ГОРНА ГОРНОВИЦА – НАЙ-ВИСОКОТО СЕЛО В ПОНОР ПЛАНИНА – МАРШРУТ ЗА ХОРА С ИНТЕРЕСИ И НЕВКОЧЕНЯСАЛИ СЪВЕСТИ...

   Мисля си дали при мен не започна процеса на вдетиняване, характерен за възрастните хора, вплетен в стихотворението на поета Ясен Ведрин, „Колелото на живота”. В него той уподобява живота на човека като колело с начало и край. Вече станах много голям и стихотворението на Ведрин считам актуално за мен.

    Ще дам пример с едно пътуване към София с колата.  Около час преди да се приберем включих радиото на станция Класик-А.  Прозвучаха двата акорда в началото на Героичната симфония на Бетховен, започваше излъчването й. Симфонията е в тоналност ми бемол мажор, това е и тоналността, в която съм „настроен” аз. Само музикантите могат да разберат това състояние. В колата е забранено да се говори по телефон, но на такива като мен трябва да е забранено да слушат и музика. Основното ми внимание се измести от това, да следя пътя и ударението падна другаде, да слушам музиката на симфонията. Оказа се златен запис с Караян и Берлинската филхармония.пСлушайки тази велика творба се замислих.

    Със симфониите на Бетховен се запознах още кагото бях ученик, дете. В различи етапи от живота си отново съм ги слушал, но с таково вълнение – животът докато звучеше симфонията за мен секна – не си спомням да съм я слушал. Дали това е връщане в детските ми години, не мога да преценя. Разликата е, че сега слушам музиката професионално, преди не беше така.

   Същият казус имах и след едно посещение в Понора, с. Меча поляна, чиято красота този път възприех като да я виждам за първи път. А от първото ми посещение там са минали десетки години. Дали и това е връщане в не съвсем детските ми години, но много назад във времето, когато бях студент. Колелото на живота. Когато началото и края са много близо, емоциитте са много силни. Защото съединяване на края с началото е загатването за смъртта. Колелото става завършено.

    Сега ще напиша постинг за най-високото село на Понора, Горна Горновица. Самото има загатва за това негово географско разположение. Под него има друго село, Долна Горновица, и то много високо.До тези села се достига от с. Искрец, Свогенско.

   Доста дълго изкачване има докато се достигне до Горната Горновица. Преминава се през много махали със специфични имена, видно от които в една от тях хората да се хранят предимно с боб, на друга махала името показва, че там хората много пърдят. Махалите са разпологени на полегат скат на Понора на юг, място за обитаване от хора. Хората са били бедни, нямали са възможност да строят църкви, правили са оброци. За наше щастие народните отмъсители, слизайки след Деветото от Балкана не са потрошили тук нито един оброчен кръст. Те си стоят и е ясно къде са - където има китка огромни дъбови дървета, само едно огромно дърво или леко възвишение с приказна обгледност и пак огромно дърво, което може да не е дъб, а круша. Махалите са обезлюдени след колективизацията, извършенна тук през 1956 г. Хората са слезли в с. Искрец и Своге, други – направо в София. Изоставяйки всичко, което са направили до сега. Да предлагат двете си работни ръце в заводите, изгубвайки свободата да зависят от самите себе си.

    Тези места са били някога християнски култов център. Централно място в него заема с. Искрец. В селото и по махалите му, от тук в посока запад, има много оброци, краят на които е малко след Пирот. От някогашните манастири са останали развалини и хиляди куб. м. камъни от сгради и оградите, част от които са отишли за строеж на къщите в някои села. Такъв огромен манастирски комплекс е имало на рида под с. Горна Горновица, а в средата – аязмо, което струи до днес. Оброчен кърст от бигор напомя за огромниа манастир тук..

   Не мога да опиша как се стига до с. Горна Горновица, въртележката е пълна. Ако се знае къде е селото, се избират пътища и пътеки, които водят натам. Аз си имам репер, една скала, колкото и да се въртя, те все  се вижда. Над нея е селото. Интересното обаче е, че два римски пътя достигат селото, като единият, доста широк продължава нагоре, за да се включи в по-главния римски път по билото на Понора.

   Това високо разположено  село е с типична алпийска природа около него. Към него се спуска и малка рекичка. Отвъд рекичката има още една махала, днес запусната тотално. Там е оброкът, святото място на селото, пъдържано да днес.  Централната махала има още няколко запазени сгради. Тя е в заветна гънка, изложението е южно. Прекрасно кътче в алпийската природа тук. На няколкостотин метра от селото единият рид, който го пази от бурите наподобява наблюдатерен пункт към околните красоти, предимно скални, но какви! На същия рид е бил манастирът с аязмото, а от него се разкрива страхотен изглед  към алпийската част на Понора и една страховита долина с водопад и скални венци по двете й страни. Тук е известният скален венец „Омегата”, наречен така, защото скалите му наподобяват точно тази буква. Мястото е с много пещери, където някога са зимували мечки. Разкрива се и изглед дъм по-ниските скали на с. Добравица с едно характерно образувание, Орловите скали. Там е имало крепост, останките на която се достигат от към с. Добравица.

    Единият римски път от селото продлъжава нагоре към билото на Понора по местности, чиято красота не може да се опише. Красоти се разкриват нови и нови, но върхът им е скалното образувание Подковата. Това е скален венец, много  стръмен, който загражда букова гора. Такава красота тук има само Омегата. Омегата има по-голяма площ, но Подковата е с много голяма вертикала. Топлите през зимата пещери, където са зимували мечките са навсякъде наоколо. Горите са превърнати в метровици, мечките на пастърма...

   Връщането от селото към точка с транспорт има няколко опции. Едната е на изток км друг феномен, скалата Булата и спускане към Бов или Церово. Друга е на запад към друг уникален скален феномен, наричан Лупова глАва ила Столът. Само който е бил на него знае какви красоти се разкриват от площадката на най-високата му чат, която е достъпна. Тук наблизо е и скалата Раковината, със залепена черупка на гигантска раковина. Понорът някога е бил дъно на море, което се е надигнало и така скалите на тази планина се състоят от утаените чурупки и кости на океанските животни, обитавали милиони години водите на океана преди дъното му да се издигне като планина.

   Връщам се много години назад, към 1965-а, когато се запознавах с тези места. Все още имаше ГКЗС-та, имаше животни в планината, предимно овце и на второ място крави. В понорите покрай реките имаше стада с много овце. За да се стигне до там, че по тези места, създадени от Бог да бъдат отглеждани овце на тях, днес няма нито една овца. Някои поилки за животните при карстовите извори още са запазени, стоят каменнитее огради и текезесарски сгради. Преди много години снежна буря хвана туристи на път от Петрохан за х. Пробойница и те замръзнаха в планината. Спасилият се турист бе попаднал в сграда на ТКЗС в понора Студената бара и така се бе спасил.

   Въпросът ми обаче е:

   Защо тези работливи планинци, животновъди, бяха прокудени от родните им места, и натикани в градовете в панели? Това бе началото на един процес, гибелен за България, разрушен бе фундаментът на страната, селото. Той доведе страната ни до днешния хал – хора без ценностна система, пазарни боклуци,  с вкарани грешни команди в разболятите им мозъци, не различаващи доброто от злото,  агресора от жертвата. Цитарам само двама – Румен Радев и Атанас Атаджанов – хора, осъдени да не познават нищо човешко...Те не познават  истраната си., хората в нея, стремежите им, културата им, не са във времето и ще си отидатот този свят без да могат да се отърват о вируса, нацръкан в оганизЪмите от разработчиците им. Пример за хора, осъдени да бъдат нещастни.

   Приятен път като предложа един прекрасен марщрут за връщане от с. Горна Горновица. Минава се покрай Добравицкия водопад, на който водата съдържа нетасена вар и под скалнша венец Омегата. Който види тези красоти,у ще ги отнесе със себе си и те ще останат в него. Урод с вкочеясала съвест по тези места няма да пристъпи.