Чарлз Лейн

във Washington Post публикувал статия за "изъм"-ите.
"През миналия век една след друга идеологии дестабилизираха глобалната политика и предизвикаха война : фашизъм, комунизъм, национализъм, империализъм".
Не идеологиите дестабилизираха, а обществено-икономическите и политически процеси.
"Сред генериращите конфликти "изми" най-актуалният днес обаче може да е иредентизмът.
Иредентизмът, както го дефинира тълковният речник, е "национална политика, която се застъпва за придобиването на някакъв регион в друга страна поради общи езикови, културни, исторически, етнически или расови връзки".
Първоначалното световно иредентистко движение възниква в Италия през средата на 19-ти век, когато националистите в тази страна, наскоро обединена под независима монархия, започват да изискват управлявани от Австрия територии, в Алпите и на Адриатическото крайбрежие, населени с италиански говорещи.
Една от причините, поради които Италия се присъедини към съюзниците в Първата световна война, беше надеждата да получи тази "неизкупена Италия" – Italia irredenta – като плячка. Убеждението, че Италия е предадена по този въпрос от Версайския договор, подхранва възхода на фашизма при Бенито Мусолини.
Иредентистките искания на Адолф Хитлер – също породени по различен начин от Версай – включват населени с други народи немски земи от управляваните от Чехия Судети до свободния град Данциг на полския балтийски бряг. Тези искания от своя страна помогнаха за предизвикване на Втората световна война в Европа.
Иредентизмът многократно нарушава мира и след Втората световна война. Кървава, но вече забравена война от 1977-1978 година между Сомалия и Етиопия започна, когато диктаторът на Сомалия нахлу, за да завземе район на Етиопия, Огаден, населен с етнически сомалийци. Иракският Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт през август 1990 година в спор за петролни ресурси – оправдано с твърдението, че съседното емирство по право принадлежи на Ирак.
Обикновено е необходимо съкрушително военно поражение, за да се излекува иредентизма; както Германия, така и Италия се отказаха окончателно от претенциите си в начинания след резултатите от Втората световна война.
И това е справедливо описание на "националната политика" на Русия и Китай днес спрямо Украйна и Тайван, съответно. Руският президент Владимир Путин натрупва войски на границата с Украйна, прокламирайки на висок глас исторически права и интереси на руския народ в тази страна. Междувременно Китай изгражда военноморски и въздушен капацитет в очевидна подготовка за "отвоюването" на остров, който Пекин разглежда като своенравна китайска провинция".
Тоя започва още в началото на статията с лъжи : Руската федерация никога не е предявявала териториални претенции към Украйна. Приобщаването на Крим беше жизненоважна мярка за предотвратяване наместването на us-американски войски в кримските черноморски бази в непосредствена близост до границите на федерацията. Натрупването на войски до границата с Украйна е будалкане на us-американските и натовски глупаци. А че руснаците и украинците са един народ е вярно.
Остров Тайван е територия на Китайската народна република, отцепила се самоволно.
"След като вече погълна две стратегически части от Украйна – полуостров Крим на Черно море и района на Донбас в Източна Украйна – без решително отблъскване от Съединените щати и Европейския съюз, днес Путин се опитва да ги примами към повече преговори, вместо да се занимава директно с Киев".
А за волята на населението на Кримския полуостров и Донбас, авторът мълчи като путка.
"Същото може да е вярно и в Азия, ако и когато Китай на Си Дзинпин – който вече е постигнал иредентистките си цели в Хонконг – се насочи сериозно към Тайван".
Хонконг си е чисто китайски град незаконно окупиран от британците през XIX-ти век.

Китайският президент Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин пият наздравица за иредентизма в Кремъл в Москва, 5 юни 2019 година
"Съединените щати са изправени пред безпрецедентна геополитическа ситуация : две гигантски сили, Русия и Китай, доминират в евразийската земна маса; и двете са относително политически стабилни и с ядрено оръжие; и двете са враждебни към Съединените щати; и двете имат право на вето, често съвместно, в Съвета за сигурност на ООН.
И управниците и на двете заложиха престижа си на иредентистки проекти, в отговор на което Съединените щати заложиха престижа си да осуетят тези неправомерни попълзновения".
Пиндосите, както винаги, първи "борци за свобода, демокрация и справедливост".

Владимир Путин и Си Дзинпин споделят иредентистките си възгледи

https://www.washingtonpost.com/opinions/2021/12/14/putin-ukraine-xi-jinping-taiwan-irredentism-world-peace/