01.02.2023г.

     "Най–лошото нещо за Давос? Господарите на Вселената смятат, че правят добро"
Ще спрат ли най–жестоките плутократи и хладнокръвни търсещи статус персони в света да ни убеждават, че имат златно сърце? 

Имало ли е някога "среща, която просто трябваше да бъде само имейл", толкова ярка като Давос? Всяка година световните майстори на политиката и финансите долитат с джетове  изхвърлящи въглерод до Световния икономически форум в пищен швейцарски курортен град, настръхнал от въоръжена охрана, където мрачно изразяват мнение за решаването на проблема с бедността и изменението на климата. Самият акт на присъствие изобличава целия следващ го диалог като лицемерие. Събитието служи преди всичко като рядка точка за обединение на политически десни и леви крила, като и двете са съгласни, че всички там присъстващи трябва да са в затвора. Ако всички тези професионални лица, вземащи решения, бяха наистина добри във вземането на решения, те биха заменили целия този фарс с годишен бърз чат :
"Да продължим с глобалния капитализъм още една година. Съгласен? Добре! Наздраве!".
Давос и подобни конклави могат да се разбират само като представления. Те са сцената, на която Господарите на Вселената разиграват драматичния разказ на собствения си живот. Те са упражнения за взаимно самоутвърждаване : ние сме тук и сме важни. Каква полза от мощна обществена позиция без увлечена публика, която да слуша излиянията на вожда? Всеки може да бъде богат, но само малцина избрани могат да бъдат влиятелни лица.
Това е опияняващата привлекателност на перформативното влияние, което придава на Давос неговия основен абсурд. Няма нищо особено забележително в това служителите, които контролират света, да се събират насаме, за да вземат самоцелни решения; те правят това през цялото време. Това е работата. Фаталният недостатък на тълпата от Давос е, че те не се задоволяват просто да контролират всичко. Те също искат да бъдат добри или поне да създадат впечатление сред обществото, че са добри. По този начин типичните интервюта с главен изпълнителен директор и президент и панели с икономически и геополитически прогнози – истинските неща – се допълват с купища друго културно и добротворческо съдържание, което има за цел да предаде идеята, че в себе си тази тълпа от най–грозните плутократи в света и хладнокръвни търсещи статус персони крие златно сърце.
Да, те са тук, за да доминират във всички аспекти на живота ви, но го правят с оглед на най–добрите интереси на човечеството. Доверете им се! Дали хора, които не се интересуват истински от морала, биха участвали в панел, озаглавен "Печалба и цел : Ускоряване на равенството на възможностите"? Шах и мат, марксисти! Думата "собствен капитал" е точно на мястото си в описанието!
Похапващите сладкиши тълпи в Давос също искат да опитат швейцарски шоколад и да го изядат. И това е техният фатален недостатък. Върховната ирония е, че това събитие, което претендира да идентифицира и анализира глобалните тенденции – и което от години се притеснява от възхода на това, което неточно се нарича "популизъм", което заплашва да погълне политическия ред, който улесни следвоенното световно господство на корпоративния капитализъм – само по себе си е едно от най–съвършените горива на земята за популисткия  гняв. Ако умовете на Давос наистина вярваха на собствените си глупости, те щяха да затворят конференцията незабавно, разбирайки, че тя е заплаха за ценностите, в които уж вярват.
Не е преувеличено да се каже, че това чудовище от изобилие, което се разиграва сред застрашително намаляващата снежна покривка на Алпите, е толкова мощен символ на всичко – на всичко, което не се съотнася и вписва в неолибералната ера на света, че незабележимо помага да се стигне до нейния крах.
Това [форумът в Давос] е символ на затворените елити, които безсрамно се глезят, докато изнасят лекции за необходимостта от устойчивост; това е символ на изключителност, облечен в езика на демокрацията; това е символ на безотговорните финансисти, бюрократи и интелектуалци, които са учили в правилните училища и работят за правилните институции и следователно им е позволено да се заключат в непропусклив балон, да се взират с невежество в свят, чиито проблеми никога не са изпитвали, и предписват курс на действие, който уж случайно ще увековечи господството, на което са се радвали от поколения назад.
Полезността на всяка действително полезна работа в мрежа, комуникация или споделяне на информация, която се случва в залите на Давос, бледнее в сравнение с ада на отвращението, който съществуването му разпалва сред милиони ядосани, малтретирани, заключени хора по света, които никога няма да стъпят вътре зад неговия охранителен кордон. Ако не друго, присъстващите на Давос трябва да го закрият от чист личен интерес. Те вбесяват всички.
Но в особената природа на мехурчетата е, че тези вътре никога няма да разберат какво не знаят. Да убедиш човека от Давос, че средата му е отровна, е също толкова невъзможно, колкото да убедиш Томас Фридман (us–политически коментатор и автор, трикратен носител на наградата "Пулицър" и седмичен колумнист на The New York Times), че разговорът с таксиметрови шофьори не му е дал безпогрешна представа за човечеството. Проблемът не е толкова в това, че Давос съществува – мога да си представя свят, в който той е служил като полезен вид изгнание, което е държало опасни хора уединени в удобен симулакрум на реалността далеч от останалите, от нас, Матрицата за икономически мислители, зоопарк, където можете да гледате на живо как Лари Съмърс (us–американски икономист) обяснява на Антъни Скарамучи (us–финансист), защо по–високата безработица би била добра. Не, проблемът е, че Davos Matrix е включен директно в мейнфрейма. Решенията, които тези хора вземат в тяхната малка атмосфера на илюзии, се просмукват в реалния свят, оставяйки останалите от нас да държим торбата, докато богатството се изсмуква все по–нагоре и далече от нас, десетилетие след десетилетие.
Единственото полезно нещо, което се случва в Давос всяка година, е публикуването на доклада на Oxfam за икономическото неравенство, документ, който винаги обяснява защо Давос е чудовище. Тази година Oxfam установи, че най–богатият 1% от хората са прибрали две трети от цялото богатство, създадено през последните две години. Много от същите тези хора усвоиха тази новина с хладнокръвие в хубава топла хижа, преди да се отправят да направят прокламации на панел в Давос. Останалият свят къкри. Гневът на нисшите класи се натрупва. Някои ще станат фашисти, други ще станат социалисти, а някои просто ще си купят оръжия и ще чакат времето си. Типовете от Давос ще продължат да говорят за "глобален риск", без да отбелязват, че собственият им начин на живот също е изложен на риск. Има много неща, които всички лидери в Давос могат да научат от широкия, широк свят. Но от тях ние нищо не можем да научим, освен кого да обвиним.

Да, те са тук, за да доминират във всички аспекти на живота ви, но го правят "с оглед на най–добрите интереси на човечеството" 

Хамилтън Нолан, The Guardian

https://www.theguardian.com/commentisfree/2023/jan/19/davos-masters-of-the-universe

Тези от Давос са толкова далеч от Господарите на Вселената, по-далеч, отколкото Хъбъл може да види.
Те са едни обикновени крачещи мъртъвци.
:)))

долнопробните евро-атлантически педерухи много им се ще да се случва все тяхното - да ама не...

Вампирясали се мъртъвци.

Е, оттичат се в канализацията на историята.

Ами те са от висшето общество... Кой ще ги обърка?...

Е, да де. Парите купуват всякакви титли и статут.