Комунистическата партия на Аржентина: Единствената антисистемна алтернатива – социализъм

Хавиер Милей - новият президент на Аргентина. На власт в страната идва ултрадесен кандидат. „Ние, комунистите, сме длъжни да заявим, че единствената антисистемна алтернатива е социализмът“, подчерта Норберто Галиоти, член на Централния комитет на Комунистическата партия на Аржентина.

„Това, което ни очаква, е много трудно, но ние, комунистите, много добре знаем с какво трябва да се изправим“, казва Норберто Чампа Галиоти, член на Централния комитет на Комунистическата партия на Аржентина, коментирайки резултатите от втория тур на президентските избори. , които бяха спечелени от крайнодесния кандидат Хавиер Милей.

„Майли е част от дясното, но това е най-лошият му израз – израз на фашизъм“, каза той и добави, че „сега, благодарение на съюза, който направи с Макри, той също е представител на мафиотската власт в страната. .”

На въпрос за причините за победата на Майли, лидерът на Комунистическата партия отговори, че „Милей спечели, защото хората гласуваха, внимавайки за джобовете си и ежедневните проблеми, с чувството, че когато отидете в магазина, супермаркета или заредите бензин, вашите доходи не са достатъчни, за да оцелеете". В този смисъл, обясни той, „хората гласуваха с масата, хладилника и джоба, с които това лошо перонистко правителство ги остави, предлагайки им като алтернатива на изборите министъра на икономиката, министър, който не можеше да реши нито една от икономическите проблеми, пред които е изправен аржентинският народ." Комунистът подчертава, че „в никакъв случай не трябва да се пренебрегва фактът, че днес един работник със своята заплата не може да реши елементарни житейски въпроси“ и отбеляза, че „такава ситуация, която продължава дълго време, поражда най-лошите чудовища“. Така възникна парадоксална ситуация, когато „народът гласува за промени, но не и за тези промени“.

Според Норберто Галиоти, „очевидно е, че хората са уморени от помирителната политика на перонизма“. Но „трябва да се каже ясно: невъзможно е да се решат проблемите на капитализма с капиталистически мерки“. В тази ситуация една от причините, обясняващи триумфа на фашистката десница, е, че „сред вариантите за промяна не беше възможно да се формулира социалистическа алтернатива, която наистина да включва промяна на системата, а не нейното задълбочаване“. В резултат на тази комбинация от фактори надделя предложение, което вместо да промени системата, „представлява влошаване на най-лошите й аспекти“.

Сега, след като спечели изборите, „Милей стигна до завършването на правителствените реформи, които Менем започна през 90-те години и не успя да разшири“. По същество „той дойде да приватизира всичко и да постави страната в услуга на мултинационалните корпорации“. В тази връзка комунистът отбеляза, че „избраните от обществото промени представляват скок в празното, но не и в неизвестното и ние, комунистите, добре знаем с какво трябва да се сблъскаме“.

Един от най-тревожните факти според комунистическия лидер е, че „от първичните избори до вота Милей запази минималното ниво от седем милиона гласа“. С такава база, „към която се добавят гласовете и подкрепата на макристите, основата на електоралната подкрепа за крайната десница се укрепва, което е наистина безпрецедентна ситуация в историята на страната ни“.

Това, което е сигурно, отбеляза Галиоти, е, че „отсега нататък, в допълнение към очевидните заплахи от репресии, ще има мощна съпротива от страна на народните слоеве“. Очертаващият се сценарий на борба изглежда ясен в някои от елементите си. От една страна, „Милей се радва на политическата подкрепа на Макрисмо и патронажа на военната и репресивна партия, федералните сили, които убиха Сантяго Малдонадо и Рафаел Нахуел.“ В лицето на този полюс „необходимо е да се развие социалистическа алтернатива със силен антиимпериалистически и латиноамерикански компонент, който се изправя срещу ценностите на свободния пазар и господството на частната собственост, които са истинската основа на бедността и отчуждението в страната и региона.”

Галиоти подчертава: „десните не се борят с капитализма и пред тази диагноза ние, комунистите, сме длъжни да изложим на масата необходимостта от социалистическа алтернатива за нашия народ“, защото „ако говорим за антисистема , тогава истинската антисистемна опция е социализмът.“ Има място за това: „Слабата позиция на троцкизма и FIT [Левия фронт на работниците] в тази предизборна кампания, предвид сериозността на представения сценарий, показва, че има място за революционно ляво“, обясни той. От това следва, че „политиката на класово помирение в конфронтацията с крайната десница е безсилна и лоша стратегия“. Според комуниста „ако изборният процес показа нещо, то е, че сред народа има обективни условия за прегрупиране на силите на народния лагер в рамките на антикапиталистическата и антиимпериалистическата програма за социализъм и за оспорвайки възможността за разпространение на тези идеи срещу крайнодесните политики на новото правителство и умерените изявления на помирителната опозиция."

И накрая, като се има предвид този сценарий, Галиоти подчерта, че „необходимо е да се повдигне въпросът какво е обусловило най-много политически, икономически и идеологически Аржентина – споразумението с Международния валутен фонд“. Споразумението с МВФ „не може да бъде договорено, неговата измамна природа трябва да бъде разкрита и отговорните, преди всичко Маурисио Макри, трябва да бъдат изправени пред правосъдието“, припомни той. Сега част от програмата за борба, която вече е започнала, трябва да се съсредоточи върху разширяването на отхвърлянето на политиките на МВФ и политиките на Макризма.

Источник: https://www.nuestrapropuesta.org.ar/politica/5754-la-..
Перевод: ☭ КОММУНИСТИЧЕСКИЙ МИР ☭