Сергей Станишев си го поискал обратно от Доган. Защо ли? Защото социалистите с едната ръка дават, а с другата взимат. Два пъти повече! Много, колкото могат! Доган попитал Станишев защо си го взима обратно, нали подарък не се връща? Той отговорил:
- Абе, стига с тия глупости! При нас всичко се връща. Ние не връщаме, но когато можем си взимаме и това, което сме подарили!
- Добре де, ама ти защо тогава ми го подари за рождения ден?-попитал Доган.
- Подарих ти го, за да гледаш през него парчетата от държавната баница и да ти изглеждат по-големи. Защото ти не се спря, все по-големи парчета искаше!
- Ще ти го върна, ама на тебе за какво ти е?
- Ще гледам през него остатъците от БСП и те ще ми изглеждат повече, и по-големи.
- Ела при мене. Аз ще те взема и без електорат. Взимай парите и идвай!
- И какво ще правя при теб?
- Нищо! Ще те сложа до Данчо Ментата и Хр. Бисеров.
- Те не са ли малко измекяри?-опъвал се Станишев.
- Глупости! И ти си същия! Давай, докато не е късно!
Серго решил и той да бъде язвителен.
- Какво стана с дувара и барбекюто, Меди?
- Какво да стане, нищо.
- Тебе, вместо да те бутнат в затвора, ти бутат дувара и барбекюто.
- А, аз не съм крал! Само ръководех кражбите! А, и нищо няма да ми бутат. Ще видиш!
- Абе, и аз така, ама.....!
- Меди, какво да подарим на Бойко за рождения ден, ако ни покани?
- Не знам. Ако не сме в затвора, трябва да е нещо, което да го зарадва. Бинокъл, може би!?
Вметка: Рождения ден мина, покана нямаше и бинокъл също.
- Защо пък бинокъл?- недоумявал Станишев.
- Ами, да гледа напред в бъдещето-докога ще е на власт и какво ще стане с него. Нали скоро каза, че ГЕРБ трябва да управляват поне 30 год. за да оправи държавата.
- Много, бе, а ние?
- Стига ти толкова! Ние ще си лапкаме откраднатото и ще си трайкаме.
- А.а, аз не се отказвам!- опънал се Станишко.
- Не виждаш ли, че нямаш партия, не се излагай!
След това двамата изпаднали в носталгични размисли.
- Ех, ако можеше преходът да започне отначало, а!?-въздъхнал Станишев.
- И какво?-попитал Доган.
- Как, какво! Всичко ще е различно. Тебе нямаше да те има, аз щях да имам цялата власт. Политическа и финансова.
- Ти не си добре с главата, Серго. Трябва да се лекуваш!- отвърнал му Доган.
- Може и да не съм добре, но тя не ми и трябва. Имам си съветници. Виж какво става! След 20год. пак ще отменят чл.1.
- Чл.1 от какво?-  не се сещал Доган.
- Как от какво? Нали гласувахме Закон за амнистията. Сега ще отменят чл.1. Много им харесва този член!

В този дух продължил разтоворът между двамата.

Ако искате такива неща да не се случват, не само не гласувайте за тях, а ги облечете с безразличие и забрава. Те ще изчезнат от само себе си!!!