от Даниел Лакал | 20 октомври 2022 г. | Главни новини |

Тази статия е публикувана първоначално от Даниел Лакал в Института Мизес . 

Енергийната политика, която забранява инвестициите в някои технологии, основани на идеологически възгледи и пренебрегва сигурността на доставките, е обречена на сериозен провал.

Енергийната криза в Европейския съюз не беше породена от пазарни провали или липса на алтернативи. Създаден е с политическо натискане и налагане.

Възобновяемите енергийни източници са положителна сила в рамките на балансиран енергиен микс, а не сами по себе си поради непостоянния и периодичен характер на технологията. Политиците наложиха нестабилен енергиен микс, забранявайки базовите технологии, които работят почти 100 процента от времето, и това доведе до скок на цените за потребителите и застраши сигурността на доставките.

Тази седмица Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, отправи две послания, които грабнаха много заглавия. Първо, тя обяви силна намеса в пазара на електроенергия, а след това заяви на срещата на върха за енергийната сигурност в Балтийско море предложението за увеличаване на възобновяемите енергийни източници до 45 процента от общия микс на производство до 2030 г. Тя смята, че това не е енергийна криза, а „ криза с изкопаеми горива.“

Съобщенията на г-жа фон дер Лайен обаче имат два проблема. Енергийната криза в Европа се дължи на намеса в огромен мащаб. Освен това масовото увеличаване на възобновяемите енергийни източници не елиминира риска от зависимост от Русия или други доставчици на суровини.

Европейският пазар на електроенергия е може би най-намесеният в света. Повече намеса няма да реши проблемите, създадени от политически план, който направи енергийния микс на повечето страни скъп, нестабилен и непостоянен.

Идеологията е лош партньор в енергетиката.

Между 70 и 75 процента от тарифата за електроенергия в повечето европейски страни са регулирани разходи, субсидии и данъци, определени от правителствата, а в останалата част, така нареченото либерализирано производство, цената на квотите за CO 2 скочи до небето поради тези същите правителства, които ограничават предоставянето на разрешителни, а енергийният микс се налага от политически решения.

В Германия само 24 процента от всички разходи в сметката на домакинството са „разходи на доставчика“, според BDEW 2021. По-голямата част от разходите са данъци и разходи, определени от правителството: такси за мрежата (24,00 процента), допълнителна такса за възобновяема енергия ( 20,00 процента), данък върху продажбите (данък върху добавената стойност) (16,00 процента), данък върху електроенергията (6,00 процента), концесионна такса (5,00 процента), такса за офшорна отговорност (0,03 процента), допълнителна такса за централи за комбинирано производство на топлина и електроенергия (0,08 процента) , такса за отстъпка в индустрията върху таксите за мрежата (1,30 процента). „Проблемът“ според посланията на председателя на Европейската комисия обаче е пазарът. Дайте сметка.

Изненадващо е да прочетем, че европейските енергийни пазари са „свободни пазари“, когато правителствата налагат технологиите в рамките на енергийния микс, монополизират и ограничават лицензите, забраняват инвестициите в някои технологии или затварят други, както и налагат повишаване на цената на  разрешителните за CO 2 ограничаване на предлагането им.

Интервенцията беше да се спре ядрената енергия и да се разчита масово на природен газ и лигнитни въглища, както направи Германия. Интервенцията беше да се забрани разработването на вътрешен неконвенционален природен газ в Европа. Интервенцията е да се затворят резервоари, когато водноелектрическата енергия е ключова за по-ниските сметки на домакинствата. Интервенцията е увеличаване на субсидиите в неподходящ момент и след това повишаване на данъците върху ефективните технологии. Интервенцията е да се спре газопроводът, който би удвоил междусистемните връзки с Франция. Интервенцията е да се забрани добивът на литий, докато се говори за защита на възобновяемите енергийни източници, които се нуждаят от тази стока. Интервенцията е да се запълни сметката на потребителя с данъци и регулирани разходи, които нямат нищо общо с потреблението на енергия. Интервенцията, по същество,предупреден през 2013 г.

Европейските цени на тока не са скъпи случайно, а по план. Експоненциалното увеличение на субсидиите, регулираните разходи и цената на правата за емисии на CO 2  са политически решения.

Елиминирането на базови енергии (ядрени, хидравлични), които работят през цялото време, и замяната им с възобновяеми енергийни източници, които се нуждаят от резервно копие на природен газ и големи инвестиции в инфраструктура, е скъпо. Така е било в цяла Европа и ще продължи да бъде.

Енергийният преход трябва да бъде конкурентен и да гарантира сигурност на доставките, или няма да бъде такъв. Повече намеса не решава проблемите.

Европейските правителства трябва да се тревожат за изтриването от сметките на домакинствата на всички елементи, които нямат нищо общо с потреблението на електроенергия, включително разходите за минали грешки при планирането и по-ниски данъци, които са просто непосилни. Тези позиции трябва да бъдат в националния бюджет, а други несъществени разходи трябва да бъдат намалени, за да се избегне нарастването на дефицитите.

Пазарът не винаги е перфектен, но държавната намеса винаги е несъвършена.

Правителствата са ужасно лоши в избирането на победителите, но са още по-лоши в избирането на губещите. Постоянната намеса оставя следа от дългове и преразходи, които плащат всички потребители.

Какво се случва, когато правителството се намеси? Тя затваря ядрената енергия поради идеологическа мания и след това зависи от 40 процента от енергийния си микс от въглища, лигнитни въглища и газ, като Германия. Или довежда своята водеща публична компания до ръба на фалита чрез намеса на мита, като Франция. Или, подобно на Испания, създава дипломатически конфликт с най-големия си доставчик на природен газ, Алжир, и с него удвоява покупките си на газ от Русия от началото на войната до юли 2022 г.

Сега Европейският съюз бърза да инсталира нови плаващи инсталации за регазификация. Повече от тридесет. Проблемът? Че практически всички кораби на втечнен природен газ за тази зима вече са договорени.

Същите правителства, които отказаха да укрепят веригите за доставка на природен газ, когато беше евтин, сега бързат да харчат огромни суми за нискоефективни решения.

Инсталирането на възобновяеми източници на енергия не премахва зависимостта от природния газ. Възобновяемите енергийни източници по дефиниция са периодични и нестабилни, както и трудни за планиране. Освен това инсталирането на повече възобновяеми енергийни източници също изисква огромни разходи за инвестиции в пренос и разпределение, което прави тарифата по-скъпа.

Инвестирането във възобновяеми източници е положително, но никой политик не може да каже, че те са единственото решение. Проблемът със съхранението, астрономическата цена на мрежа от батерии и необходимата инфраструктура, оценена на повече от два трилиона евро, ако беше осъществимо, са ключови фактори. Ако днес Европа имаше 100 процента слънчева и вятърна смес, тя щеше да бъде прекалено нестабилна и непостоянна, а в периоди на ниска слънчева и вятърна наличност ще увеличи зависимостта от природния газ, който е необходим като резервен вариант, и необходимостта от хидро и ядрени, базови енергии, които работят през цялото време. Освен това възобновяемите енергийни източници, които са положителни в един балансиран енергиен микс, не намаляват зависимостта от други страни. Държавите стават зависими от Китай и други нации за литий, алуминий, мед и др.

Инсталирането на 45 процента възобновяеми енергийни източници в сместа не елиминира зависимостта от природен газ, а само леко я намалява в частта от коефициента на натоварване от възобновяеми източници, който е по-стабилен (част от производството на вятър). Всъщност зависимостта от периоди на ниска вятърна енергия и нисък слънчев добив би била изключително висока и, както вече сме имали опит, те съвпадат с периоди, в които газът и въглищата са по-скъпи поради по-голямото търсене.

Ако има нещо, което тази криза ни показва, то е, че Европа има нужда от повече пазар и по-малко намеса. Европа стигна до тази криза поради комбинация от арогантност и невежество от страна на законодателите, които контролират енергийния микс. Значението на балансираната комбинация от ядрени, водни, газови и възобновяеми източници става все по-очевидна всеки ден.

Интервенционистката енергийна политика претърпя пълен провал. Повече намеса няма да го реши.