Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2023 20:20 - Хуните, наричани савири, проникнали в района на Каспийската врата. После преминали Дербентският проход и нападнали Армения, опустошили Кападокия, Галатия и Понт
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Болах

    В хронографията си Теофан съобщава за събития от 517 г.:

    "Хуните, наричани савири, проникнали в района на Каспийската врата. После преминали Дербентският проход и нападнали Армения, опустошили Кападокия, Галатия и Понт и се остановили почти на самия Евхаит."

    В "Джагфар Тарихъ" пише ,че "от сабирите (сабани,савири) идва нашият (булгарски) език.Те идвали от Седморечието и били прогонени от аварите, които били от хонски произход,но били останали в Хин.Те унищожили множество хонски родове в Саклан.

    Част от тукашните хони те прогонили отвъд планините Каф (Кавказ), където образували държавата Хонджак. А другите хони , сабарите изтласкали в Джураш (Североизточна част на Кавказ до Каспийско море, Барсилия), където били принудени да се присъединят към българите."

     Болах умира през 520г., като вероятно е бил убит. 

     Според някои сведения истинското му име е Буляк-Болгар Джилки ,а прозвището му било Болох.

Царица Боа (Боарикс,Берихос,Берик,Берик-киз,Воа)-520-535/539.                                     

     Съпруга на Болах. След смъртта на Болах през 520 г. взима властта в държавата на хуните-савири в свои ръце, чрез ролята си на регент на непълнолетните си деца.Съществуват спекулации, че Боарикс (Боа) е била дъщеря на персийския шах Пероз, майка на съпругата на Кавад, който е бил и неин брат. Според някои източници, тя е носела и името Аспеведа. Цялата и външна политика, обаче поставя под огромно съмнение тези факти.    

     Някои автори,считат че тя е произхождала от знатен ефталитски род.                                                

     Според някои данни в царството й в Кавказ живеели около 100 000 хуно- българи. Боа е била съюзничка на византийския император Юстиниян Велики във войните срещу персите и техните съюзници. През 527 г. Юстиниян I изпраща посолство до царицата на хуно-българското племе савири Боа , за да иска помощ от нея срещу хунските съюзници на персийския шах Кавад.През 527 г. Боа разбива войските на хуно-българските вождове Стиракс и Глонис, като получава за това голямо признание от византийците.

    Теофан пише:

   " В годината 527/528, същата , в която се възцарил Юстиниян I, Боарикс донесла със себе си двата си сина, като дар на Юстиниян, както и наказания Стиракс."

    "Присъединила се към римляните някаква жена от хуните, наричащи се сивири, варварка , на име Воарикс, вдовица под властта , на която се намирали сто хиляди хуни. Тя управлявала сама страната на хуните след смъртта на мъжа и Валах.

     Персийският шах Кавад склонил двама царе от други хунски племена, живеещи далече във вътрешните райони да му помогнат във войната против римляните. Когато се отправили с 20 000 армия към Персия през владенията на царица Воарикс, тя ги нападнала и разбила поголовно.Един от тях, именно Стиракс -пленила и го занесла в окови на царя в Константинопол, а другия Глонис, убила в сражението.Така тя станала съюзница и приятел на царя Юстиниян."    

    Сириецът Йоан Малала в своята "Хронография" също дава сведения за Боа.

"В това време към римляните се присъединила Воа, предводителка на хуните-савири, жена, по мощ и разум подобна на мъж, вдовица, майка на двама малки сина, имаща под своя власт сто хиляди жители. След смъртта на съпруга си Влах, тя управлявала хунските области. Василевсът Юстиниан й подарил много царски одежди, различни сребърни съдове и много пари и я убедил да залови в плен други двама хунски вождове, които Кавад-царят на персите взел за съюзници срещу римляните. Воа ги настигнала по пътя им към Персия и напълно разбила тяхната двадесет хилядна войска. Пленила един от предводителите на име Тиранкс и го отпратила вързан в Константинопол при василевса Юстиниан. Друг вожд на хуните Глом бил убит от войкската на Воа"

    Стивън Рънсиман в своята история пише:                                                                  

   "Сабирите, чиято владетелка, войнствената вдовица Боа поискала съюз с Императора, ултизурите и вуругундите, близки родственици на кутригурите и утигурите, които Агатий споменава само, за да разкаже за гибелта им; сарагурите урогите и оногурите, жертва на разрастващото се сабирско могъщество.Но, може би само с изключение на сабирите, единствено кутригурите и утигурите изглежда са притежавали значителна мощ и стройна организация."

    Столицата на държавата на Боа и савирите е бил град Варачан,днешният Даргински аул Урцаки в Дегестан.

    Савирите изиграли важна роля по време на персийско-византийската война за Лазика.В периода 550-556 г.вождът на лазите Губац наел савири и алани за защита от персите, но не успял да се разплати с тях и съюзниците му отишли на страната на персите. Византийският император Юстиниан изпратил определена сума и наел във войската си трима савирски вожда за обсадата на град Петра.Савирите научили византийците да строят преносими тарани, благодарение на което градът бил превзет. Могъществото на савирското кралство било подкопано от междуособни войни.През 562 г. персийският шах Хосрой нанесъл на савирите тежко поражение.Част от тях той взел в плен и заселил в Кавказка Албания, в района Кабали.

    Агатий Миринейски, в трета книга от труда си "За царстването на Юстиниан"пише за отношенията между Византия и хуно-българите савири в периода 552-582 г. "Наемници от тези хуни, които се наричат савири, имали свой отряд при ромеите-около   2000 тежко въоръжени войници, които били предвождани от Баимах, Кутилзис и Плагер най-висшите от тях хора"

    Сироезичният автор, известен като Псевдо-Захарий Ритор, описва през 555 г. 13 народа по земите на север от Кавказ. По-голямата част от изброените (ауангур, аугар, сабир, бургар, кутаргар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, базгун, кулас, абдел и ефталит) били племена от хуно-български произход. Псевдо-Захари Ритор специално отбелязва , че само българите и аланите (бургар и алан) имат градове, като българските градове са разположени близо до Каспийската врата - прохода Дербент.

    През втората половина на 6 век савирите,барсилите и други хуно-български племена в Прикавказието отначало били покорени от аварите, а после около 566 и 571 г. и от западните тюрки.

Стиракс (Тиранкс)-520-527. Владетел на част от хуно-българите в Северен Кавказ.Съюзник на персийския шах Кавад. През 520 г. изпраща 12 000 войска в помощ на шаха във войната му с Византия. В битка през 527 г., състояла се вероятно в местността Манас(Кумикия) с войската на царица Боа съюзничка на византийците, неговата 20 000 войска била разбита. Стиракс бил пленен и изпратен в окови в Константинопол.

Гленис (Глонис,Глом)-527. Владетел на част от хуно-българите в Северен Кавказ.Съвместно със Стиракс предприел военен поход в подкрепа на шах Кавад.В стълкновение с войската на царица Боарикс, той бил убит в 527 г.


                                                               ГЛАВА V

                                     Българите на Балканите-5-6 век.



Хормидан-466 г.

    Според готския историк Йорданес, "Около 466 г. Хормидан, хунският княз през зимата минал замръзналия Дунав. Хуните били победени и били принудени да се затворят в Сердика(дн.София), дето били принудени да капитулират."

Сабиниан Велики (Сабин) 479-481

    Управител на българите в Македония и Илирия. Висш военачалник и губернатор по времето на византийския император Зенон. Бил е градоначалник на Едеса и военен управител на Илирия и Македония в периода 479-481 г.Баща е на Флавий Сабиниан и Флавий Мошиан.

   Сабиниан Велики е описван като ревностен крепител на воинската дисциплина. Подкрепя сенатската институция във Византия и се бори против падането на законовия ценз в държавата. Сравняван е често с древните римски пълководци.

   Според византийския писател Манасий : "При Анастасий българите преминаха Дунава при Бдин и се насочиха към Долната Охридска земя около 480 г.".                        

   Доста вероятно е това сведение да се отнася до българите водени от Сабиниан.

   Д-р Ганчо Ценов пише, че центърът на Гото-Хунската държава се е намирал между реките Жил и Черна, срещу Видинско.Той смята ,че хуно-българите са преминали Дунав при Кастра Мартена (Кула) през 480 г.

   През 479 г. Сабиниан е назначен от Зенон за военен управител на Илирия и Македония. Неговата резиденция се е намирала в гр.Едеса,днешна Северна Гърция.

   Според хрониката на историка от 7 век Йоан Антиохийски,"през 479 г. византийският император Зенон, за да предотврати заплахата от готите, се обърнал за помощ към тракийските хуни и българи.Той назначил за полководец на войската си Сабиниан

който с българо-ромейски отряди успял да прогони готите, като им нанесъл решително поражение."

    Според Марцелин Комес, Сабиниан Велики ги "отблъснал повече с ум, отколкото с

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-18.html

   



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6839903
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031