Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2022 22:56 - Айзък Азимов Фондацията (1)
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЧАСТ I
ПСИХОИСТОРИЦИ
1.

Хари Селдън — …роден в 11968 г. от Галактическата ера, починал в 12069 г. Обикновено тези години се дават по текущото летеброене на ерата на Основанието: 79–1 г. от бъдещата ера (б. е. ). Роден на Хеликон, зоната на Арктур, където баща му, ако се вярва на една съмнителна легенда, се занимавал с отглеждане на тютюн на хидропонните плантации на планетата, и от малък проявил необикновени математически способности. Многобройните разкази за това, как се проявявали тези способности, са анекдотични и често противоречат един на друг. Казват, че на двегодишна възраст…

…Не подлежи на съмнение, че най-голям принос той е внесъл в областта на науката, наречена психоистория. Селдън изчислил полето като редица непонятни аксиоми, с което значително задълбочил и дал пълна картина на статистиката като наука…

…Най-добра и най-пълна негова автобиография е трудът на Гаал Дорник, който като съвсем млад още срещнал Селдън две години преди смъртта му. Разказът за тяхната среща… 

Галактическата енциклопедия[1] 

Наричаха го Гаал Дорник и той беше всичко на всичко обикновен провинциален хлапак, който досега нито веднъж не бе идвал на Трантор. Разбира се, той много пъти бе виждал планетата по хипервизията и понякога в колосалните тримерни вестникарски репортажи за коронацията на императора или за откриването на Галактическия Съвет. И макар че целия си живот той беше провел на планетата Синакс, въртяща се около звезда в струпването на Синята Мъглявина, той не беше откъснат от цивилизацията, пък и тогава това беше невъзможно никъде в Галактиката.

По това време Галактиката наброяваше около двадесет и пет милиона населени планети и всички те представляваха една империя с център на Трантор. За последния половин век мощността на Империята значително бе нараснала.

За Гаал без всякакво съмнение това пътешествие беше блестящ венец на неговата научна кариера. Той не за пръв път беше в космоса и полетът сам по себе си не означаваше за него кой знае какво. Наистина, преди пътешествията му не стигаха по-далеч от спътника на Синакс, където той получаваше необходимите му данни по механика на метеоритното плъзгане, но за космическо пътешествие нямаше голямо значение дали е половин милион мили или половин милион светлинни години.

Той се вълнуваше малко само преди скока през хиперкосмоса — това усещане беше невъзможно да се изпита при междупланетни полети. Хипер-скокът беше и по всичко излежда че завинаги ще си останеединственият практически начин за полет към звездите. В обикновеното пространство скоростта на звездолета не превишава скоростта на светлината(само тази част от отдавна вече забравени данни се е запазила от времето на забравеното начало на човешката история), а това значеше, че даже от една населена звездна система до най-близката й съседка се налага да се пътува дълги години. През нула-пространството, тази неизобразима област, която не представлява нито пространство, нито време, нито енергия, нещо, а може би и нищо, можеше да се прелети Галактиката от край до край за време, равняващо се на части от секундата.

Гаал очакваше първия скок, усещайки надигащо се гадене, но не стана нищо, освен едва уловимо колебание на въздуха, някакво смътно усещане и вътрешен тласък, който свърши, преди той да успее да го почувствува. Това беше всичко.

А след тово остана само звездолетът, голям и блестящ, найсъвършена продукция на дванадесетхилядигодишния прогрес на империята, и самият той, новоизпеченият доктор на математическите науки, получил покана на Трантор от самия велик Хари Селдън, за да вземе участие в някакъв загадъчен селдънски проект.

След разочарованието, получено при скока през хиперкосмоса, Гаал с нетърпение очакваше кога ще се появи Трантор. Той не напускаше стаята за общ обзор. Стоманените капаци на илюминаторите се плъзваха назад в зададеното време, и той веднага се хвърляше напред, вглеждайки се в ослепяващата твърдост на звездите, наслаждавайки се на разсипите им, подобни на бързащи към светлината мушички, неочаквано застинали на място. Когато капаците се отвориха за пореден път, той видя газово струпване на около пет светлинни години от звездолета: то се плъзна покрай илюминатора като плиснато мляко, изпълвайки стаята с леден звън, и изчезна от погледа след два часа, след поредния скок.

Отначало слънцето на Трантор се показа като мака твърда чертичка, изгубена сред мириадите други и отличаваща се от тях само благодарение на направлението на звездолета. В Галактическия Център струпванията на звезди бяха гъсти. Но с всеки скок една звездичка сияеше все по-ярко и по-ярко, заслонявайки останалите.

В стаята за обзор влезе един от офицерите на кораба и каза:

— Обсерваторията ще бъде затворена през останалата част от пътя. Пригответе се за кацане.

Гаал вървеше след него, хванал се за ръкава на бялата униформа с избродирано на нея изображение на звездолет и слънце.

— Може би все пак ще може да остана — каза той. — Много бих искал да видя Трантор.

Офицерът се усмихна и Гаал се изчерви. Мина му през ума, че говори с провинциален акцент.

— Ние ще се приземим на Трантор чак сутринта — каза офицерът.

— Не, бих искал да видя планетата от космоса.

— А-а. За съжаление това е невъзможно, момко. Ние не сме на космическа яхта и захождаме за кацане откъм слънчевата страна. Нали не искате да ослепеете, да изгорите и да получите смъртоносна доза радиация едновременно, а?

Гаал се обърна и без да каже нито дума си тръгна. Офицерът го повика.

— Трантор изглежда от космоса като кално-синкаво размазано петно. Така че не си заслужава да съжалявате. А когато кацнете на планетата си купете билет за космическа обиколка. Не струва скъпо.

— Благодаря ви много — отговори Гаал, обръщайки се към офицера.

Получавайки отказ, Гаал се почувствува съвсем мъничък, и въпреки че детството е съвсем естествено за възрастните, както и за децата, в гърлото му внезапно се надигна горчива буца. Той никога не бе виждал Трантор в цялата му необятна мощ, огромна като самия живот, и не искаше да забавя това зрелище нито с минута.

https://chitanka.info/text/375-fondatsijata Фондация и империя" от Айзък Азимов | аудиокнига | Пролог, част 1, глава 1 | Кремче.те https://www.youtube.com/watch?v=2mA285aeBsI

 






Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 1926118
Постинги: 1141
Коментари: 1583
Гласове: 9311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031