двигателната дейност на човека обхваща три основни механизма: рефлексни действия, автоматични движения и волеви движения. Рефлексите са постоянни реакции на определен физически дразнител. Те са вродени или научени и са най-простата форма на нервномускулно поведение. Автоматичните движения се определят от професор Дала Нора („Биологична обусловеност на личността") като „поредица от вродени (емоционално или инстинктивно подражание) или придобити например, свързаните с работата движения), които се извикват и подреждат последователно". Волевите движения винаги са свързани със съзнателно волево решение. Те могат да бъдат спонтанни, придобити или приложни. Независимо към кой вид спадат движенията на индивида (рефлексни, автоматични или волеви), те винаги са свързани с неговото емоционално и ментално състояние. Страхът например предизвиква съответна двигателна реакция, различаваща се от тази при гняв, тревога или спокойствие. Между движения, емоции и мисли има непрекъснато взаимодействие. Тази връзка разкрива пред нас изключителни възможности - да упражняваме контрол върху себе си, като контролираме движенията. Ще се помъчим да докажем, че двигателната преднамереност издига значително съзнателното ниво с произтичащите от това предимства. Половината от волевите движения, строго погледнато, не бихме могли да наречем волеви, тъй като са съставени от ограничен брой комбинации и повечето от тях сме изпълнявали толкова пъти, че вече сме ги овладели и те са станали напълно автоматични. Докато сме ги усвоявали обаче, те несъмнено са били волеви. Да вземем за пример ходенето. Когато ходим, ние извършваме това почти механично. Ако по някаква специална причина трябва да вървим пред група наблюдаващи ни хора и да им покажем нещо, внезапно се притесняваме и започва да ни се струва, че пристъпваме неправилно, тромаво, дори губим равновесие. Обикновено се счита че автоматичните движения „механизират" индивида, увеличават производителността му и намаляват умората. За да изясним този въпрос, нека разгледаме умората. Във всекидневната си дейност хората, които не полагат големи и непрекъснати мускулни усилия, рядко изпитват физическа умора. При тях по-често срещано явление е усещането за отпадналост и изтощение, което ще опишем като „състояние на обща умора". Общо взето би трябвало да наречем това „псевдоумора" - не защото не съществува в действителност, а защото най-често се дължи само на временна или хронична загуба на нормалния ментален тонус. Тази обща умора е придружена обикновено от безпокойство, раздразнителност, депресия, страх, меланхолия и липса на инициативност. За да изясним понятието, ще говорим за обща умора и мускулна умора. Първата вече определихме, а мускулната не се нуждае от обяснения, тъй като е позната на всички. Твърдението, че автоматичните движения „намаляват умората и осигуряват производителност" изглежда донякъде преувеличено, въпреки че според преобладаващато мнение е вярно. Възможно е да е така при малък процент задачи, изпълнявани в специфични условия и то само ако става въпрос за производителност при автоматизирана ръчна дейност. Да вземем за пример работник в автомобилен завод, чиято единствена задача е да завинтва болтове на мястото им. Ако се замисли за това, което прави и се опита да завинтва болтовете съзнателно, той сигурно ще загуби обичайната си сръчност, работоспособността му ще намалее и ще е принуден да поддържа вниманието си постоянно будно. Що се отнася до умората, проблемът не е така ясен. Спестеното мускулно усилие може да се изразходва в множество нервни и умствени конфликти, произтичащи от ниското ниво на будност при автоматизираната дейност. Непрекъснатото повтаряне на една и съща операция оставя незаета голяма част от съзнанието, която (съвсем логично е да предположим) ще продължи да работи самостоятелно, докато индивидът се труди, а това несъмнено води до пълно разделяне между мисъл и действие. Това разделение предизвиква едновременното протичане на два вида дейности, противопоставени една на друга така, както са противопоставени абстрактното и конкретното, съответно психичното и соматичното. Макар и неразривно свързани, те принадлежат към различни и противоположни светове. Казано по друг начин, индивидът се разкъсва между две противоположни тенденции: физическата работа, която извършва, и напрегнатата работа на въображението, която често е много по-привлекателна и желана от физическата дейност. От друга страна, еднообразната работа е лишена от всякаква мотивация, с изключение на паричното възнаграждение. Следователно, човек работи, защото е принуден и в съзнанието му неизменно присъства мисълта, че изпълнява необходимо задължение. Дейността на въображението следва две основни линии: потребителска и защитна. Индивидът се безпокои как да избегне дадени ситуации и как да предизвика други. Тук хедонизмът играе съществена мотивираща роля. желанието се явява един от най-важните елементи в играта на въображението. По този начин имаме два еднакво значими и могъщи фактора в явна опозиция: дългът (работата) и желанието (потокът на въображението). Това противопоставяне засилва процеса на разцепление между мисъл и действие, при което менталният и волевият тонус значително спада, а Азът не намира място за изява. По тази причина индивидът се чувства изморен, може би много повече от начинаещият, който все още работи „с усилие на волята". Досадата и скуката са неразделни спътници на безсилието и се подхранват от липсата на съзнателна проява на волята. Ако във всекидневната работа примесваме отвреме-навреме моменти на максимално съзнателно внимание, със сигурност ще постигнем по-добро физическо и психическо състояние. Автоматизмът причинява, подсилва и поддържа ниското ниво на съзнание. Той довежда до обща умора, като нарушава вътрешното единство на индивида и усилва действието на несъзнателните тенденции. Най-общо казано, автоматичните действия ни пречат да постигнем самоконтрол и високо ниво на съзнание, като пораждат ментална сънливост, а тя напълно изключва висок коефициент на интелектуално и енергийно полезно действие. Всяко непрекъснато повтарящо се волево действие клони към автоматизъм и въпреки че не сме в състояние да предотвратим автоматизма, може поне да му попречим да ни управлява. В противен случай се излагаме на опасността да постъпим като човек, а не КАТО ЧОВЕК, по израза на професор Дала Нора. Възможно е все пак чрез будно внимание да внесем елемент на съзнателност и в неволните движения. Това става, когато се движим преднамерено (със съзнателно намерение). Двигателната преднамереност намалява и премахва състоянието на обща умора, като едновременно издига нивото на съзнание и тонуса на волята и ума. Волевото придвижване в пространството създава по необходимост състояние на самосъзнаване, при което съществува непрекъснато усещане и сигурност за собствената идентичност, тоест за Аза. Индивидът се установява психически в своето Аз и успява да се справи с негативните въздействия, вътрешните конфликти и вредните последици от хетеросугестията. С други думи, той се превръща от антииндивид в индивид. Чрез двигателната преднамереност е възможно да контролираме нервното напрежение, да избегнем до голяма степен физическата и умствената умора, да управляваме емоционалните прояви и преди всичко ДА ЖИВЕЕМ В РЕАЛНОСТТА НА НАСТОЯЩЕТО. Същевременно това предизвиква значителни изменения с постоянен характер в нервно-мозъчната структура на индивида и му позволява чувствително да увеличи интелектуалните си способности както по качество, така и по производителност. Мисленето с абсолютна яснота (а това става само по изключение) се превръща в нещо съвсем лесно за човек, който упорито и постоянно влага съзнателност в движенията си. Във всяко волево движение разграничаваме три основни фази: решение или волево намерение, извършване на движението и промяна, настъпваща в резултат от извършеното действие. Движението представлява повтаряща се верига, която се поражда в мозъка и се „връща" в мозъка. Неволните движения не внасят никаква промяна в поведението, но в повечето случаи подсилват предварително формираната верига. В зависимост от начина на движение внасяме положителна или отрицателна промяна в съзнанието си - положителна, която поражда състояние на будност, и отрицателна, която води до сънно състояние. Съвкупността от волеви съзнателни движения временно премахва двигателния автоматизъм и така разширява полето на съзнание. Известно ни е, че автоматичните движения участват в емоционалната и инстинктивната мимика на индивида, които съпътстват най-дълбоките механизми на интеграция на личността. Волевите движения отразяват до известна степен и психологичното състояние на субекта. Ако съзнателно променяме своя стил на движение, всъщност трансформираме личността си, като рушим едни автоматични движения и изграждаме други. Това изисква, разбира се, будно и напрегнато внимание, а то неизменно придружава високите нива на съзнателност. Състоянията на тревога и страх, емоционална депресия, колебливост и други отрицателни механизми Временно изчезват, когато влагаме съзнателност в движенията си и изчезват завинаги, ако извършваме това упорито и постоянно за продължителен период от време. Както вече посочихме, двигателната съзнателност действа също в интелектуалната и енергийната сфера, Като избистря чувствително мисълта и намалява сънливостта и умората. Самата техника се състои в следното: извършваме движението спокойно, целенасочено и с пълна съзнателност, сякаш то се нуждае от мисъл. Ако намалим скоростта на движение, ще изпитаме ведрост и спокойствие - признак за постигнато вътрешно равновесие. Добре е да започнем с предварително избрани и лесни движения. Този начин на движение трябва да се практикува не през цялото време, а в определени часове от деня. Преди да обясня изпълнението на някои двигателни упражнения, ще посоча два експеримента, показващи, че в човек, който се движи съзнателно и целенасочено, се извършва дълбока трансформация. ЕКСПЕРИМЕНТ А. Изберете момент, когато сте особено изморени или много ви се спи. Започнете да извършвате преднамерени и съзнателни движения в продължение на три минути. Ще забележите как умората и сънливостта постепенно изчезват. Особено важно е напълно да се съсредоточите върху движенията си и да ги правите спокойно, без да бързате. Упражнение 9. Съзнателни движения Целта на всички описани упражнения е изучаващият ХипсоСъзнание да овладее движенията си. В този случай няма да използваме специално подготвени движения, а ще си послужим с тези от всекидневието - предимството им е, такава тренировка може да се извършва по всяко време на деня. Да започнем от най-простото - ходенето. Може да изпълнявате упражнението, като вървите по улицата. Определете участък от най-малко три-четири преки, гледайте напред и вървете по-бавно от обикновено, като се съсредоточите напълно върху движението, сякаш ходенето изисква мислене. Трябва да имате ясно усещане за преместване в пространството и да чувствате всяко движение. Това упражнение води до релаксация, отмора и състояние на покой, като същевременно допринася за възстановяване на енергията. Абсолютно всички движения могат да се извършват съзнателно, така че е излишно да даваме подробен списък. Единствената препоръка е да обърнете особено внимание на движенията на ръцете, защото те са най-чести и най-много. Всяко нещо, което вършите с ръцете, може да ви послужи за упражнение. Ще подчертаем, че основната трудност при тази техника е съзнателното усилие да усъвършенствате движенията, като едновременно ги изпълнявате бавно. Не забравяйте, че не е нужно да мислите за тях - достатъчно е да ги усещате. Като пример ще посочим разликата между мисълта за дишането и „чувството" за дихателния поток. Може да го „почувстваме" без да мислим - например, когато лигавицата на носа е възпалена и дишането ни изведнъж се затрудни. Тогава си мислим за други неща, но „усещането за дишане" не ни напуска. Добре е да мислите за движенията, докато постигнете съответното кинетично усещане, което най-често се изразява просто в намаляване на двигателната скорост. След известен период на редовно упражняване ще забележите, че новият волеви стил на движение се превръща по силата на навика в автоматичен. Това не бива да ви тревожи, тъй като с промяната сте възбудили в себе си верига за релаксация, самоконтрол и будност. Да смените начина си на движение означава да внесете корекция и изменения в автоматизма на движенията. По този начин създавате нова нервно-мозъчна верига, коренно различна от предишната: тя е възбудена чрез съзнателно рефлективно обучение и затова засилва и разширява съзнателността на индивида за разлика от предишната верига, която се е формирала в съвсем ранна възраст и е изцяло доминирана от подсъзнанието. Всичко, научено чрез разсъждение и осъзнаване, било то някакъв нов елемент или променяне на стар механизъм, издига значително съзнанието и изгражда нови невронни вериги, които сега притежават будност, дължаща се на първоначалния съзнателен волеви импулс. Съзнателната ръчна работа е най-добрата психотерапия. Тя действа като стабилизиращ елемент и притежава неподозирани възможности за изменение на съзнанието. Не е преувеличено да са каже, че през дългата еволюция на вида човешкият мозък е вървял успоредно с развитието на уменията на ръцете, че мозъкът и сръчността си взаимодействат и развиват. Интересно е, че осъзнаването на движенията позволява на субекта да изживее напълно настоящия момент, тоест да води реално съществуване, без да проектира себе си в някакъв измислен свят. По този начин съзнателността на движенията до голяма степен прогонва сънното състояние, присъстващо в съзнанието и по време на будност. Накратко, съзнателното движение ни позволява да повишим нивото на съзнание, да живеем в реалния свят на настоящето, да постигнем релаксация, самоконтрол и да използваме оптимално интелекта си, Като постигнем по-голяма яснота и тонус на мисълта. Техниката на съзнателното движение се свежда до това да придобием възприятие за движение чрез целенасочено усилие (но без напрежение), като се стремим към съвършенство в движенията и ги изпълняваме по-бавно от обикновено (ако човек се движи бавно по навик, то това няма да му е особено полезно, защото движенията му са лишени от съзнателност). Упражнението има общо и конкретно приложение. Прилага се общо всеки ден в определено време, без да се взимат предвид проблемите за момента. Конкретното приложение е насочено към решаване на даден конфликт. Подходящ пример е страхливият човек, изправен пред някакъв социален сблъсък - той се движи бавно и внимателно, за да превъзмогне своята плахост. Може да използваме упражнението и в моменти, когато ни е нужна по-голяма яснота на ума или желаем да премахнем умората. Ако упражнението се изпълнява старателно всеки ден, след време се възбуждат и затвърждават нови вериги, които създават състояние на съзнателна будност като неделима част от личността.
Следва продължение... За предишната част ТУК
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
