Това се нарича експлоатация, когато едни работят и всички ползи и плодове от техния труд отиват при други. Експлоатацията на работническата класа е присвояване от капиталистите на неплатения труд на работниците и на всички продукти на техния труд. Цялото богатство, всички печалби капиталистите извличат от този неплатен труд, от експлоатацията на трудещите се. Такива икономически порядки водят до факта, че от едната страна на обществото са се събрали шепа милиардери, паразити, потисници, а от другата страна милиони бедни хора, с чиито ръце е създадено цялото обществено богатство, но чието положение не е обезопасено и е много трудно. Това положение принуждава масите да се борят срещу буржоазния строй.
В историята е имало много въстания на трудещите се срещу управлението на робовладелците, земевладелците и капиталистите и много такива въстания са били разбити. Как малка шепа паразитни експлоататори потискат милиони работещи хора днес?
Това се обяснява с факта, че в ръцете на капиталистите има армия, полиция - големи въоръжени сили. Капиталистите ограбват работническата класа, ограбват всички трудещи се с данъци, глоби и цени, държат в ръцете си всички пари и материални ценности на обществото. За сметка на трудещите се капиталистите могат да купуват и поддържат своята многобройна прислуга и пазачи — армия, полиция, жандармеристи, съдии, тъмничари и др.
С помощта на своята армия, полиция и съдилища капиталистите потискат трудещите се, присвояват си плодовете на труда им, паразитират в обществото. Капиталистите създават такива порядки в обществото, при които им е по-лесно да защитят своите интереси и собственост. За да направят това, капиталистите създават свои собствени министерства, полиция, съдилища, затвори, издават свои закони и инструктират своите наети агенти, различни служители, полицаи, съдии и пр., за да защитават буржоазния ред. полиция, служители, затвори, съдилищата са изпълнителен комитет на буржоазната класа. Това се нарича буржоазна държава. Основната и цел е да потисне работническата класа, да защити буржоазията от революция. Колкото по-лоши са нещата за буржоазията, толкова повече буржоазната държава потиска и тероризира трудещите се.
Поради изострянето на собствените противоречия на капитализма идва момент в неговия живот, когато той може да бъде запазен само с най-крайни мерки срещу народите. Тогава буржоазията променя формата на своята държава от фалшива демокрация към открит терор.
Какво е специалното в този момент? Днес световната икономика е в частни ръце на 1-2% от населението, а 90% от световното население работи в тази икономика. Тези 1-2% отнемат всички блага на производството, а 90% са лишени от тези блага, не могат да ги получат. Общественият характер на производството изисква средствата и продуктите за производство да принадлежат на работниците и трудещите се. Буржоазията не позволява това да стане. Възниква основното противоречие на капитализма. В крайна сметка това доведе капитализма до обща криза, т. е. до разпадане, разлагане на цялата капиталистическа система.
Общата криза на капиталистическата икономика означава, че буржоазията не може да излезе от нея по обичайния начин чрез подобряване на производството, намаляване на цената на стоките, адаптиране към падащото търсене на стоки, отваряне на нови пазари. За да оцелее и излезе от кризата, тя следва пътя на най-силния натиск върху работническата класа, пътя на ограбването и разоряването на цели народи и пътя на неистовите приготовления за нова война за преразпределение на света. За да спаси властта си и войната, буржоазията със собствените си ръце изостря кризата: съкращава цивилната индустрия, разширява военното производство в голям мащаб, затъва в държавни дългове, за да увеличи армията и полицията, отприщва военни авантюри в различни части на света. Капитализмът унищожава все по-голяма част от собственото си производство и ограбва огромно обществено богатство, за да възстанови временно баланса си по този варварски начин.
Въпреки тези мерки световната капиталистическа икономика не преминава в нов подем, въпреки че не се срива по катастрофален начин. Тя бавно, но непрекъснато пълзи надолу, когато вече не може да бъде спряна от никакви мерки на капитализма. През 1933–1938г капитализмът имаше особена депресия, изход от която буржоазията търсеше във фашизма и нова световна война. Сега капитализмът е в упадък от особен вид, който буржоазията напразно се опитва да спре по пътя на фашизма и войната.
Факт е че капитализмът, цялата му структура, цялата система на буржоазното общество е изгнила. Капитализмът не позволява развитието на икономиката, технологиите и науката. Всички противоречия са ескалирали до крайна степен. Предприятията са недотоварени, формира се постоянна армия от безработни, а паразитното потребление на буржоазията и непроизводителното разходване на капитал се увеличиха неимоверно. Капиталът просто е изяден от буржоазията. Обедняването и несигурността на трудещите се нараства бързо в световен мащаб, което изостря борбата на работниците срещу капитализма.
Цялото капиталистическо производство и цялото богатство на обществото се озоваха в ръцете на няколко международни монополи- най-големите съюзи на капиталисти. Монополите управляват икономическия живот на човечеството. На тази основа акулите на капитала са превзели държавния апарат и използват властта му, за да държат работниците под контрол, да се борят помежду си за разделяне на пазари, преразпределение на зависими страни, суровини, роби. Международните монополи ограбват трудещите се маси от техните собствени и зависими страни по най-брутален начин.
Монополистите имат остра нужда от износ, тоест от насочване на капитала си в чужбина. Но да получиш слаба държава, в която можеш да изнасяш милиони, за да получиш после милиарди, можеш да ги вземеш само от други монополисти. И единственият начин за отнемане е насила. Затова империалистическите държави се въоръжават до зъби. Всички те са готови да се атакуват един друг, за да отнемат от врага повече земя, повече пазари, повече суровини и работна ръка. Това означава, че е поставена на дневен ред ожесточена война между най-големите империалистически държави.
Съвременният капитализъм се оказа в положение, в което вече не може да бъде излекуван. Когато тялото е здраво, но един орган е болен, той може да се лекува. Засегнатата ръка или крак в крайна сметка може да бъде отрязана. Но когато сърцето спре да работи, изрязването на сърцето не може да помогне. А капитализмът е с разбито сърце.
Но буржоазията не иска да се оттегли доброволно, тя отчаяно се бори за власт. През 2013–2019г тя видя, че останалите буржоазно-демократични свободи могат да й изиграят жестока шега, че работническата класа може да използва тези свободи за развитие на революционно движение. Това означава, че за да се предотврати революция, трябва да се стигне до последната крайност, да се унищожат буржоазните свободи, да се потисне работническата класа, да се превърнат всички трудещи се в покорни роби, да се предприемат изключителни грабителски мерки срещу тях. За целта олигархията е принудена да изостави всички демократични методи на управление и да прибегне до помощта на откритото военно-полицейско насилие, към помощта на фашизма.
Какво е фашизъм? Фашизмът е управлението на най-богатата, най-реакционната, най-мизантропската, най-империалистическата част от световната буржоазия. Фашизмът е открито терористичната власт на финансовия капитал, която е установена от капиталистите с цел спасяване на капитализма, с цел разправяне с работническата класа и всички прогресивни, авангардни сили на обществото, за да се подготви по-добре за нова война. Такъв е класовият характер и цел на фашизма.
Установяването на фашистка диктатура не е обичайната замяна на едно буржоазно правителство с друго. Това е замяната на една държавна форма на класовото господство на буржоазията - буржоазната демокрация, с другата й форма - открита диктатура.
Фашизмът — това е зверска ненавист към работническата класа. Това е краен шовинизъм и ненавист към други народи.
Фашизмът е държавна система на политически бандитизъм, система на провокации и репресии срещу напредналите работници и всички революционни елементи на дребната буржоазия, чиновниците и интелигенцията.
Фашизмът е показател, че капитализмът е стигнал до задънена улица. Фашизмът е последното средство за запазване на капитализма. Едно време едно експлоататорско общество започва с пълно робство, когато робът се смяташе за нещо, работен добитък, жив инструмент на труда. Днес едно експлоататорско общество завършва с капитализма, който се стреми да превърне своите наемни работници в пълни роби. За това беше необходим фашизмът.
Фашизмът е проява на онази политическа реакция по всички линии на обществения живот, която е характерна за капитализма в неговия последен, умиращ етап от развитието. Фашизмът е реакцията на буржоазията на смъртната присъда на историята, яростта на една умираща класа. Фашизмът е война.
Фашизмът е установяване на открит терористичен режим, с помощта на който се поддържа властта на олигархията, провежда се политика на подготовка и разгръщане на завоевателни войни с цел поробване и ограбване на чужди народи и извоюване на световно господство от страна на империалисти на една или друга страна. Подобна политика изисква пълно подчинение на войниците на фронта и на трудовите маси в тила, което се постига с най-брутални методи на терор и репресии срещу трудещите се, концлагери, казарми на работниците, арести на цели градове, разделянето на трудещите се с всякакви кордони, забрани и закони.
За какво друго е фашизмът? Фашизмът се нуждае от буржоазията, за да прехвърли цялото бреме на кризата върху плещите на трудещите се. Фашизмът е необходим за решаване на проблема с пазарите чрез завладяване и поробване на слабите държави, засилване на експлоатацията на работниците в зависимите страни и ново преразпределение на света. Фашизмът е необходим, за да изпревари растежа на силите на революцията чрез смазване на революционното, работническото и демократичното движение в целия свят, за да победи работническата класа преди решителния обрат на масите към нов социалистически революция.
Фашизмът е нужен, защото буржоазията изпитва панически страх от всяко обединение и организация на работниците, от всяко обединение на трудещите се за борба за техните интереси.
Преди установяването на фашистката диктатура буржоазните правителства преминаха през подготвителни етапи, когато бяха предприети редица реакционни мерки за подпомагане на установяването на фашизма. Работническата класа и трудещите се на тези подготвителни етапи не се борят организирано срещу реакционните мерки на буржоазията, като по този начин улесняват победата на фашизма.
Цялата сила на сегашната буржоазия е съсредоточена във фашистката държава. Организира и осъществява политически терор срещу трудещите се. Без фашистка държава властта на олигархията нямаше да издържи и седмица. Затова буржоазията безкрайно укрепва своята фашистка държава.
Характерни черти на съвременния фашизъм се явяват:
- ускореното унищожаване на част от производителните сили - по реда на закриването на "излишни" предприятия и цели отрасли на труда, унищожаването и непроизводителното разхищение на материалните богатства, под формата на ликвидация на всичко това в хода на война;
- унищожаването на всички, дори елементарни, демократични свободи в страната, забраната или умъртвяването на всички работнически, прогресивни и самодейни организации на трудещите се, премахването на социалните придобивки и придобивките на народа, унищожаването на образованието, науката, грижата за здравеопазването, бързото озверяване на народите;
- отказ от създаване даже на традиционни за фашизма организации на трудещите се — поради опасност от зараждане в тях на революционни сили;
- икономическата природа на терора, когато репресиите срещу напреднали и недоволни работници вървят преди всичко по пътя на уволнение, лишаване от средства за живот, достъп до обществени блага и социални услуги.
Фашизмът в редица страни, включително в пространствата на бившия СССР, вече започва да екзекутира работници (например: Казахстан, януари 2022 г., Узбекистан, юли 2022 г.). Но засега този огън за убиване няма характер на масова световна практика. Вместо това фашизмът все още усъвършенства системата за изтощаване и отслабване на трудещите се. За да решат най-простите си проблеми в работата и бита, трудещите се трябва да положат големи усилия, да изразходват всички остатъци от свободното си време, да дадат последните си стотинки за това, което доскоро беше безплатно и разбираемо от само себе си. В същото време фашизмът се опитва да гарантира, че всички въпроси на работниците остават нерешени. Фашистите се нуждаят от тази система на изтощение, объркване и грабеж, за да деморализират трудещите се, да ги лишат от време и енергия за политическо обучение и организация, за да ги обезсърчат икономически от всякаква защита на техните жизнени интереси като цяло.
Когато един работник извърши дребно нарушение, той се сблъсква с цялото бреме на престъпната машина. Ако обаче фашистите извършат престъпление срещу работник, полицията и съдилищата се опитват да извъртят делото така, че да изкарат работника виновен и да оправдаят престъпниците. Целта е същата, мотивът е класовата омраза към пролетариата.
Фашизмът умело се прикрива, явява се под фалшивите маски на „народния социализъм“, борбата с епидемиите и други природни бедствия, загрижеността за сигурността на обществото, борбата за мир, срещу фашизма. Реално тези „борци за социализъм и мир” са партията на войната, най-хищните и грабливи империалисти. Тези "борци против фашизма" са враговете на демократичните свободи, партията на средновековната реакция, концлагерите и геноцида.
При фашизма на власт са най-яростните врагове на работническата класа. Те се стремят да обезглавят и смажат революционното и демократично движение на масите. Фашистите сеят зверска вражда между народите, за да улеснят експлоатацията на масите и да водят империалистически войни.
В областта на идеологията съвременният фашизъм означава прикрито мракобесие, проповядване на мизантропска, грабителска „философия” и „морал”. Фашизмът се основава на теорията на национализма, според която буржоазията на една или друга нация има право да защитава правата си на глобален грабеж и грабеж на други народи. Съвременният фашизъм мрази и тайно унищожава постиженията на науката и културата. Идеолозите на днешната буржоазия отхвърлят приятелството между народите и завоалирано провъзгласяват превъзходството на животинските инстинкти над човешкия разум и култура.
Фашизмът има мощна пропагандна машина. Неговата задача се различава от задачите на фашистката демагогия в Италия и Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век. Тогава, за да спечелят масите, нацистите обещават на работниците справедливи заплати и добри условия на труд, на безработните - работа и жилища. Фашизмът обещава на работещата младеж широк път към живота и блестящо бъдеще. Фашизмът обещаваше на служителите, дребните чиновници, интелигенцията сигурно съществуване, премахване на всемогъществото на тръстовете и спекулата на банковия капитал. Фашизмът обеща на обеднялото, разорено селячество ликвидация на дълговете, премахване на поземлената рента, разпределяне на земевладелската земя на безимотните и бедни селяни. Разбира се, фашизмът не изпълни нито едно от обещанията. Напротив, той се стовари върху всички класи и слоеве на трудещите се със свиреп терор, вкара ги в условията на робски труд, разори ги, направи ги обеднели и безсилни парии на капиталистическото общество.
Съвременният фашизъм не обещава нищо на работници и трудещи се. Той просто се стовари върху тях като природно бедствие, което не убеждава никого в нищо, не призовава към нищо, но със сила принуждава масите да изпълнят всяка своя воля. Задачата на сегашната фашистка пропаганда беше да сплаши и раздели масите, бързо да ги превърне в невежи диваци, да отклони трудещите се от бедствията на капитализма, като пренасочи вниманието и недоволството им към борбата с несъществуваща болест, след това към борба срещу други народи. Трябваше да се убедят здравите хора, че са болни. Трябваше да се отровят народите с идеите за "защита на отечеството", "защита на националните интереси", да се накарат експлоатираните и потиснатите работници да бъдат готови да се избиват помежду си, да се примирят с горчивата си съдба и да повярват, че трябва да бъде така. , че им е съдено вечно да превиват гръб и да търпят бедствия за обогатяване на експлоататорите.
За да направи това, управляващият фашистки елит наема журналисти, които ден след ден възхваляват капитализма и войната, мамят трудещите се, доказвайки им, че трябва да уважават собствеността на богатите, да се подчиняват на фашистките закони, да бъдат доволни от мизерния си живот, да мислят само за собствената си кожа, да не стават за защита на своите интереси като част от работнически и революционни организации, а по първа заповед на властта да отидат да умрат за фашисткото "отечество".
Това казват учителите и учебниците на децата в капиталистическите училища. В това убеждават трудещите се филми, книги, вестници и интернет сайтове, направени по поръчка на буржоазията.
За това говорят и свещениците- верните слуги на фашистката буржоазия. Те проникват в детски градини и училища, кръжоци и клубове за извънучилищно развитие и отдих на детето, болници и други институции, където налагат религиозно съзнание на децата, тровят незрели личности с наркотици, учат на „закона божи“ и насаждат на децата робско подчинение на властите и капиталистите.
Модерният фашизъм превърна медицината и социалните грижи в остри оръжия срещу работническата класа. С помощта на корумпирани учени, лекари-убийци и медицински служители, фашизмът унищожава свободите и правата на работниците, може да ограбва, затваря и убива неугодни работници - под прикритието на "карантинни мерки" и саботажно лечение. Фашистките лекари и "социалните" фашистки чиновници помогнаха на монополите да ограбят стотици милиони трудещи се, да смажат демократичните организации и да задушат обществения живот в страната.
По този начин политиката за спасяване на капитализма и подготовката за нова война изисква през 2020-2022 г. най-наглите посегателства на империалистите върху елементарните права и свободи на народните маси, засилването на реакцията във всички области на обществената, политическата и идеологически живот, използването на жестоки репресии срещу демократичните и прогресивни от силите на народите с помощта и под прикритието на полицейската „борба срещу епидемията“. С тези посегателства и репресии буржоазията се опитва да подготви своя тил за нова грабителска война.
Убивайки стотици хиляди работници по света по време на „епидемията“, включвайки и изключвайки „карантините“ по заповед на буржоазията, фашизмът разкри своята „вирусна“ лъжа пред народите. Следователно буржоазията усилено търси изход от задънената улица на войната. Но каквито и маски да слага фашизмът, в каквито и форми да се проявява, с каквото и прикритие да идва на власт, остава непроменено, че:
- фашизмът — това е свирепо настъпление на капитала на трудещите се маси;
- фашизмът — това е неудържим шовинизъм и завладяваща война;
- фашизмът — това е обезумяла реакция и контрареволюция;
- фашизмът — това е зъл враг на работническата класа и всички трудещи се.
