2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1232 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2016 19:48
http://www.zahariada.com/
Хари стоеше в преддверието на жилищната сграда и чакаше да дойде асансьорът. В мига, в който вратата се отвори, чу зад себе си женски глас: „Един момент, моля!“ Тя бързо влезе в асансьора и вратата му се затвори зад тях. Беше с жълта рокля, коса, вдигната високо над тила и тъпашки перлени обеци, които се полюшваха на дълги сребристи синджири. Имаше голям задник и солидна телесна конструкция. Гърдите и тялото й сякаш напираха да изскочат от тази жълта рокля. Очите й бяха с най-светлозеления цвят и гледаха право през него. Тя носеше торба с продукти, на която беше изписана думата „Вонс“. Устните й бяха наплескани с червило. Дебелите й, силно начервени устни бяха гротескни, почти грозни, като обида. Яркото червило блестеше и Хари протегна ръка и натисна аварийния бутон.
Бутонът задейства, асансьорът спря. Хари пристъпи към нея. Вдигна полата й с една ръка и втренчи поглед в краката й. Тя имаше невероятни крака — само мускули и плът. Загледа го изумена, замръзнала на място. Той я сграбчи, а тя изпусна торбата си с продукти. По пода на асансьора се разпиляха кутии със зеленчукови консерви, едно авокадо, тоалетна хартия, пакети разфасовано месо и три лъскави бонбонени пръчки. В следващия миг устата му залепна върху тия устни. Те се разтвориха. Той протегна ръка и пак вдигна полата й. Не откъсна устата си от нейната, докато сваляше бикините й. После, прав, я облада, тласкайки я грубо с гръб към стената на асансьора. Когато свърши, той вдигна ципа си, натисна копчето за третия етаж и зачака, без да се обръща с лице към нея. На третия етаж вратата се отвори и той излезе. Веднага пак се затвори и асансьорът продължи.
Хари стигна по коридора до апартамента си, отключи си, отвори вратата. Съпругата му, Рошел, беше в кухнята, приготвяше вечерята.
— Как мина денят ти? — попита тя.
— Все същите лайна — каза той.
— Вечеря след десет минути — каза тя.
Хари отиде в банята, съблече се и взе един душ. Тази негова работа започваше да му действа на нервите. Вече шест години, а в банката нямаше и четвърт долар на негово име. Ето как те хващаха в капана си — даваха на човека толкова, колкото да не умре от глад, но никога достатъчно много, та да може да се откопчи от тях.
Насапуниса се добре, изми сапуна и остана да стои така, оставяйки много горещата вода да тече отзад по тила му. Това премахваше умората. После се изтри с хавлията, сложи халата си, отиде в кухнята и седна до масата. Рошел разсипваше вечерята в чиниите. Кюфтета със сос. Тя приготвяше вкусни кюфтета със сос.
— Слушай — каза той, — кажи ми някоя добра новина.
— Добра новина ли?
— Знаеш каква.
— За месечния ми цикъл ли?
— Да.
— Не ми е дошъл още.
— Исусе!
— Кафето не е готово.
— Ти вечно го забравяш.
— Знам. Но не ми е ясно защо го забравям.
Рошел седна и започнаха да се хранят без кафето. Кюфтетата бяха хубави.
— Хари — каза тя, — можем да направим аборт.
— Добре — каза той, — ако се стигне дотам, ще го направим…
На следващата вечер той изчака асансьора, после се качи в него сам. Стигна до третия етаж и слезе. След това се обърна, влезе отново вътре и натисна бутона за спускане. Слезе до преддверието, излезе на алеята отвън, качи се в колата си и зачака. Видя я да се приближава, този път без покупки. Отвори вратата на колата си.
Сега тя беше с червена рокля, по-къса и по-тясно прилепнала от жълтата. Косата й бе пусната по гърба, дълга. Стигаше почти до задника й. Носеше същите тъпашки обеци и устните й бяха още по-силно нацапотени от преди. Двамата започнаха да се изкачват нагоре и той отново натисна аварийния бутон. Той пак я награби, впи устните си в тая гротескна червена уста. Тя пак беше без чорапогащи, само с тънки червени чорапи до коленете. Хари свали бикините й и й го вкара. Заблъскаха се по всичките четири стени. Този път продължи по-дълго. После Хари вдигна ципа си, обърна й гръб и натисна бутона „3“.
Когато отвори вратата, Рошел пееше. Тя имаше ужасен глас, затова Хари бързо влезе в банята. После излезе оттам облечен в халата си, седна на масата.
— Исусе — каза той, — днес съкратиха четири момчета, та даже Джим Бронсън сред тях.
— Много лошо — каза Рошел.
Имаше пържоли и пържени картофи, салата и топъл чеснов хляб. Не е зле.
— Знаеш ли от колко време Джим работи там?
— Не.
— От пет години.
Рошел не отговори. — Пет години — продължи Хари. — На тях просто не им пука, ония копелета нямат никаква милост.
— Този път не забравих за кафето, Хари.
Тя се наведе и го целуна, докато наливаше кафето му. — Бележа напредък, виждаш ли?
— Даа.
После седна на мястото си. — Днес започна цикълът ми.
— Какво? Истина ли е?
— Да, Хари.
— Това е чудесно, чудесно…
— Не искам да имам дете, докато не го поискаш и ти, Хари.
— Рошел, ние трябва да празнуваме! С една бутилка хубаво вино! Като се навечеряме, ще отида да купя.
— Аз вече съм го купила, Хари.
Хари се изправи и заобиколи масата. Застана точно зад гърба на Рошел, изви главата й назад, подпрял брадичката й с ръка и я целуна. — Обичам те, бейби.
Продължиха с вечерята си. Беше хубава вечеря. И с бутилката хубаво вино…
Хари излезе от колата си, когато я видя да идва по алеята. Тя го изчака и двамата влязоха в асансьора заедно. Беше с рокля в синьо и бяло, на цветя, носеше бели обувки, бели чорапи до глезена. Косата й отново бе вдигната високо над тила и този път тя пушеше цигара, „Бенсън и Хеджис“.
Хари натисна аварийния бутон.
— Почакай за минута, господине!
Хари чуваше за втори път гласа й. Бе малко дрезгав, но съвсем не лош.
— Да? — попита Хари. — Какво има?
— Нека да отидем в апартамента ми.
— Добре.
Тя натисна бутон „4“, изкачиха се дотам, вратата се отвори и продължиха по коридора до стая 404. Тя отключи.
— Хубаво жилище — каза Хари.
— На мен ми харесва. Да ти донеса ли нещо за пиене?
— Разбира се.
Тя отиде в кухнята. — Аз съм Нана — каза тя.
— Аз съм Хари.
— Зная, че си, обаче как се казваш?*
— Майтапиш се — каза Хари.
Тя се върна с две питиета и двамата седнаха на канапето да ги пият. — Работя в магазина за стоки с намалени цени на Зоди — каза Нана. — Щандистка съм там.
— Това е хубаво.
— Какво, по дяволите, му е хубавото?
— Искам да кажа, хубаво е, че двамата сме тук заедно.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Хайде да отидем в спалнята.
Хари я последва. Нана довърши питието си и остави празната чаша върху тоалетката. Приближи се до гардероба. Бе огромен гардероб. Започна да си пее и да сваля дрехите си. Нана пееше по-добре от Рошел. Хари седна на ръба на леглото и довърши питието си. Нана дойде от гардероба и се изтегна на леглото. Беше гола. Космите на путката й бяха много по-тъмни от тези на главата.
— Е? — каза тя.
— О! — възкликна Хари. Той свали обувките си, свали чорапите си, свали ризата си, панталона, долната фланелка, слиповете. После легна до нея. Тя обърна главата си и той я целуна. — Слушай — каза той, — трябва ли всички тия лампи да светят?
— Разбира се, че не. — Нана стана и изключи централната лампа и тази до леглото. После Хари усети устата й върху своята. Езикът й навлезе вътре, заигра напред-назад. Хари се покачи върху нея. Тя беше много мека, приличаше донякъде на водно легло. Той я целуна и облиза гърдите й, после пак целуна устата й и шията й. Продължи да я целува известно време.
— Какво става? — попита тя.
— Не знам — каза той.
— Не става, така ли?
— Не става.
Хари стана и започна да се облича в тъмното. Нана включи нощната лампа.
— Какво си ти? Извратен асансьорен тип?
— Не, не…
— Можеш да го правиш само в асансьори, така ли?
— Не, не, ти ми беше първата, наистина. Не зная какво ме налегна там…
— Но ето сега съм тук — каза Нана.
— Да, зная — каза той, докато нахлузваше панталона си. После седна да обуе чорапите и обувките си.
— Слушай, кучи сине…
— Да?
— Когато си готов и когато ме желаеш, ела в апартамента ми, разбра ли?
— Да, разбрах.
Хари вече бе напълно облечен и се бе изправил.
— И никакви асансьори повече, разбра ли?
— Разбрах.
— Ако още веднъж ме изнасилиш в асансьора, ще се обърна към закона, обещавам ти!
— О’Кей, О’Кей.
Хари прекоси спалнята, мина през всекидневната и излезе от апартамента. Стигна до асансьора и натисна бутона. Вратата се отвори и той влезе вътре. Асансьорът започна да се спуска. В кабината до него седеше миниатюрна жена от ориенталски произход. Имаше черна коса. Черна пола, бяла блуза, чорапогащи, малки ходила, обувки на високи токове. Лицето й бе мургаво, устните едва очертани с червило. Това много дребно тяло притежаваше удивителен, сексапилен задник. Очите й бяха кафяви и много дълбоки и изглеждаха уморени. Хари протегна ръка и натисна аварийния бутон. Когато пристъпи към нея, тя изпищя. Той я удари силно през лицето, извади носната си кърпа и я натъпка в устата й. След това изви едната й ръка назад зад кръста, а когато тя заби ноктите на свободната си ръка в бузата му, той се наведе и вдигна полата й. Хареса му това, което видя.
* (бел.прев.) Игра на думи: Harry — собствено име; hurry — бързам (в случая „бързак“)
© Charles Bukowski, The Man Who Loved Elevators, 1983
© Емилия Михайлова, превод от английски, 1995
Трябва да има лайкове за коментари! :))
Не съм чела Чарлз Буковски: Мъжът, който обичаше асансьори
Обаче, отбелязвам си -
(бел.прев.) Игра на думи: Harry — собствено име; hurry — бързам (в случая „бързак“)
Поздрави!